Панаира на Vira

юли 10, 2008

Геневопея: Познатата и непозната смърт (продължение)

 

Предишна част

После тя събра останалата латра, уви я и я взе със себе си. Тръгнаха. Наоколо всичко бе посърнало. Не се чуваха звуците на поляната. Не се виждаха рояците пърхащи семенца. Само тревите и листата изглеждаха непроменени, но Брил каза, че и те сега са напоени с отрова.

– Брил, какво стана? – окопити се най-сетне Биола. – Нали казваше, че латрата е отровна, ако я ядем?

– Отровна е – отвърна кратко Брил. – Но сухият дъжд е още по-отровен от нея. Когато се посипе отгоре, винаги трябва да сдъвчеш латра!… Не знам как, но едната отрова пречи на другата да те убие.

– И преди ли се е случвало?

– Да… и преди.

В този миг Биола видя на земята едно сгърчено човешко дърво – мъртво, дори неизмъкнало корените си. Тя се спусна към него, но Брил я задържа:

– Те всички са мъртви.

– Всички? – стъписа се Биола.

– Всички до едно…

– А Рио, Атида, Менандра, другите? – изреди задъхано тя.

Брил не отговори, само сведе глава.

– Не! – прошепна Биола. – Не, Брил, това не може да е истина! Те са се скрили в пещерата. Да вървим по-бързо при тях!

И колкото ги държаха краката, те забързаха напред. Биола – с повече сили, защото се надяваше да завари живи сестрите си, но Брил знаеше какво ще завари там и с болка в сърцето и насълзени очи едва-едва креташе и изостана далеч назад по пътеката.

На другия ден зората дойде по-тъжна от всякога. Биола плачеше и плачеше. Не бе спряла нито за миг. Брил галеше косите ú. Нейното сърце кървеше отвътре, но очите ú бяха пресъхнали. Двете мълчаха, седнали сред скупчените на постелята мъртви тела на сестрите си. Така ги завари изгревът.

И поляната отвън бе пуста и тиха, както никога досега. Нямаше кой да откликне на светлината на слънцето. Дори листата на храстите и дърветата бяха оклюмали и застинали в студенина. Езерото чернееше като помътняло око, цялото покрито с трупове на риба и птици. А асплата бе слегнала като прекършена покрай бреговете му.

– Кой им причини това, Брил, кажи ми, кой им причини това? – започна да пита Биола, когато се посъвзе от мъката.

– За какво ти е да знаеш? – погледна я Брил.

– Искам да знам, кажи ми!

Брил вдигна рамене:

– Мисля, че са същите, които ни създадоха, защото само те имат такава мощ.

– И кои са те? Къде са?

– Хора, казват се хора, човеци.

– Как изглеждат?

– Като теб и мен.

– Като нас ли са? Защо тогава ни убиват? – изненада се Биола.

– Не са като нас… Химерите не са хора. Но ти, Биола, ти си човек като тях… Ти дойде при нас от там – посочи тя небето, – от такъв ковчег, като онзи. Спуснаха те в езерото и Атида те извади.

Биола беше много изненадана да чуе това, но споменаването на Атида я натъжи и тя пак се разрида.

– Грешиш, Брил, аз съм химера като вас.

– Не, не си. Макар да те обичахме като наша сестра, вече трябва да знаеш коя си – ти си повече от нас! Ти си като нашите създатели. И сигурно можеш да правиш всичко, което могат те.

– Не искам да съм като тях. Те убиват…

– Но и създават.

– Ще ги намеря и ще ги питам защо, Брил!

– Добре – каза тихо Брил.

– Но ти ще дойдеш с мен, нали?

Брил я погледна и погали косите ú:

– Не знам какво да правя, Биола…

– Просто ела с мен, не искам да се разделяме.

– И аз не искам…, но мястото ми сякаш е тук.

– Не, няма да те оставя сама! Да вървим двете заедно, моля те, Брил!

Брил погледна сестрите си. Ако останеше тук сама, не знаеше дали ще има сили да живее без тях. Човешките дървета също бяха мъртви, но скоро щяха да долетят семена и да родят нови техни събратя, а химерите нямаше да се върнат никога. И Брил реши да тръгне с Биола.

Тази нощ заровиха сестрите си в дупка, изкопана с ръце. В нея оставиха и сълзите, кръвта и сърцата си. Взеха само няколко кожи и латрата и с изгрева на слънцето поеха на път. Към стената, която ограждаше отвсякъде техния свят.

Край

Знам какво ще се случи нататък, но още не съм го написала. И не беше за зарибяване. Просто исках да се върна към нея (Геневопея) и да продължа да я пиша. Това завръщане понякога е трудно. Един цял свят, в който трябва да „влезеш“ отново. Прекъснах я, за да пиша разкази за конкурсите. Явно не е било добра идея.

Advertisements

23 Коментари »

  1. aaaaaaaaa … бързо към Геневопея! Бързо@ По-бързичко, де, по-бързичко …

    Коментар от deni4ero — юли 10, 2008 @ 2:18 pm

  2. 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 10, 2008 @ 2:20 pm

  3. и се смееш? Лелеееее! Пляс почелото (моето) – ‘сички писатели ли сте толкова жесетоки?

    Коментар от deni4ero — юли 10, 2008 @ 2:26 pm

  4. Напълно подкрепям дени4ро. Тъкмо стана тооолкова интересно. 😉
    Желая ти много успех със записките и с целия предстоящ процес.
    Стискаме палци и очакваме с нетърпение 😀

    Коментар от Жени — юли 10, 2008 @ 6:13 pm

  5. А аз все още не съм почнала да чета Геневопея. време не ми остана. Започвам тази вечер. Явно е интересна, щом Деничеро ти се кара. 😉

    Коментар от вили — юли 10, 2008 @ 8:01 pm

  6. Смея се, понеже в емотиконите го няма мойто човече – наполовина усмихнато, наполовина тъжно 😀

    Коментар от Диана — юли 10, 2008 @ 9:52 pm

  7. Да ги нямаме такива! Тъкмо се зачетох и ти ме секваш на благото!!!! Давай нататък! Чакам с нетърпение!!!!!!!!!!! 😀

    Коментар от Муниконтин — юли 11, 2008 @ 12:19 am

  8. Прочетох всичко! Хареса ми!Има много интересни думички, които ми са нови и ще трябва да запомня. 😀

    Коментар от вили — юли 11, 2008 @ 10:36 pm

  9. Доста интересно, ще чакаме продължението. Ще си позволя да дам една идея. Като публикуваш роман по добре регистрирай нов wordpress блог и слови линк на твоя. Има опция като за публикуване на книга – постовете излизат в обратен ред, т.е. първите излизат първи. По този начин всеки читател може да започне романа отначало и да знае докъде е стигнал.

    Има нещо което ми липсва в книгата – поне дотук. По-подробно описание на някои неща за сметка на други. Например на човешките дървета и на химерите – какво представляват, а наносензорната технология? Все още нямам достатъчно информация за да мога да си ги представя ясно.

    Коментар от scanman — юли 12, 2008 @ 8:10 pm

  10. Това е само една чернова, защото още и аз не съм си изяснила напълно всичко.
    За наносензорната технология питаш 🙂 Гледай сега до къде съм я „разработила“ – в мозъка на проф. Талиел има вградени безброй наносензори, всеки от които се състои от две части:
    Четхис – четец на химични сигнали
    и Прехис – преобразувател на химичните сигнали в механични
    Те са конструирани и вградени там от самия Оскорел, който е наносензорен конструктор. Устройството за разчитане на химични сигнали (УРХС) е устройство за връзка с тези наносензори. Благодарение на него биологичната структура мозък може да оживее с помощта на всяка машина.
    😀 Не се смей прекалено много – може пък някой да изобрети подобно нещо 😀

    На човешките дървета и химерите също си имам подробни описания – и тях ще ги вмъкна някъде. Тук, в началото на втора глава още не искам да се знае какви са химерите, защото това е ключово за целия ми замисъл. Все пак добре е, че ми казваш като читател от каква информация още имаш нужда, за да придобиеш представа за нещата – това ми е важно и ти благодаря!

    А това първото – за отделен блог, настроен да пуска постовете на обратно – хубава идея, не се бях сетила. Трябваше така да публикувам другия си роман – него съм го качила целия – може да опитам да го преместя 🙂

    Коментар от Диана — юли 12, 2008 @ 10:28 pm

  11. изобщо нямам намерение да се смея, нанотехнологиите са вече факт. Счита се че в следващите 50 години ще са в употреба. Tези идеи отдавна са тема в света на фантастиката. Отдавна си търся един роман от Николай Теллалов, но за съжаление е изчерпан, а не мога да го намеря онлайн. Eто един откъс
    http://drakonche.zavinagi.org/roman.php?id=10-9&width=1024

    Коментар от scanman — юли 13, 2008 @ 12:53 am

  12. Да, знам за тази книга, не съм я чела, но Николай Теллалов много пише за нанотехнологиите, дори по форумите, дава линкове към руски портали за нанотехнологии и именно от неговите писания и препратки съм научила доста неща. За книгата четох мненията пак по форумите и бяха противоречиви от едната до другата крайност. Не знам кога ще ми остане време да я прочета, още повече като казваш, че е изчерпана, може да я издадат пак обаче.
    За нанотехнологиите – мен ме интересуваше дали би било възможно да се обединят в едно молекулите на хлорофила от растенията (който превръща неорганичната материя в органична) и хемоглобина от животните (който пренася кислорода до клетките), понеже имат почти една и съща молекула, различават се по елемента в центъра – при хемоглобина е желязо, при хлорофила е магнезий. Разрових се и се оказа, че са правени опити да се замени този елемент с трети – калций, калий, за да се види какви свойства ще има новата молекула. Всичко това е постигнато с нанотехнологии, но за съжаление никъде не пишеше какъв е резултатът. В моите човешки дървета тече кръв с такава молекула (все още въображаема). Те са приковани към земята, защото черпят от нея неорганична материя и я превръщат в органична за да се хранят. Същевременно са и „хора“, защото са резултат на генетични експерименти, както и всички останали създания в тези резервати.
    Най-силно ме вълнуват на този етап генетичните експерименти, които се правят легално и нелегално с животни и растения и то точно в страни като нашата, където още няма закони за това. Една малка, незначителна наглед промяна в генотипа, може да промени след това много неща в генофонда на цялата планета, ако я пуснем да се развива „навън“.
    Всичко това тепърва ще го обяснявам в романа, както и още много други неща. Дано да успея да го направя както трябва 🙂

    Коментар от Диана — юли 13, 2008 @ 9:00 am

  13. тогава мога да ти препоръчам Ген на Майкъл Крайтън, ако не си го чела

    Коментар от scanman — юли 14, 2008 @ 12:03 am

  14. Не съм го чела, но може би ще запълня и този пропуск. Обаче, от друга страна, искам да ти покажа един коментар на LeeAnn, в който тя обяснява защо не чете всичко (и аз като нея, но тя го е изразила по-добре от мен): http://www.leeneeann.info/blog/?p=1241#comment-29700
    Коментарът е дълъг и ако не ти се чете всичко, това са думите: „А не се интересувам съзнателно, защото ме е страх да не си замърся съзнанието, подсъзнанието и възприятието.“ 😀
    Искам да кажа, че и аз пропускам някои неща нарочно, за да не ми повлияят в моето писане. Специално за Ген си спомням, че четох някъде нещо и реших да не си я купувам, не мога точно да ти кажа защо, пак ще се поинтересувам.

    Коментар от Диана — юли 14, 2008 @ 2:35 pm

  15. Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея! Искаме Геневопея!

    Коментар от deni4ero — юли 17, 2008 @ 2:05 pm

  16. 😀 😀
    Това ми прилича на митинг 😛

    Коментар от Диана — юли 17, 2008 @ 2:55 pm

  17. Вира не чети нищо, което ще ти спре летежа.
    Щом пишеш, не виждам защо ти е да четеш:))))))))))))

    Коментар от Светла — юли 17, 2008 @ 3:30 pm

  18. Викаш каквото съм прочела досега, това е 😀
    Разбрах те!

    Коментар от Диана — юли 17, 2008 @ 3:45 pm

  19. Какво става с Геневопеята? Иде ли? 🙂

    Коментар от radislav — август 19, 2008 @ 9:51 am

  20. и аз това искам да знам … айде, дееееееее …

    Коментар от deni4ero — август 19, 2008 @ 11:10 am

  21. Нищо засега! 😀 😀
    Само набирам инерция и се настройвам 😉

    Коментар от Диана — август 20, 2008 @ 2:57 pm

  22. Please, if you can write about my work in English, I would very much like to know all the conversation you have above.
    It’s great to know all these conversation has been going on.
    Thank you.
    Patsy

    Коментар от Patsy — ноември 23, 2010 @ 12:10 am

  23. […] 1. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя 2. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 3. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 4. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 5. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 6. Геневопея: Познатата и непозната смърт 7. Геневопея: Познатата и непозната смърт (продължение) […]

    Pingback от Геневопея « Панаира на Vira — март 30, 2012 @ 9:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: