Панаира на Vira

юли 19, 2008

Норман Мейлър – Писателското изкуство

 

Норман Мейлър е американски писател. Беше ме завладял за кратко след Хенри Милър, но страстта ми към него бързо угасна. Публикувам тук едно негово интервю за писателското изкуство, което ми беше полезно на мен, а може да бъде полезно и на други.

„…Хари Греб например беше борец, който се поддържаше във форма. Той беше всецяло борец, както човек би могъл да иска да бъде всецяло писател. Той винаги правеше нещата, които му бяха необходими, като борец. Е, някои от тези неща бяха крайно безразсъдни от гледна точка на уреждащия състезанията за награди. Т.е. когато му предстоеше да се бори, той отиваше в някой публичен дом, вземаше две проститутки, не една, и лягаше и с двете в едно и също легло. Очевидно след това се е чувствал като диво животно. Не ме питайте защо. Може би е хващал двете най-долни развратници във вертепа и така е приемал в себе си всичките малки, противни, наситени злини, които са се натрупали от купищата мъже. Греб беше известен като най-подлия борец на своето време. Той не беше много силен, но можеше да повреди другите борци и да им вземе здравето, той знаеше повече подли хватки от всички край него. Това беше един от неговите методи на тренировка и той го използваш непрекъснато, докато умря сравнително млад от сърдечен удар на операционната маса. Мисля, че умря преди тридесет и осмата си година, там някъде. Оперираха го и бам, отиде. Нищо не можеше да се направи. Но искам да кажа, че той тренираше постоянно по начина, по който живееше живота си. Най-важно за това беше поддържането на формата. Когато пиеше, въпросът беше да бъде във форма, д о к а т о пие. Малко неточно изразявам… това…

Да… кое?

Той пиеше не просто за да се освободи от своето напрежение. Това ставаше по-скоро, защото в него имаше непоносимо напрежение, така че трябваше да пие. Разсъждавайки като професионалист, той усещаше, че ако трябва да пие, би могъл да използва и това. Както актьорът използва всичко, което става с него, Греб използваше като борец всичко, което става с него. Когато пиеше, той забелязваше как се движи тялото му. Една от най-сериозните причини да пие човек е, за да усети как се движат умът и тялото му.

Вие как поддържате формата?

Вижте, преди да продължим, искам да кажа още нещо за майсторството. То е торба с хватки, хитрини, ученост, гимнастика във формата, символични надстройки, накратко методология. То е компендиум от това, което си научил от другите. И тъй като големите писатели предават едно разбиране за съществуването, обикновено не може да използваш техните методи. Методът е в брачен съюз с виждането. Не, на повече майсторство можеш да се научиш и от добрите писатели, и от посредствените писатели с усет. Майсторството в крайна сметка е онова, което може да се извади цяло от техните произведения. А поддържането на формата е нещо друго. Можеш например да се занимаваш с журналистика и тя може да бъде ужасна за твоя стил. Или може да оглади твоя стил… с други думи, можеш да станеш по-добър писател, като пишеш много неща от различен вид. Или да се развалиш съвсем. Преди няколко години излезе една книга, която беше социологическо проучване на някои хора в Принстънския университет – забравих ú заглавието. Един от тях беше казал нещо, което ми се стори необичайно. Той казал, че искал да извършва полов акт при всички възможни условия, чувства и настроения. Бях поразен от това не защото непременно съм искал да имам такъв полов живот, а защото си помислих, че аз се опитвам да правя именно това с моето писане. Опитвам се да проверявам своето произведение във всички възможни настроения. Редактирам в цял спектър от състояния – от ярките безумни впечатления на пияницата, които те наелектризират, та чак до най-трезвите пространства на унинието, когато едва понасям своите думи. Докато завърша произведението, което ме интересува, аз обикновено съм работил върху него чрез целия диапазон на своето съзнание. Ако се поддържаш в такава форма, можеш да не мислиш за майсторството. Майсторството е много малко в крайна сметка. Но ако постоянно се безпокоиш дали се развиваш или деградираш като човек, дали твоята честност отслабва или укрепва, именно в тази бавна война, в тази ариергардна битка, която водиш с намаляващия талант, ти поддържаш формата си като писател и имаш съзнание. С годините си изработваш съзнание, което всъщност ти позволява да пишеш за всичко и то добре, т.е. при условие, че поддържаш своето съзнание във форма и не се отпускаш в развлечения стил на мислене, който е навсякъде край нас. Веднага щом вземеш стила на мислене на други писатели, ти е нужно майсторство, за да подпреш стените. Но ако това, което пишеш, е отражение на собственото ти съзнание, тогава дори журналистиката може да стане интересна. Човек не би искал да отдаде живота си на нея, а аз никога не бих искал да бъда уловен, че защитавам журналистиката като основно занимание (очевидно по-интересно е да пишеш роман), но по-добре е, мисля, да приемеш журналистиката като проверка на способността ти да поддържаш своята форма, отколкото да гледаш на нея като на сериозно предателство към потира на твоето литературно изкуство. Храмовете са за жените.

Храмовете са за жените?

Храмовете са за жените.

Следва продължение

Advertisements

5 Коментари »

  1. Това с редактирането, с целия диапазон на настроения и емоции, е интересен похват 🙂

    Коментар от radislav — юли 19, 2008 @ 11:22 pm

  2. Да ти кажа, точно това не ми хареса като похват, но прочети и втората част на интервюто и там накрая съм се опитала да обясня вероятната причина да е така (да не ми хареса, да не го приемам този похват) 😀 Ей сега ще я допиша.

    Коментар от Диана — юли 20, 2008 @ 7:13 am

  3. […] Норман Мейлър – Писателското изкуство (продължение) Публикувано в: Популярни — Етикети:Норман Мейлър, интервюта, литература, писателското изкуство, творчество — Диана @ 7:25 am предишна част на интервюто с Норман Мейлър […]

    Pingback от Норман Мейлър – Писателското изкуство (продължение) « Панаира на Vira — юли 20, 2008 @ 7:25 am

  4. И на мен не ми харесва, но е интересен. На мен по-скоро ми харесва честото писане – независимо от настроенията, и като трансформатор на настроенията. Но на практика, пишем най-вече като имаме вдъхновение, а не като сме в депресия.

    Коментар от radislav — юли 21, 2008 @ 6:28 pm

  5. Абсолютно. Писала съм по време на „депресия“ (силна тъга и скука в следпубертетните ми години) и се получаваше нещо, което сега бих определила като чист постмодернизъм. Позволявам си да ти дам една препратка към тема от писателската работилница, където обсъждаме кой как пише http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=33&t=108#p551 това – по отношение на вдъхновението. А ето и един мой пост също за вдъхновението. Някои неща от тогава досега съм преосмислила обаче 😀

    Коментар от Диана — юли 21, 2008 @ 6:46 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: