Панаира на Vira

юни 30, 2008

Музеят на мечката

На Витоша, по шосето за Копитото, се намира Музеят на мечката. В събота успях да надникна вътре. Даже и цяла лекция ми изнесоха. Ето как стана.

Виждаш първо голяма табела и после малка къщичка зад дърветата. Толкова малка, че чак не можеш да повярваш, че това е Музеят на мечката. Но няма грешка – и на вратата си го пише, има и работно време и такса за посещение – 50 стотинки.

Един човек тъкмо отключваше, като малко преди това ни подмина с колата си и сви по чакълестата просека между дърветата. И докато ние любопитно надничахме вътре, отвори всички прозорци за проветряване.

Очаквах да видя поне една препарирана мечка, но нямаше. В помещението, голямо два пъти колкото нашия хол, се мъдреше някакъв модел на мечка, направен от неизвестен материал. До него бяха подредени четири цилиндъра, подобни на хотелски пепелници или на африкански барабани, не можах веднага да определя. И висок стълб, опиращ в тавана. Всичко друго беше голо и празно, само по стените бяха окачени шарени табла и черепи, прекалено малки, за да са мечешки.

Влязохме (и си платихме таксата). Аз побутнах някои от прозорците да не става течение. Вътре не миришеше на мечки, на нищо не миришеше. И започнахме да „разглеждаме“, малко объркани от това, че няма да има много за разглеждане.

Човекът застана чинно до нас, прокашля се и попита: Искате ли да чуете (лекцията за мечката)?

Аз се изненадах, честно, че ще има и лекция, и набързо го подканих да започва. Междувременно моите спътници, почти всичките, бяха излезли навън, където явно им се бе сторило по-интересно – имаше дървени маси и пейки, огнище, прохладна гора и дебела сянка над главите, мирис на дървета и полъх на вятър.

В музея останахме аз и едно момченце – Марти – дете на приятелката ми. Придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка от табло на табло, се разбра, че има какво да видим, чуем и научим за мечката. Черепите се оказаха на различни бозайници и бяха сложени за сравнение с този на мечката. „Африканските барабани“ бяха отливки на мечешки лапи и на човешки крак и ръка, направени също за сравнение. Имаше едно парче меча козина за колорит. Имаше ствол от дърво, издраскан от мечи нокти.

 

 

С Марти най-много се смяхме на една снимка, която показваше как да реагираме при среща с мечка. Мечката била най-опасна, когато е с малките си (на това никак не се учудвам). Оказва се, че не трябва да бягаме, защото най-бързият човек развивал скорост 30км/ч, а мечката – 50км/ч. Оказва се също, че на Витоша имало живи мечки. Аз лично няма как да ги срещна, защото ходя само из „цивилизованата“ част на планината.

В Родопите била съсредоточена най-голямата мечешка популация у нас. Виж, в Родопите нищо чудно да срещна мечка тогава, защото там бродя из диви, трудно проходими места. Даже се учудвам, че още не съм я срещнала.

Когато си тръгнахме, приятелката ми каза, че всичко това можело да се прочете в интернет. Разбира се, но то за всяко нещо е така, мила приятелко. Виртуално можем да пътешестваме навсякъде. И все по-трудно ще се вдигаме от удобните столове за истинска разходка. (Това е извод, а не критика към теб! Но ти да не ми бягаш друг път от музеите!)

Advertisements

11 Коментари »

  1. По-хубаво от това да видиш, да пипнеш и да чуеш няма. Видях подобен музей до Триград, но не влязохме. При следващото ми посещение ще трябва да влезем. В Момчиловци сигурно има мечки. Добре е бъдеш подготвена.

    Коментар от вили — юни 30, 2008 @ 3:15 pm

  2. „На Витоша, по шосето за Копитото, се намира Музеят на мечката.“

    Перфектен пример за Жена, Която не е шофьор. А и всъщност не знае, па и не Я интересува много-много къде Точно Се намира :mrgreen:

    Коментар от batpep — юни 30, 2008 @ 4:12 pm

  3. Благодаря на Диана за живописната статия. Сякаш съм бил в музея…
    На 2 пъти се отбивах, но беше заключено.
    Пътя София – Златните мостове. Мисля, че се подминава разклона за Копитото и се пада в дясно
    (за batpep).

    Коментар от bulpete — юни 30, 2008 @ 6:49 pm

  4. Хаха! Наистина не знам къде точно се намира, ние ходим винаги по едно и също шосе, стигаме до кулата, защото Анди обожава да я гледа отблизо. Този път се разходихме и по една пътека през поляните малко по-нагоре. Дотолкова са ми познанията по Витоша. Виж, ако ме питаш за Родопите, за месностите около Момчиловци и Пампорово, мога много по-точно да обясня 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 30, 2008 @ 8:28 pm

  5. Eх, Диде, Диде – спести на стария човек (визирам себе си) една разходка по чукарите. Сега хем отпочинала, хем образована. 🙂

    Коментар от vilford — юни 30, 2008 @ 11:01 pm

  6. Вили, Вили, няма такова нещо! Другия път те взимам с мен и пак по същото шосе – право в музея на мечката! Може да ни стане редовен маршрут. Споменах, че отпред има хубави пейки и маси.

    Коментар от Диана — юни 30, 2008 @ 11:06 pm

  7. Мила моя Диди, аз обожавам разходките по музеите. (В София не съм ходила само в един или два.) Но разочарованието ми беше голямо когато погледнах от прага. Ама аз исках поне една мечка да видя бе. Очакваше се, че щом се казва „Музеи на мечката“ ще има вътре поне една препарирана.Е да, може и да съм загубила, че не съм чула лекцията, но честно казано наистина ми беше по интересно навън.:)

    Коментар от kalina — юли 1, 2008 @ 7:08 pm

  8. P.S. нали сина ми беше вътре. Той много колоритно ми преразказа всичко.
    И със сигурност ми бе по интересно той да ми разкаже, отколкото да слушам чичкото.:)

    Коментар от kalina — юли 1, 2008 @ 7:10 pm

  9. 😀 😀 Калинче, нали знаеш, че те обичам!

    Коментар от Диана — юли 1, 2008 @ 10:27 pm

  10. 100 очков!

    Коментар от Мужские сумки — август 4, 2008 @ 7:04 pm

  11. Отвън има една каменна меца, до чешмата.

    Коментар от NSM — октомври 31, 2010 @ 5:38 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: