Панаира на Vira

юли 15, 2008

Черна песен

 

Помните ли това стихотворение на Димчо Дебелянов?
Аз го знам наизуст още от ученическите си години и днес, незнайно защо, се появи в мислите ми.

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно небе,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов

Advertisements

15 Коментари »

  1. Развила съм уникалната способност да помня стихотворения, без никаква идея чии са. С учудване открих, че това го помня почти цялото. Настроението напомня малко на Пеньо Пенев.

    Коментар от vilford — юли 15, 2008 @ 1:07 pm

  2. Имахме една стихосбирка на Д. Дебелянов – най-обикновено издание – зелено, от груба хартия. Със сестра ми един ден се забавлявахме нещо и четяхме от нея. Това стихотворение го имаше отпечатано и на задната корица, но тя (сестра ми) не беше обърнала внимание. Аз го намерих вътре, прочетох и го и и казах – Искаш ли да видиш, че от едно прочитане съм го запомнила наизуст!
    Тя изправи книгата с лице към себе си и с гръб към мен – точно така, че да виждам задната корица, и аз и го изрецитирах изразително и без нито веднъж да се запъна. Тя се смая.
    Много скоро го знаех наистина наизуст и днес сутринта установих, че го помня до последната дума.

    Коментар от Диана — юли 15, 2008 @ 1:47 pm

  3. Maлка хитруша си ти!!!!! Подозирах, че невинният ти вид е само за заблуда.

    Коментар от vilford — юли 15, 2008 @ 1:56 pm

  4. Като се заговори за вида ти…
    Още от самото начало те възприемам, като силно те асоциирам с майката на Куизъц-хадерах – Джесика /Дюн/.

    Коментар от Светла — юли 15, 2008 @ 2:30 pm

  5. ХаХа – търкалям се от смях! На снимките, които Вили и Яна са ми направили в парка, доста приличам на нея – на образа и от филма: http://www.lisashea.com/hobbies/dune/lynch/jessica.jpg
    По способности надали мога да я настигна обаче.

    Коментар от Диана — юли 15, 2008 @ 2:37 pm

  6. как малка, ски от колко малка ква голяма хитрана се е извъдила 😀 😀

    Коментар от deni4ero — юли 15, 2008 @ 2:43 pm

  7. Откъм прическа има какво да се желае, обаче. Говоря за приликата ти с въпросната героиня от Дюн.

    Коментар от vilford — юли 15, 2008 @ 2:44 pm

  8. Значи така – трябваше да ви доведа Димчо Дебелянов, за да си развържете езиците! 😀 😀
    Ей сега отивам и за други български поети!

    Коментар от Диана — юли 15, 2008 @ 2:51 pm

  9. Много любимо стихотворение 🙂

    /тия дни едва смогвам да се обадя тук-там, но съм тук и ви следя 😉 /

    Коментар от LeeAnn — юли 15, 2008 @ 4:18 pm

  10. За мое огромно съжаление не мога да помня дълготрайно научени наизуст неща. Е, с едно припомняне мога да ги рецитирам отново, но не и ей така. Само в разни моменти имам проблясъци- идват ми на ум определени стихове… 🙂
    Офф, чете ми се, даже поезия ми се чете- май трябва най-накрая да си организирам по-добре времето, че лятото си отиде, пък аз една книжка не съм прочела 😉

    Коментар от Жени — юли 15, 2008 @ 4:24 pm

  11. Виждам, виждам казала Маша /Дачи/ на мечока!
    Вира не съм гледала филма. И аз се разсмях като видях как сте ми възприели асоциацията.
    Както на всички е ясно,
    приличаш ми като светоусещане.

    Коментар от Светла — юли 15, 2008 @ 6:53 pm

  12. Я виж ти как си прекарала сестричката ти! А от Димчо Дебелянов помня само в момента:
    Да се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни.
    Кат бреме хвърлил черната умора,
    що безутешни дни ти завещаха –
    ти с плахи стъпки да събудиш в двора
    пред гостенин очакван радост плаха.

    Да те пресрещне старата на прага
    и сложил чело на безсилно рамо,
    да чезнеш в нейната усмивка блага
    и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
    Смирено влязъл в стаята позната,
    последна твоя пристан и заслона,
    да шъпнеш тихи думи в тишината,
    впил морен поглед в старата икона:
    аз дойдох да дочакам мирен заник,
    че мойто слънце своя път измина…

    О, скрити вопли на печален странник,
    напразно спомнил майка и родина!

    Признавам помня, но не цялото. Затова когато видях, че съм забравила го потърсих и ви го предлагам.

    Коментар от вили — юли 15, 2008 @ 9:57 pm

  13. Нищо, важното е, че се сещаме. В училище, ако не друго, ни научиха поне, че има такъв поет – Димчо Дебелянов. Аз лично друго не си спомням от часовете по литература за него. Може би само бегло биографията му.

    Коментар от Диана — юли 15, 2008 @ 10:21 pm

  14. Може да се каже , че аз го уча сега. Въпреки това обаче не ми остават спомени от биографията му. Но пък мога да рецитирам много от стиховете му. Нещо , което за жалост все по малко хора умеят .

    Коментар от theheartofthefire — юли 22, 2008 @ 3:57 pm

  15. Така е, theheartofthefire, малко хора могат 🙂

    Коментар от Диана — юли 22, 2008 @ 8:08 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: