Панаира на Vira

юли 20, 2008

Цялото кралско войнство

Представям ви Книги News  – един и може би единственият български интернет ежедневник за новини от света на литературата. Мотото му, изписано до заглавието, е: „Всеки ден новини за живота на книгите и на писателите“.

Но Книги News не е само новинарски ежедневник, той си има своя специална мисия. Има кауза, която отстоява смело ден след ден. Ще ви го представя през моя поглед на човек без литературно образование, но човек, който наблюдава внимателно и се учи постоянно.

Някога, отдавна, Книги News ми излезе в търсачката. Дори не помня какво съм търсила. Оттогава го чета именно всеки ден. В началото само смътно проумявах срещу какво точно се бори, негодува и защо критиката му е толкова остра и непримирима. Докато сама не се сблъсках със съвременния български постмодернизъм в лицето на някои автори и произведенията им, както и в лицето на някои издатели.

Поименно мога да посоча един от авторите – Емилия Дворянова, чието творчество ме втрещи. Препоръчаха ми да посещавам нейните курсове по творческо писане, които бяха и единствените на онзи етап – преди година и половина, две. Поинтересувах се коя е, какво пише, за да знам струва ли си да отида при нея да ме учи как да пиша. И останах поразена още от първия текст, на който попаднах – беше ето това обсъждане. Поразена бях от думите – те звучаха като дразнещ шум, вместо както очаквах от чутото ЗА нея – като виртуозно изпълнена мелодия. Поразена и от накъсаността на фразата ú, която на всичкото отгоре казваше… нищо. И прочетеното ме остави с впечатление, че току що съм чула приказката на Андерсен „Новите дрехи на царя“ в съвременен вариант. След още ровене установих, че между претенциите ú за компетентност и самото ú творчество като израз на тези претенции има цяла пропаст. Познайте дали изобщо потърсих госпожата! Всеки, който желае, може да погледне нейното творчество и да прецени сам за какво става въпрос.

Това е постмодернизмът, срещу който се възправя Книги News. В началото не знаех дори какво е постмодернизъм, освен от определението му в Уикипедия. Имам речник на литературните термини, издаден през 1973г. – там такъв термин няма. Има обаче „модернизъм“ и определението за него доста се препокрива с моето сегашно възприятие на постмодернизма. Ето само няколко изречения от него: „Реалността в наше време за повечето от модернистите е нерадостна, кошмарна, непознаваема, човешкото съществуване се разглежда като сън, като бълнуване. Това ги предразполага към митотворчество… Светът се смята за хаос, в който човешкото познание е безпомощно. Животът се обявява за абсурден, алогичен, изпълнен със страх, отчаяние, ужас. Отричат се всякакви морални норми. Художественият образ се разрушава. Дори езикът, словоредът се разчупва. По този начин литературното произведение на модернизма до голяма степен се превръща в криво или разтрошено огледало, което дава невярна, измамна художествена представа за действителността.“

Че кой би искал да пише така!? Очевидно хора отчуждени, озлобени от битието си, изцяло чужди на жизнеността, на пълнокръвието на живота. Без морални устои, без съзнание, с което могат да бъдат полезни на градивното, съзидателното в човека.

Друго, характерно за постмодернизма е унищожаването на сюжета на литературното произведение. Постмодернистите обикновено не разказват истории, а предпочитат сами да изследват пустинните пространства на вътрешния си мир. И ако този мир беше богат и смислен, вероятно би се получило нещо хубаво. Но това, което чета, е най-вече негативно и отрицаващо – или не откриваш нищо, или в по-лошия случай – само гняв, омраза, опустошение, отчаяние – от живота, в лицето на живота. А животът е оцелял толкова време и винаги ще се възражда. И ако някога сме безпомощни, то не е пред него, а пред действителността, създадена от самите нас. Затова нека не отричаме жизненото, съзидателното си начало и ако разказваме за него – за живота – да го правим без огорчение. Защото кои сме ние – само едно от проявленията му. И не бива с лека ръка да слагаме всички негови творения под общ знаменател. Ако пък се чувстваме така – отчаяни – поне да не тровим всичко наоколо си, защото заразата на отчаянието се разпространява бързо. Да не попарваме малкото останала жизненост с болката и безпомощността си.

Ето какво прави Книги News и за какво се бори – посочва състоянието на българската литература днес. Показва как властимащите се опитват да налагат вкусове и да определят кое трябва и кое не трябва да се чете. Как постмодерното, като лепкава мъгла, е завзело територия и не желае да се отдръпне и да направи място на разказвачите, защото надменно ги смята за остарели и смешни. Книги News се бори за това, постмодернизмът да не превземе цялата ни литература. Интересно е как и защо определени хора, чиито имена ежедневно присъстват на страниците на Книги News, се стремят да наложат повсеместно литературните си вкусове. Смятат, че имат силата, властта и компетенцията да казват кое струва и кое не струва. Всеки от тях се приема на сериозно като вездесъщ. Но от скромния си опит и от примери в историята знам, че няма вездесъщи хора. Вездесъща е само тълпата и нейният вкус. Затова се опитват да променят него – да му наложат да бъде такъв, какъвто го желаят. Той обаче е неуправляем. Както в един момент ти се струва, че читателите са като овце, които чакат да ги подкараш нанякъде, така в следващия разбираш, че жестоко си се излъгал и стадото ти се е разпръснало извън огражденията, без дори да забележиш. Вътре са останали само няколко от най-ленивите овце, които ги мързи дори да гледат, пък какво остава и да разбират. Та всеки, който си мисли, че може да манипулира стадото, остава в крайна сметка излъган. Най-измамната власт е онази, която ти създава усещането, че владееш масите. Много по-удовлетворяващо е да знаеш, че владееш себе си. Че разбираш точно и ясно кое е важно и значимо за теб. Тогава си истински могъщ, без значение кой те почита и кой – не.

Всичко това са лично моите впечатления и лично моите причини да чета Книги News. Вие може да откриете други или да не откриете такива. Но аз бях длъжна пред себе си да споделя своите. Уважавам всеки, който има своя кауза и я защитава с всички позволени средства. Защото и аз си имам моя и тя пък е да отстоявам всичко жизнено, съзидателно и светло, което виждам и откривам наоколо си.

Отдавна още си обещах да помагам на каузата на Книги News, когато и с каквото мога. Най-вече, като пиша по начина, който единствено смятам за правилен – откритият, ясният, жизнеутвърждаващият. Като разказвам истории и не изневерявам на традицията да се разказва, а не да се назидава чрез насилие над думите и дълбаене на нови рани в плътта на и без това полумъртвата ни литература.

Под написаното се подписвам с двете си имена:

Диана Павлова

Advertisements

20 Коментари »

  1. Радвам се, че те познавам! Учуди ме факта, че нямаш литературно образование. Всъщност не толкова много защото в България от край време е рядкост някой да си работи по специалността. Пример с мен учител по математика и информатика, а продава обувки в магазин. Вярно собствен, но нищо общо няма с мятематиката, която и сега ми харесва. А нашата полумъртва литература може и да възкръсне като птицата феникс от пепелта. Не се съмнявам, че ти ще спомогнеш, за да защитиш идеите, които книги news са си поставили. Дали писането в световен мащаб не е в криза за стойностни и хубави книги? Имам чувство, че преди години ми беше по-лесно да си харесам книга като вляза в книжарница, а сега понякога разглеждам, разглеждам и излизам без нищо.Надявам се, че не съм от стадото, което се манипулира лесно, но не желая и да съм от ленивите и мързеливите.
    Радвам се, че се запознахме! Може би през август ще идвам в София!

    Коментар от вили — юли 20, 2008 @ 10:28 pm

  2. И аз се радвам, че те познавам, Вили! Нали знаеш, че сега всичко се прави за пари. Писателската професия също е станала бизнес, а бизнес и стойностни и хубави книги според мен са несъвместими. Бизнесът е бърз, хубавата книга се пише бавно и не за пари. Писателите обаче трябва нещо да ядат. И човек се подвежда от мисълта да пише това, което се купува. Парадоксът с постмодернизма е, че той дори не се чете. Обаче, като ти кажат: това е книгата, спечелила приза „роман на годината“, се подвеждаш и я купуваш. Аз лично купих една такава на моя приятелка за рождения и ден. Тя си я пожела – Дай да видим какъв е този роман на годината! А е човек, който чете и има база за сравнение. Остана силно разочарована. Романът на годината не струваше. Така че ние всички сме от стадото в началото, но могат да ни излъжат с романа на годината само веднъж. Втори път същия автор и същата титла ще ги пропуснем покрай ушите си, все едно нищо не се е случило 😀

    Коментар от Диана — юли 20, 2008 @ 10:45 pm

  3. И аз се подведох по един такъв роман. Спечелил приз и не знам си какво още. Мъчих се, мъчих се и не успях да го прочета. Може би наистина е хубав, но за мен беше тежък и муден и след като година, година и половина стоя на нощното шкафче я подарих на съкровището. Не смея да я попитам дали и е харесала книжката. От този роман вече не купувам водейки се от име и награди разни. 😀 😀
    (Започнах втора част от романа ти).

    Коментар от вили — юли 20, 2008 @ 11:13 pm

  4. Поздравявам Ви за силните и искрени думи.
    С уважение.

    Коментар от Георги — юли 20, 2008 @ 11:55 pm

  5. След като има хора като Вас нищо не е загубено.

    Извинете, първият път не точно съм написал мейла си.

    Коментар от Георги — юли 20, 2008 @ 11:59 pm

  6. Здравейте!
    И аз чета сайта Книги News вече от доста време и съм абсолютно съгласна с приноса му към българското културна интернет среда. Възторгът ми от необходимото му присъствие обаче се помрачава, защото виждам и някои слабости, които ми правят все по-неприятно впечатление с натрупването си. Извънредно многобройните фрапиращи правописни грешки, които се срещат почти във всяка статия. Лично аз очаквам претенциите за занимания с художествено слово да са подплатени и със съответното ниво на грамотност. Освен това памфлетната „война“, която се води от страниците на сайта срещу конкретни „имена“ на настоящата българска литературна сцена (харесва ни или не, в момента положението е такова; аз също имам доста възражения срещу това, което се кичи със суперлативи за качество от едни и същи критици, организирани в групички с авторите, но все пак мисля, че преминаването на границите на добрия тон и личните нападки няма да помогнат) доста сваля нивото на критиката и в много случаи я кара да звучи не просто несериозно, а направо комично. Оставам с впечатлението, че не става въпрос за търсене на най-доброто, качественото, вълнуващото в литературата, а за налагане на лични пристрастия на всяка цена (до голяма степен същото, в което са обвинявани и постмодернистите). Това е разбира се моят поглед върху нещата, без да смятам, че е най-точен.
    Хубавото в сайта, заради което го отварям всеки ден, са новините от световната литература и книгоиздаване, представянето на млади и непознати български автори, и на книги, останали встрани от общественото внимание по една или друга причина; интервютата с интересни личности. Мисля, че ако текстовете се изчитат от коректор и тонът на полемиката стане малко по-умерен, Книги News само ще спечели.
    С Вашите думи и с констатациите Ви за Дворянова съм напълно съгласна. Откъсите от последния й роман бяха потресаващи!
    Поздравявам Ви за отношението и за отдадеността на изкуството!

    Коментар от sublimeswine — юли 21, 2008 @ 8:34 am

  7. Благодаря ти за този сайт, не го бях срещал досега. Ще го разгледам подробно, особено след тази искренна препоръка. А за Дворянова – добре си го казала.

    Поздрави!

    Коментар от radislav — юли 21, 2008 @ 9:26 am

  8. Георги, благодаря! Надявам се да са достатъчно силни, за да бъдат чути 🙂 (имам Ви вече правилния имейл 🙂 )

    Sublimeswine, здравейте, благодаря за съдържателния и подробен коментар. И аз съм си мислила по същия въпрос – не се ли превръща Книги News в същото, срещу което се бори. Наистина доста мислих. Предложих да се отворят статиите за коментари, за да могат „нападнатите“ да се защитят. Но после си помислих, че ще се разрази истинска война, защото ще се намесят не само културни хора с отношение към литературата, като Вас, мен, Георги, Вили и Радислав (най-малкото, защото четем такава), а и всякакви други, които ще нападат просто ей така – от любов към заяждането.
    Замисляла съм се също как се води такава война. Нужна е голяма смелост, когато виждаш истината, да не си я премълчиш, а да я заявиш на всеослушание. А и този, когото разобличаваш, може да е толкова дебелокож, че да не се окаже достатъчно да му заявиш истината. Може да е нужно по този начин да му я тикаш в лицето всеки ден, за да го накараш въобще да се замисли. Щом си уверен, че това е истината и се чувстваш призван/длъжен да я защитаваш. Понякога на всички, за да чуят нещо, трябва да им се крещи. Има една „крилата мисъл” – „доброто също трябва да има юмруци”. Не знам. Аз съм по-умерена и вероятно не толкова смела.
    Мислила съм си и какво му е в пощата на Стоян Вълев. Сигурно всички онези неща, които биха се казали в коментарите, отиват там. Не знам дали отговаря на всичките, гледам да не му пиша излишно, а само за важни неща.
    Може би наистина една такава борба не е достатъчно да се води само с позитивизъм. За съжаление, хората сме свикнали да обръщаме по-голямо внимание на негативизма. Във всеки случай, начинът, по който Книги News защитава каузата си, е уникален. Почеркът му е характерен, можеш да го познаеш навсякъде. Перото му е остро и убожда. Това е неговата борба, неговата кауза. Ние само можем да го подкрепяме. Може би не може и не иска да бъде умерен, може би е разбрал, че с умереност и толерантност такава война не може да бъде спечелена.
    По отношение на истината, в едно поне съм сигурна – каквито и течения да минават през литературата, зад всяко от тях стоят думите „от-до”. Единствено самата и същност – изкуството да разказваме – е останала вечна. Така че, по отношение на „остарелите” разказвачи и постмодернистите за мен няма две мнения.
    И накрая за правописните грешки – мисля, че те са неволни и повече технически. Когато малко хора правят ежедневник, който не носи пари, защото не се продава, и няма сигурно нито редактори, нито коректори, и целият труд там се полага на добра воля, тогава такива грешки са извинени от моя страна. Смятам, че нещата стоят така, както ги описах, но може и да греша. 🙂

    Радиславе, радвам се, дано да ти е полезен, вярвам, че ще намериш нещо, което да харесаш там, защото има по нещо за всички 🙂

    Коментар от Диана — юли 21, 2008 @ 1:30 pm

  9. Диана, привет!

    Внимателно изчетох всичко.Наистина тази война не може да бъде спечелена с умереност и толерантност. Става дума за криминогенна и алчна група, която
    безмилостно преследва противниците си. На война стрелят и едните , и другите.Няма сантименталности. Не искам да звуча строго, но такава е нашата литературна действителност.Залогът е крепостта на литературата ни.
    Коментари към статиите в КНИГИ NEWS са излишни, мисля.Никой войник не кани в окопа си противника на дискусия. Мога да се изразя и по-обтекаемо, но едва ли е необходимо.
    Прочутият стих на Станислав Куняев за доброто, което трябва да бъде понякога отстоявано с юмруци, не е литературщина , а реалност, за която може да се говори много.Стоян Вълев не се крие зад ничий гръб, не действа като литературната полиция с мръсни хватки,шантажи, заплахи, не оглавява конкурси, не работи в „прогресивни“ учреждения като НБУ,няма да го видите в пропусквателните пунктове за дебютна литература, а отстоява не собствената си личност, а общи за мнозина идеали.
    Затова аз дълбоко уважавам Стоян Вълев.
    Говорейки за него се сещам за стиха на Есенин:“ Голямото се вижда най-добре, когато гледаме от разстояние…“
    А на целия този фон какво тук значат някакви си технически грешки? В книгите на Георги Господинов технически грешки няма , но това не го прави ценен от мен литератор.

    Ако искате, може да продължим с писма.

    С уважение.

    Коментар от Георги — юли 21, 2008 @ 8:21 pm

  10. Разбирам. Не бях толкова навътре в нещата, но някой ден ще се опитам подробно да разкажа къде и как съм имала допирни точки с тази литературна полиция и кога се зародиха съмненията ми, че нещо не е в ред. Защото пиша сериозно от две-три години и преди това не съм се интересувала от книгоиздаване. До сравнително скоро нямах представа какво става в нашата литература. Единствено от статиите на Стоян Вълев съм могла да си направя някакви изводи. Аз също го уважавам.
    Георги, радвам се, че точно Вие ми потвърдихте, че съм на прав път в изводите си и мога напълно да му вярвам.
    П.П. Аз съм Ви изпратила писмо.

    Коментар от Диана — юли 21, 2008 @ 9:49 pm

  11. Диана, моля Ви за извинение.Тъй като това е първото ми включване в блог изобщо, съм допуснал неволна грешка.И двата пъти съм Ви дал неточен имейл. Не мога да кажа, че съм спец по компютрите, а държа на контакта си с хора като Вас, та затова моля да ме извините. Сега, най-после, съм написал верния си адрес. За по-сигурно сверете го със страницата ми в Литернет.
    Дано да няма повече грешки.Компютърен неофит съм,съжалявам.

    Коментар от Георги — юли 21, 2008 @ 10:52 pm

  12. Така не съм се смял отдавна – книги нюз кърти и разбива http://knigi-news.com/?in=pod&stat=3145&section=11&cur=

    „Бедний, бедний ни народе, да беше погинал през турското робство, защо ти беше тази страшна свобода?..“

    Коментар от scanman — юли 22, 2008 @ 1:16 pm

  13. Да, тук ме потресе не толкова поезията на Силвия Чолева, а анализът поднесен от „високо“ място:
    „Думите са парадоксално отелесени у Силвия Чолева. Те наистина са вход към глухонямата психосоматика на нейния текст.“
    професор Милена Кирова

    А следиш ли по-нататък – дръзките изстъпления на Божана Апостолова!?

    Коментар от Диана — юли 22, 2008 @ 1:35 pm

  14. […] съпричастен към каузата на Книги News, да разпространи статията ми за тях или да ги представи от свое име – така, както сам вижда […]

    Pingback от Самопровъзгласилите се „символи” « Панаира на Vira — юли 22, 2008 @ 2:35 pm

  15. Дианче, прекланям се пред духа ти!

    Коментар от Муниконтин — юли 23, 2008 @ 1:00 am

  16. Любомир Левчев разказваше как реагирала дъщеричката му когато се спуснали в един „Тунел на ужасите“! Като излезли той я попитал:
    – Изплаши ли се много?
    Тя му отговорила:
    – Не ! Просто си бях затворила очите!
    Та из така! Затварям си очите и не се влияя от литературната среда. Не искам да ставам критик! Имам толкова много неща да напиша, да споделя, пък било и със самия себе си – а времето не стига!…

    Коментар от гравитон — юли 24, 2008 @ 12:28 am

  17. Гравитон, и аз така в началото, понеже ме беше страх (от критика). Но човек върви, върви и един ден узрява и за тези неща. Когато му дойде времето.
    Онова момиченце е пораснало и някой ден сигурно пак ще влезе в тунела на ужасите, но този път няма да си затвори очите.
    Деца сме още в литературата, признавам. Но веднъж поели по този път, очите ни няма как да останат затворени.

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 8:59 am

  18. Знаеш ли, Диана, днес се поразрових в “Книги news”. Безспорно е остър езикът на Стоян Вълев, но всеки пишещ има глава на раменете си, за да преценява своите цели и наличните ресурси за постигането им.
    Относно Милена Кирова: помня нейните лекции, голяма част от нейните книги и статии, но открай време имам сериозни резерви към интердисциплинарното поле на психоаналитичната критика. Моите уважения към нея като човек не ми пречат да кажа, че проблемното поле на нейните търсения не ми е близко и с времето все по-малко споделям изказваните от нея тези.
    Личното ми мнение за писането, ама наистина съвсем лично, отвъд наученото и прочетеното: искам в него да има финес и именно той отсъства нейде из полето на съвременниците ни, цитирани от Вълев с достатъчно красноречиви текстове.

    Коментар от Amelia — юли 24, 2008 @ 1:17 pm

  19. Амелия, радвам се, че се включи, защото това е твоята професия и сигурно имаш наблюдения върху много от темите, които засяга Книги News. Аз не знам нищо за Милена Кирова, но е очевадно и за човек без литературно образование, че си е изсмукала от пръстите ТАЗИ рецензия на ТОВА стихотворение.
    За постигането на финес се иска майсторство, а в тази „бърза“ литература никой не губи време за самоусъвършенстване.

    Да, сетих се още нещо – „бърза“, защото ни я сервират точно като „бърза закуска“ – еднаква, безвкусна и вредна за здравето. Но я ядем някой път, подлъгани от ярките и скъпи реклами на въпросните заведения.

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 1:58 pm

  20. Тъкмо това имах пред вид,
    зажадняли сме за луксозни ресторанти, душата ни плаче!

    Коментар от Светла — юли 24, 2008 @ 2:38 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: