Панаира на Vira

юли 4, 2008

Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение)

Предишна част 

На разсъмване дивата поляна се оцвети, нежно докосната от светлината. Пъстрееше в отсенки на зеленото, наръсено с бялата сол, която бъбнеше на кристали от порите ú. Откъм езерото се разнесе мирис на палистра. Тя беше най-благоуханна рано сутрин.

Огненото слънце, показало се едва наполовина, погали бялата скала, но едва пристъпи до входа на пещерата. По-навътре то никога не влизаше. Там оставаше прохладно и тъмно през целия ден.

Голото животинче се размърда. Атида го беше сложила до себе си в постелята от прясна палистра и чакаше утрото, за да го разгледа. Любопитно ú беше какво е. Не ú се щеше веднага да го изяждат. Съгласна бе даже да оскубе сама всички птици, но да не закачат животинчето ú.

Брил щеше да реши какво да правят с него. Атида се помоли наум Брил да е благосклонна.

Телцето до нея започна да издава силни звуци, Атида го взе и излезе от пещерата. Пред входа се беше проснало по лице едно човешко дърво.

Сигурно вече е мъртво – помисли си Атида и го погали. Сбръчканата му кожа още беше влажна. Преди да умрат, всички човешки дървета имаха възможност да се отделят за няколко часа от земята. И всяко от тях се мъчеше да допълзи до пещерата. Някои дори успяваха да влязат вътре. Не правеха нищо лошо. Сигурно просто бяха любопитни какво има там. Химерите се отнасяха добре с тях, никога не ги нараняваха. Дори когато сваляха кожите на мъртвите дървета и ги обработваха, го правеха скришом, за да не причиняват мъка на останалите техни събратя. И за това дърво днес трябваше да се приготви каша от тритиавена за щавене.

Животинчето се беше успокоило. Мижеше на слънчевата светлина и Атида с почуда го заоглежда. Както се досети още в тъмното, тялото му беше досущ като техните, главата – също, макар и без коса.

От къде се беше появила тази миниатюрна химера? Дали пък не беше само някакво подобие на химера? И как щяха да я приемат другите? Може би някоя от тях беше виждала нещо такова на мястото, от което идваше. Атида – не. Там, където започна нейният живот, нямаше други като нея. Нито малки, нито големи. Не беше виждала други живи създания, докато не попадна тук. Много добре помнеше. Помнеше дори храната, която ядеше тогава, и как тя просто се спускаше отнякъде, без да трябва да се бори за нея. Но онази храна не беше толкова сладка, колкото суровото пелеглосидско месо. Атида никога не би заменила за нея живота си тук със своите сестри. Никога…

Тя се обърна и видя няколко от тях да излизат от пещерата. Рио дойде при нея и се усмихна, като видя какво държи в ръце.

– Какво е това, Атида?

– Улових го. Мисля, че падна от ковчега.

– От ковчега? Може да е опасно!

– Не е опасно, виж го!… Струва ми се, че е като нас…

– Като нас? Дали ни го изпращат тук да живее с нас? – учуди се Рио.

Животинчето пак се загърчи. И този път писна толкова силно, че всички, които бяха отвън, се струпаха около него.

– Гладно е! – отсъди Зефир. – Да го нахраним.

– Какво ще каже Брил? – попита с тревога притежателката му.

– Сега ще я извикам – тръгна към пещерата Изида.

Брил заемаше особено място сред своите сестри. Защото бе получила от създателите си нещо повече от тях. Никой не знаеше точно какво, но то струеше от очите ú, от тялото ú, от думите ú. И всички виждаха, че го има, но не можеха да го пипнат. Затова понякога я наричаха Абрил, което трябваше да значи недостижима и неистинска. Но Брил бе тачена и почитана, защото винаги знаеше отговорите на важни въпроси. Можеше да ги предпази от смъртоносните отрови, които се изсипваха над долината. Можеше да излекува ударено или ухапано от животно. Тя бе измислила и как да запазват кожите на мъртвите човешки дървета от изсъхване. Знаеше кое става за храна и кое не, още преди някой да го е опитал. Знаеше дори кога ще завали дъжд след дълга, мъчителна суша.

Така, както се бяха надвесили над странното създание, слънцето вече не огряваше право в очите му и то ги отвори. Всички ахнаха от почуда, защото такъв прекрасен цвят имаха само едни други очи – очите на Брил.

В този миг се появи и самата тя.

– Виж, Брил – възкликна Рио, – има като твоите очи!

Брил го пое от ръцете на Атида и го вдигна към слънцето. Животинчето пак заскимтя, този път жално и отпаднало. Изглежда вече бе останало без сили от глад и жажда.

– Да оскубем птица и да го нахраним – каза Брил.

Атида въздъхна с облекчение. Тя занесе безпомощното създание в пещерата, положи го на постелята и изскочи навън да помогне на своите сестри.

Следва продължение

Advertisements

13 Коментари »

  1. браво! ма така на час по лъжичка … 😦 кога следва продължението?
    Много е интересно! Продължавам да се чудя на думичките, които измисляш, как ги запомняш, хруванията и изобщо голямо браво!

    Коментар от deni4ero — юли 4, 2008 @ 2:12 pm

  2. Те не са съвсем измислени 😀 Имам си ги записани в една голяма тетрадка и под всяка пише какво означава. Вярваш ли ми, че иначе и аз ги забравям! А не са съвсем измислени, защото са комбинации от латинските наименования на две или няколко растения или животни, от които е съставен новия хибрид. Тук всички растения и животни са нови хибридни форми 😀 😛

    Коментар от Диана — юли 4, 2008 @ 2:20 pm

  3. много ми напомнят на филма по Жул Верн, мисля, че беше, „Пътешествие до центъра на земята“ или нещо такова 🙂

    Коментар от deni4ero — юли 4, 2008 @ 2:39 pm

  4. 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 4, 2008 @ 2:58 pm

  5. …да не се правя и аз на големия анализатор, ама… щипка напомняне за павел вежинов и любен дилов-баща 😀 давай все така, дид, чакам с нетъпрение следващата порция. и ги пускай мъъъъъъничко по-дългички постовете по темата гневопея, имай милост, дет` се вика 😀

    Коментар от Niili — юли 4, 2008 @ 8:24 pm

  6. Диана, а аз като не знам какво означават, щото ги нямам записани и като не знам латински как да се ориентирам? Помисли и пиши! Писането е осъвършенстване! Успех!

    Коментар от гравитон — юли 4, 2008 @ 10:55 pm

  7. И още нещо! Прииска ми се да ти напомня този линк There There

    Коментар от гравитон — юли 4, 2008 @ 11:09 pm

  8. И още нещо! Прииска ми се да ти напомня този линк There There http://www.youtube.com/watch?v=vs1DX32t38c

    Коментар от гравитон — юли 4, 2008 @ 11:09 pm

  9. Верно са ти много кратки откъсчетата. И в сериалите така правят – на час по лъжичка, да изострят любопитството. Освен да ти пожелаем много време за писане, за да си получаваме „лъжичките“ по-често, друго не се сещам. Въпреки, че ми разказа основната идея на сюжета, сега като го чета написано в оригинал и мен ме гризка любопитството. 🙂

    Коментар от vilford — юли 5, 2008 @ 6:32 am

  10. Клипчето е много подходящо допълнение към атмосферата на романа ми. Макар че при мен зловещите неща са от по-друго естество. Важното е фантазията да работи.
    А що се отнася до непознатите думи и елементи – целта не е веднага да разберете за какво става въпрос. Целта е да попаднете в един непознат свят, какъвто е този, който описвам. И не да си го обяснявате, а да го приемете, какъвто е. Уверявам ви, няма никакво значение какво е тритиавена например, макар че тя е кръстоска между овес (Avena) и пшеница (Triticum). Ферментирала каша от счукан овес и вода се използва за дъбене на кожи – това съм имала предвид, но обяснението няма особено значение за разбирането на случващото се 😀 😀
    Пелеглосидът е хибрид, получен при кръстосване на ехидна (Tachyglossidae) с пеликан (Pelecanus). Има човката на пеликана, малко по-скъсена. Има дълъг, тънък и лепкав език, което му позволява да се храни не само с риба, но и с насекоми. Главата му е като на птица. Тялото му обаче е покрито с рошавата четина на ехидната и е доста бодлив. Има големи бели криле, покрити с пера. И четири вместо два крака. Шията му е къса и дебела. Опашка – има. Зрението му е лошо, слухът – добър.
    Но най-хубаво да си го представите както на вас ви харесва. По-нататък има, разбира се, още разпръснати белези, по които човек може да си сглоби картинката. Но пак ви уверявам, че какво представлява пелеглосидът не е от голямо значение.
    Далеч по-важно е какво представляват химерите. Но това НЕ ИСКАМ умишлено да изяснявам в самото начало.

    Въпреки тези обяснения, пишете ми моля всичко, което ви хрумне. Всяка забележка ми е важна.

    Коментар от Диана — юли 5, 2008 @ 12:57 pm

  11. Вили, записах си въпросите, които ми зададе и ще имам грижата по-нататък да не останат неизяснени. Като например това, защо убиват бебетата по този начин 😀 😀

    Наистина всеки страничен поглед ми е ценен, за каквото и да се отнася!

    Коментар от Диана — юли 5, 2008 @ 1:19 pm

  12. […] Отворените обятия на майката Земя 2. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя (продължение) 3. Геневопея: Отворените обятия на майката Земя […]

    Pingback от Геневопея « Панаира на Vira — март 30, 2012 @ 9:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: