Панаира на Vira

юли 17, 2008

Приятелките на сина ми

Filed under: дневник — Етикети:, , , — Диана @ 2:32 pm

  

 

Да, да, именно за приятелките – онези очарователни същества от женски пол, които са способни да спрат дъха на мъжа, и то дълго преди още да е станал мъж. Синът ми е на четири годинки и си общува със себеподобни по доста интересен начин. Различни са игрите и отношенията му с приятелите и приятелките. Тук съм се заела да направя разбор на вторите.

И така, първата любов – тя се казва Мариела, наричана още Мани. Познава я от бебе. Първо играеха заедно на площадката. После бяха в една и съща група в детската градина. Като започна да ми задава въпроси за бебетата, за оженването, за съвместния съпружески живот, и получи нужните отговори, както и след като разбра, че не може да се ожени за мен, реши, че ще се ожени за нея. Разпредели набързо семейните задължения между двамата, измисли имена на децата им – Вики и другото не го помня как беше. Подреди задочно даже и мебелите по стаите – леглото на брат му сме щели да го дръпнем по-настрани, за да могат те с Мани да си сложат спалнята.

Случи се така, че Мани престанахме да я виждаме толкова често, колкото преди. Обаче в съзнанието му тя си остана момичето, за което ще се ожени.

Появи се Мила – един бонбон с руси къдрици и сини очи, който няма и две годинки. Обаче Анди и Вальо (на Вили) тичат постоянно след нея. А тя откликва на всичките им погледи и жестове с широка усмивка и звучно бебешко бърборене. Много обичат да се навеждат пред лицето ú и да ú се усмихват, сигурно защото тя им отвръща със същото – с усмивка – а като нейната усмивка наистина няма друга. Невероятно преследване пада по градинките, когато бабата на Мила я поведе нанякъде. Ходили сме да я търсим по квартала, а щом се чуе гласът ú през прозореца, Анди вече си е обул обувките и подскача пред входната ни врата. Вили ги е снимала тримата на една пейка с телефона си, защото гледката наистина не беше за изпускане.

Та, отношението на Анди към Мила е специално. Не мога да направя сравнение от света на възрастните.

Освен Мила, на площадката идват често Валентина и Антония – две първи братовчедки – едната е на почти три, а другата – на почти две години. И двете са невероятни (любимата ми дума – да не ви прави впечатление колко често я употребявам) и също много специални.

Валентина идва от Испания и говори съвсем малко български. Има нежна руса косичка, вързана на опашка и част от нея небрежно пада на челото и се пилее от вятъра. Когато се видят с Анди, тя го прегръща, а той стои мирен и леко объркан. Любимата им игра е на пързалката – единият застава горе и протяга ръка, а другият се опитва да се изкатери, нарочно не успява, ляга, протяга ръце нагоре и вика: Помооощ, спаси ме! Спасяват се и после същото се повтаря до безкрай сред непрекъснат бурен смях.

Антония е червенокоса и има грациозна походка, каквато само едно момиче на почти две години може да има. Ходи обута в кецовете на по-големия си брат, а дългите ú къдрици се полюшват убийствено красиво при всяка стъпка. А пък Анди не спира да повтаря на ляво и на дясно: Като я видя АнДония, очите ми светват!

И сега – Дария – чернокоса, с големи букли, леко дръпнати очи, дълги мигли и трапчинка на бузата. Дария винаги бута количка с кукла и върви с малки стъпчици като истинска внимателна майка. Мълчалива е – пази тишина, за да не събуди бебето си.

С нея Анди си играе на „майки и бащи“. Веднъж мръзнах два часа на студа, за да не им прекъсвам играта – толкова задълбочени и истински са – ходят заедно на пазар, разхождат бебето, майката приготвя вечеря. На пейките в градинката седят и много баби без работа. Веднъж минават Анди и Дария с бебето покрай тях и едната ги пита:

– На кого е това бебе?

А Анди най-сериозно ú отговаря:

– На Дари е. Аз съм бащата.

Advertisements

20 Коментари »

  1. Не съм се и съмнявала, че Анди е много желан мъж 😉

    Пък как мило ми стана от този пост… 🙂 🙂 🙂
    (Така си описала госпожиците- точно като някакви нежни, ефирни феи 🙂 Ама ти си си ти 😛 )

    Коментар от Жени — юли 17, 2008 @ 4:59 pm

  2. много, много сладко 😀

    Коментар от deni4ero — юли 17, 2008 @ 5:17 pm

  3. Taкааа, заведох Валката на село и оставихме горкия Анди да бъде кавалера на цял квартал! Важното е, че Вальо все още не изпитва ревност и пита за приятеля си, а не за малките госпожици.
    Права си, че отсега имат различно отношение към всяко момиче. Моя син (както и Анди) обожава Мила, но с Антония се държи като по-голям брат – търчи край нея и не й дава да взема боклуци от земята. Надявам се и в бъдеще момичетата да не им развалят приятелството! 🙂

    Коментар от vilford — юли 17, 2008 @ 6:34 pm

  4. Мислех да пиша и за мъжкото приятелство – между децата де – но някак си не ми идва отвътре. Не мога да вникна така в техните мъжки игри, в отношенията им. Може би защото никога не съм била момче 😀 Но ако някой може да напише за това, ще ми е интересно да го прочета.

    Коментар от Диана — юли 17, 2008 @ 8:17 pm

  5. Така и трябва. Момченцата от малки е нужно да имат необходимото възпитание за общуване с момиченцата. Трябва да се разграничават от момчетата и да са по-нежни и мили с тях. Ако дойдете в Пловдив и срещнете Деница(Деничеро) да знаеш Мани и Дария, че и всички останали кандидат снахи ще са на заден план. 😆 😆

    Коментар от вили — юли 17, 2008 @ 11:00 pm

  6. Ааа, Деничка е съвсем друга работа, непременно трябва да я срещнем. И за предпочитане на по-осъзнат етап (имам предвид Анди да е малко по-голям)! 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 17, 2008 @ 11:14 pm

  7. ДА, да. рано му е сега. Нека да порасне и ….

    Коментар от вили — юли 17, 2008 @ 11:43 pm

  8. 5-годишният Иванчо пита баща си „От къде идват децата?“ Баща му е много смутен (винаги сме в такива моменти). „Ами-и, брат ти ще ходи на среща тази вечер с колата – скрий се в багажника, и ще видиш!“ птговаря бащата (каде сега – в същност, не всички сме чак такива rednecks…)

    И така, скрива се Иванчо, брат му взема приятелката си, гледат кино, и накрая спират на усамотено място извън града. Брат му мъжествено заявява „Слушай, аз не съм много-много по приказките – да, или не?!“. Прятелката е доста възмутена, и… меко казано му казва да си гледа работата, при което той отваря врата и казва „Ами, тогава слизай, ще си ходиш пеш!“…

    „Аха!“ казва си Иванчо „Значи, така ставала работата!“.

    На следващия ден, Иванчо си взима колелцето на три колела (как ли се превежда „tricycle“ на български?), качва на него 4-годишното момиченце от съседния двор, и двамата се усамотяват в храстите на кварталната градинка. „Слушай, аз не съм много-много по приказките – да, или не?!“ пита мъжествено Иванчо. Момиченцето определено няма идея за какво става дума, но понеже е с добро сърце (и си мисли, че това е част от играта, която тя не иска да развали!), казва „Да!“. Иванчо е смутен – това не стана снощи, нали? Но, бързо след това се окопитва „Е – добре – ти вземай колелото, аз ще се прибирам пеш!“…

    Коментар от vladi57 — юли 18, 2008 @ 5:06 am

  9. @Диди, за Деничка хич не обещавам, че няма да има съперничество!
    @Влади57, много сладък виц! Пак да намимеш да ни разкажеш някой!

    Коментар от vilford — юли 18, 2008 @ 8:35 am

  10. Абе, ей, някой забеляза ли, че Анди отсега си пада все по младото? Иначе аз бих си комбинирала момиченцата, за да сатне идеалната фея – червени къдрички, трапчинка на бузата, двегодишна походка с кецове, име Мила и куп търсещи я момченца 🙂
    Диана, аз също знам как стават децата – когато мама и тате се обичат, обичат, много се обичат… любовта им прелива. Ти как го разубеди да не те взима за жена?

    Коментар от Svetlina — юли 18, 2008 @ 10:24 am

  11. Синът ти като порасне ще стане бесен сваляч и женкар. Това е положението, свиквай с тази мисъл и се готви за времената, когато ще трябва да обясняваш какво е това презерватив, защо момичетата искат връзка и т.н.

    Коментар от xunap — юли 18, 2008 @ 1:54 pm

  12. хехе 🙂 (нищо друго не можах да измисля 😀 ) разбихте ме за Деница 😉

    Коментар от deni4ero — юли 18, 2008 @ 2:23 pm

  13. Леле, Багер, недей така, не си го представям Анди в тази роля! 😀 Но и да се случи, ще гледам да съм му максимално от помощ – ще му купувам презервативи 😀
    И ще се опитам да му обясня защо момичетата искат връзка. А момчетата не искат ли?

    Хайде някой да приеме предизвикателството и да напише един хубав разяснителен пост за момчетата и тяхното приятелство!

    Коментар от Диана — юли 18, 2008 @ 2:59 pm

  14. Дръж се, Диде, мъжка майка си! Аз даже не мога да мрънкам – моя като съм го кръстила Валентин сама съм си виновна. По-добре Анди да опипва почвата докато е млад, за да знае какво търси като порасне. В интерес на истината брат ми още си спомня името на момиченцето, което е харесвал в детската градина. 🙂

    Коментар от vilford — юли 18, 2008 @ 4:51 pm

  15. Добре ще е да чуем мъжката гледна точка! 😀 Мъже! Вие сте на ход! 😉

    Коментар от Муниконтин — юли 19, 2008 @ 12:59 am

  16. Всички ли имаме момчета?
    Много момчета, от где ще намерим толкова моми, имайки пред вид това което ще ви разкажа,
    на някои една не им стига:))))))))

    Прясна случка:
    Приятелката ми си взима четири годишния син от градина и много бърза – на главата и сто неща!
    А малкия:“мамо, мамо! Моля ти се бе мамо разреши ми! моля те бе мамо, мамо, разреши ми!
    И така досадно дудненето се повтаря, докато тя тича, хванала го за едната ръка, с другата торбите,
    и бързат към трамвая.
    Съответно не и издържат нервите – спира рязко и пита троснато:
    „Какво да ти разреша, бе, казвай какво искаш!“
    – Да правя секс!
    отговяра спокойно, невинното дете:)))))))
    добре, че майка му бърза и по инерция задава единствения правилен въпрос:
    “ Кога бе?“ „Кога искаш да правиш секс!“ – това все така троснато, през усмивка и повече закачливо.
    – Ами като порасна!
    Ей, отдъхва си жената и продължават в припряна крачка към спирката:
    – А с кого искаш да правиш секс, че толкова си се забързал да ми искаш разрешение?
    – Ами с Лили и Нина от градината вече сме се разбрали. И те ще искат разрешение от техните и ако го получат, като пораснем сме си обешали да правим секс“

    Коментар от Светла — юли 19, 2008 @ 9:20 am

  17. Женски глас през прозореца:
    – Хей, има ли мъже тук?!
    Нестройни мъжки гласове отговарят:
    – ‘що, да нямате нещо за пиене?!
    😛

    Коментар от vilford — юли 19, 2008 @ 9:21 am

  18. Хихи, сега прочетох коментара на Светла. Истинските случки винаги са много по-ценни от вицовете.

    Коментар от vilford — юли 19, 2008 @ 9:23 am

  19. 😀 Браво, Светле! Историята ти е великолепна! 😀

    Коментар от Муниконтин — юли 20, 2008 @ 12:06 am

  20. ох, мамини душици! 🙂

    Коментар от Мицева — юли 24, 2008 @ 11:59 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: