Панаира на Vira

юли 5, 2008

Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение)

 

Предишна част

Голите химери бяха нагазили в разкаляната пръст около купчината пелеглосидски тела. По две или три заедно те хващаха мъртвата птица и се заемаха с очистването ú. По крилата нямаше много месо, но трябваше да изскубят перата, за да оберат мекия птичи пух под тях. Тялото на птицата беше покрито с дълги остри бодли, които разраняваха до кръв дланите на химерите. Но листата, с които после Брил покриваше зачервената и подута на мехури кожа, успокояваха болката още до следващия изгрев.

Когато първата птица беше готова почти наполовина, Брил даде знак на Менандра и Рио да спрат. После поднесе оголената ú плът към устата си, захапа силно и след не малко усилия откъсна със зъби кървенисто парче месо.

Останалите продължиха работата си, а тя тръгна към входа на пещерата.

Животинчето лежеше и не мърдаше. Брил приседна до него и разтвори с пръст устата му. Чу се хриптене. Но не то я разтревожи, а това, че бедното създание нямаше зъби. Взе го и го изнесе навън.

От свежо палистрово листо Брил направи фуния. Стисна с пръсти малката ú дупчица отдолу и изцеди в нея пресните птичи сокове. Отвори пак устата на животинчето и мушна вътре фунийката.

Малкото създание засмука здраво крайчето, от което се стичаше живителният сок. Бавно изпразни листото и езичето му започна да облизва нежно пръстите на Брил. Тя не ги отдръпна, само се пресегна, взе месото и изцеди от него още колкото можа. Животинчето погълна лакомо и това.

Брил го остави и тръгна за ново месо. Искаше ú се да го храни докато то само откажеше да поема повече. Но какво щяха да правят после? Месото можеше да се запази за дълго време, обилно обтрито със сол, но соковете му не можеха. Вълшебните птичи сокове щеше да ги има само няколко изгрева. Дотогава Брил трябваше да реши какво друго да му даде.

Работата по очистването на птиците напредваше. Брил сама отдели едри, сочни късове месо, нареди ги в изтръгнатите от главите пелеглосидски човки и ги прибра на хладно в пещерата. Отпред до входа Атида копаеше дупка с ръце, за да забърка в нея кашата за щавене. Одрис събираше сол. Бе увила дланите си в листа, за да не се докосва разранената ú кожа до сипкавите кристали. Оцапани от главата до петите в кръв, с жестоко раздрани от чупливите крехки кости устни и езици, няколко химери още хапеха и се бореха яростно да отделят последните парчета от кокалите.

Слънцето вървеше към своя край.

След няколко изгрева кашата в дупката кипна и трябваше вече да свалят кожата на мъртвото човешко дърво и да я намажат. Изида събра сол, изсипа я в тритиавенената отвара и я размеси с ръце. После всички химери наобиколиха дупката и застанаха плътно една до друга, за да я закрият с телата си. Брил извлачи от пещерата човешкото дърво и живият пръстен се затвори около нея.

Преди да започне да дялка с острия камък, тя приседна с подвити под тялото си крака и сведена глава и се замисли за миг. Всеки път в този ритуал се срещаше най-отблизо със смъртта. Онази смърт, която настъпваше сама, без някой да я причини. Откакто обитаваха тук, много дървета бяха умрели по този начин и нито една химера. И всеки път тя се тревожеше, че с някой изгрев ще настъпи и техният час. Но този изгрев все не идваше.

Брил вдигна ръка, удари и вряза дълбоко острието на камъка в отмалялата плът. Пръстите ú се напоиха с гъстата бяла кръв на дървото. Тя беше вкусна и хранителна. Въпреки това химерите никога не бяха убивали човешко дърво за кръвта му. Точно обратното – Брил даже ги лекуваше, когато биваха наранени от острия клюн на някоя птица, примамена от цветовете им.

Но тази кръв! С нея малкото животинче щеше да възвърне силите си и да запази живота си. Защото прясното месо вече бе свършило.

През цялото време докато свличаше кожата от дървото, Брил мислеше как да постъпи. И когато свърши, тя знаеше какво трябва да направи. Остави сестрите си, взе камъка и една празна пелеглосидска човка и се отправи към дърветата.

Поляната беше осеяна с тях. Някои лежаха свити на кълбо и спяха, други стояха изправени, отпуснали спокойно клони покрай снагите си, а трети – седнали, се взираха напред или нагоре в синевата. По меката им плът една след друга набъбваха едри пъпки, узряваха и се пукаха и от тях разцъфваха цветове – дребни и едри, сини, розови, бели. Телата им наподобяваха тези на химерите – голи, без косми – но някак уродливи и сковани, бавни и почти неподвижни. Не говореха, даже нямаха уста, но виждаха и разбираха, следяха с поглед всичко, което ставаше наоколо. Те черпеха храната си от земята, и цената, която плащаха за това, бе да останат през целия си живот вкопани в нея.

Брил избра едно от будните дървета – свежо и покрито с много цветове. Приближи се до него през рояка пърхащи наоколо му крилати семена и го помоли с поглед. То уплашено събра клони пред очите си. Тогава Брил му „показа“, че не е за нея, а за животинчето. Дървото я погледна тъжно и примирено. После мълком склони.

Тя го удари с камъка и видя как очите му потъмняха от болка. Докато събираше сока от раната в жълтата пелеглосидска човка, му благодареше безгласно. После откъсна лист роздула и го сложи върху удареното. Той веднага залепна. Дървото я изпрати с поглед.

Следва продължение

Advertisements

3 Коментари »

  1. браво 🙂 все повече разпалваш любопитството

    Коментар от deni4ero — юли 5, 2008 @ 11:31 pm

  2. […] обятия на майката Земя (продължение) 3. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 4. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя […]

    Pingback от Геневопея « Панаира на Vira — март 30, 2012 @ 9:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: