Панаира на Vira

юли 16, 2008

Ако Достоевски си имаше блог

Имам една особено ценна книга на Достоевски. За мен е по-ценна от останалите му, защото е негов дневник. Започнат е в края на 1872 г., когато Достоевски е назначен за главен редактор на списание „Гражданин“.

Ако тогава писателят можеше да си има блог, съм почти сигурна, че щеше да го има – да публикува там тези и други свои впечатления и разсъждения, да провокира съответните реакции и да им отговаря. Тъй като така е приемал и мисията си като редактор на списанието.

Ето, вижте защо и как започва да пише бележките си (предавам със съкращения):

„…В Китай щях чудесно да си пиша, тук това е много по-трудно. Там всичко е предвидено и предопределено за хиляда години напред, а тук – за хиляда години напред всичко е нагоре с краката. Там, волю-неволю, щях да пиша неясно, тъй че не знам дали някой щеше да ме чете. Тук, за да накараш хората да те четат, по върви да пишеш неясно…

Да разговаряш с другите, у нас е цяла наука, сиреч на пръв поглед и ние не падаме по-долу от китайците, и ние като тях си имаме няколко много опростени и чисто научни похвати. Така например думите „нищо не разбирам“ навремето означаваха едно-единствено нещо, че (авторът им) е глупак, днес те му носят чест и слава. Стига само с открито чело и гордо да речеш: „Абе не я разбирам религията, не я разбирам тая Русия, нищо не разбирам от изкуство!“, и моментално се издигаш в очите на хората. Особено пък ако наистина нищо не разбираш.

Но тоя опростен похват не доказва нищо. Всъщност у нас всеки подозира другия в глупост, без нито да помисли, нито да си зададе обратния въпрос: „Да не би всъщност аз да съм глупакът?“ И уж всички са предоволни, а всеки недоволства и всеки го е яд. Пък и мисленето в наше време е почти невъзможно: скъпичко ти излиза. Вярно, купуват се готови идеи. Навред ги има, че и безплатно ги дават, хубаво, ама безплатното излиза още по-скъпо и хората вече започват да се усещат. И в края на краищата пак никаква полза и все същата бъркотия.

Кажи го, тук си е същински Китай, само че без тамошния ред. Ние едва-едва тръгваме натам, откъдето Китай се вече връща. Безспорно, че и нас ни чака същият край, но кога? За да усвоим хилядата тома „Церемониали“, та веднъж завинаги да получим правото хич за нищичко да не се замисляме, ни трябва поне още едно хиляда години мислене. И какво – излиза, че никой не ще да съкращава тоя срок, защото никой за нищичко не ще да се замисли.

Вярно е и друго: щом никой не ще да се замисли, ще речеш, толкоз им е по-лесно на руските литератори. Да, вярно, че им е по-лесно, и тежко му на онзи литератор или пък издател, който в наше време се замисля. Още по-зле е оня, дето пожелае да се учи и да разбира, но най-зле е оня, който искрено си го признае. И не дай боже да каже, че е схванал туй-онуй, и рече да изложи гледището си – всички моментално го отписват. Остава му само да си изнамери някой подходящ човек или дори да си го наеме и да разговаря само с него; и може би единствено за него да издава списание. Мръсно положение, защото то е все едно да говориш на себе си и да си издаваш списание за собствено удоволствие. Силно подозирам, че и „Гражданин“ още дълго време има да си говори сам и за собствено удоволствие. Да, ама според медицината да си говориш сам, означава да си предразположен към полудяване. „Гражданин“ непременно трябва да говори с гражданите и там му е бедата!

Виждате ли с какво издание съм си свързал живота. Положението ми е във висша степен неопределено. Тогава и аз ще си говоря сам за собствено удоволствие под формата на тоя дневник, пък да става, каквото ще. За какво ще говоря ли? За всичко, което ми направи силно впечатление и ме накара да се замисля. Ако пък си намеря читател или, не дай боже, опонент, явно ще трябва да разговарям и да зная с кого и как да разговарям. Ще гледам да се науча, защото за нас, сиреч за литераторите, то е най-трудното. Пък и опонентите са различни: не с всекиго можеш да заговориш току тъй. Ще разкажа една басня, която чух тия дни. Баснята била от древни времена, едва ли не индийска по произход, което е твърде утешително.

Веднъж свинята се скарала с лъва и го извикала на дуел. Като се прибрала вкъщи, се опомнила и се уплашила. Събрали се свинете, мислили, мислили и накрая решили:

– Виждаш ли ей там оная помийна яма, иди и хубавичко се накисни в помията, па после върви на дуела. Ще видиш какво ще стане.

Свинята ги послушала. Пристигнал лъвът, подушил, подушил, намръщил се и се оттеглил. А свинята дълго след туй се хвалела, че лъвът се уплашил и избягал от полесражението.

Туй е баснята. Вярно, че по нас ги няма лъвовете – едно, че климатът ни е неподходящ, и друго – иде някак твърде величествено. Но турете вместо лъва порядъчния човек, какъвто всеки трябва да бъде, и ето ви я същата поука.“

Достоевски / Дневник на писателя / Народна култура / София 1986

Защо ми се струва, че тук и сега положението с мисленето е същото, както в Русия по времето на Достоевски. Всичко от написаното важи и днес за нашето общество. Много малко неща са се променили. Притчата за свинята и лъвът е по-актуална от всякога. Защо подозирам, че винаги ще си остане така?

От друга страна, аз лично познавам – виртуално и на живо – голям брой мислещи хора. Много от тях правят в блоговете си или по някакъв друг начин точно това, което описва Достоевски: „Тогава и аз ще си говоря сам за собствено удоволствие под формата на тоя дневник, пък да става, каквото ще. За какво ще говоря ли? За всичко, което ми направи силно впечатление и ме накара да се замисля. Ако пък си намеря читател или, не дай боже, опонент, явно ще трябва да разговарям и да зная с кого и как да разговарям. Ще гледам да се науча, защото за нас, сиреч за литераторите, то е най-трудното. Пък и опонентите са различни: не с всекиго можеш да заговориш току тъй.

И по негово време е имало такива хора. Но явно и тогава и сега те са недостатъчно и необединени, за да могат да променят нещо радикално. А може би могат?

Това, което ме радва, е че днес комуникацията между мислещите хора е по-лесна. Заслугата е и на интернет и на блоговете в частност. Дано това да доведе до нещо добро.

Advertisements

7 Коментари »

  1. Интересно, да…Със сигурност е щял да има блог 🙂

    Ние сме облагодетелствани – по-лесно стигаме до читателя, а и века на обединението идва…

    Хубава басня.

    Благодаря!

    Коментар от radislav — юли 16, 2008 @ 8:18 pm

  2. Късметлиите сме явно ние. Живеем в по-интересно време и информацията се предава ужасно бързо. Имаме блогове и пишем в тях както в дневник, но го подаваме и на други да го четат. Явно и ние сме взели да полудяваме говорим си и сами, ама и не съвсем.
    А дали сме наистина късметлии?

    Коментар от вили — юли 17, 2008 @ 12:02 am

  3. Тук съм, наминавам,
    щастлива съм, че ви открих.
    Казвам го и на теб лично!
    По тия часове се разнежвам:)))))
    Отивам да си лягам,
    лека нощ…

    Коментар от Светла — юли 17, 2008 @ 12:17 am

  4. 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 17, 2008 @ 8:46 am

  5. Дали сме късметлии? И да, и не…

    А какво е късметът?

    Хем е интересно и вълнуващо, хем трудно. Но най-хубавото е, че има много, и много, будни, мислещи хора…

    Коментар от radislav — юли 17, 2008 @ 10:34 am

  6. За будните си прав, особено след полунощ блоговете се събужда, ама за многото… не мисля. За съжаление много хора решават, че е по-лесно да дремуцат в блажено неведение или преструвка на такова.
    Аз пък нищо не съм чела от Достоевски, не знам защо. При положение, че не харесвам Горки и Стендал… Е, не, не знам, не са успели да ме откажат от тоя вид литература, ама почти.

    Коментар от Svetlina — юли 18, 2008 @ 8:04 pm

  7. Достоевски можеш да го прочетеш и по-късно, даже е препоръчително. Но пък не е задължително да го прочетеш някога (и все пак си длъжна да пробваш 😀 )

    Коментар от Диана — юли 18, 2008 @ 10:28 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: