Панаира на Vira

юни 28, 2008

Не сме сами 5

Пета част

Историята на човешкия род

Да си довърша историята за сътворението на Земята и Човека. От тук ще преразказвам по памет, защото другите книги не са ми под ръка. Ще е по-накратко, но поне от Бард няма да ме бият!

Анунаките сътворили Адам и Ева така, че да могат да се самовъзпроизвеждат. И започнала историята на човешкия род. Дали им разбиране, но „вечен живот“ не им дали.

Тук едно малко отклонение за поясняване на понятието „вечен живот“ пак с цитат от „Завръщане към Битие“:

„Откакто през 1976г. публикувах „Дванадесетата планета“, аз не щадя усилия, за да обяснявам привидното безсмъртие на боговете. Използвайки за пример мухите в дома си, често казвам, че ако те можеха да говорят, бащата щеше да каже на сина си: „Знаеш ли, този човек тук е безсмъртен, откакто съм жив, той изобщо не е остарял. Моят баща ми е казвал, че неговият баща и всички наши предци, откакто се помним, са виждали този човек такъв, какъвто е сега: вечен и безсмъртен!“

Разбира се, моето безсмъртие (в очите на говорящите мухи) просто е резултат на различни житейски цикли. Човекът живее много десетки години, докато мухите отчитат живота си в дни. Но какво са всички тези понятия? „Ден“ е времето, за което нашата планета извършва едно пълно завъртане около оста си, „година“ е времето, за което нашата планета извършва една пълна обиколка около Слънцето. Продължителността на анунакската дейност на Земята се отчитала в „сарове“, като един сар се равнявал на три хиляди и шестстотин земни години. Аз предполагам, че сарът е „годината“ на Нибиру – времето, за което тази планета извършва една пълна обиколка около Слънцето. Затова когато шумерските царски списъци например съобщават, че един анунакски водач управлявал техен град в продължение на тридесет и шест хиляди години, текстът всъщност има предвид десет сара. Ако едно човешко поколение продължава двадесет години, една анунакска „година“ обхваща сто и осемдесет човешки поколения – което прави анунаките да изглеждат вечни и безсмъртни.

Древните текстове ясно показват, че дълголетието не било предадено на човека, за разлика от интелекта.“

Все пак, първите хора имали значително по-дълъг живот от нашия. Адам живял 930 години. Синът му Сит – 912 години. Неговият син Енос – 905 години.

Енки обичал своите творения, дори онези, недъгавите, които създал в началото. И не веднъж успял да ги спаси от гнева на брат си Енлил. Енлил се страхувал и на няколко пъти опитал да унищожи всичко, създадено от анунаките на Земята. Първия път сринал до основи шумерската цивилизация. После изпепелил с атомна бомба Содом и Гомор, защото там астронавтите от Нибиру се били свързали със земни жени и имали деца от тях. Накрая решил да използва потопа, за който много добре знаел, че ще настъпи в резултат от поредното преминаване на Нибиру покрай Земята, за да заличи всички следи от разум на планетата.

Енки бил онзи бог, който „подсказал“ на избраника си Ной какво да направи, за да се спаси от потопа.

Когато водите се излели над Земята и издавили всичко живо на нея, астронавтите от Нибиру се издигнали на безопасно разстояние в небето със своите космически кораби. Те наблюдавали, но не безпристрастно. Богинята майка Нинти (по-популярното ú име е Ищар в акадската митология) крещяла в безумна болка, гледайки как измира роденото от нея.

Голяма била изненадата на Енлил и на другите богове, с изключение на Енки, когато след потопа кацнали на единствената суша – високите върхове на планината Арарат – и видели, че там е акостирал корабът на Ной. Гневът на Енлил се изсипал върху Енки, но Енки успял да го убеди да запази жив Ной и другите с него. И човешкият род продължил.

Оставям всичко така, без заключение. Има още много интересни факти. И цял един живот – този на автора – посветен на изследването им. Просто прочетете книгите, ако историята за Нибиру ви се е сторила интересна и важна. Това беше от мен по въпроса.

Слагам

Край

(към Първа част)

(към Втора част)

(към Трета част)

(към Четвърта част)

***

Когато седя пред вратата на кръчмата,
аз Ищар, богинята,
съм проститутка, майка, съпруга, божество.
Аз съм истинският Живот,
макар, че вие ме наричате Смърт.
Аз съм истинският Закон,
макар, че вие ме наричате Престъпница.
Аз съм това, което търсите,
и това, което постигате.
Аз съм това, което разпръснахте
и чиито парчета сега събирате.

от 11 митути на Коелю (взето от тук)

 

Advertisements

9 Коментари »

  1. „…Аз съм това, което разпръснахте
    и чиито парчета сега събирате.“
    За колко други неща, се отнася това. (какъв ли е емотикона за тъжна усмивка?)
    От Бард не само няма да те бият, ами трябва и % да ти дават. За реклама на книгите им. Кой знае колко човека си запалила, покрай статиите си.
    Взе да ми доскучава да се срещаме само виртуално, но сама съм си виновна! 😦

    Коментар от vilford — юни 28, 2008 @ 4:35 pm

  2. Казвай, ако имаш нужда от нещо!

    Коментар от Диана — юни 28, 2008 @ 4:40 pm

  3. Диана, много, много благодаря!
    Свалих петте части.
    Откакто започнах да се интересувам по-интензивно от тези въпроси (и от хрумванията, които имам по тях) започнах да избягвам книги на тази тематика. Защото винаги за някое хрумване човек може да си помисли „това съм го прочел някъде“. В което няма нищо лошо. Но ако си сигурен, че не си го прочел, тогава възниква интересен въпрос – от къде пък на мен ми хрумна същото, каквото и на други хора?

    Коментар от Графът — юни 29, 2008 @ 11:01 am

  4. А аз съм изчела доста книги на тази тема и то не за друго, ами баща ми се интересува от нея и си купува книгите. Но като прочетох теорията на З. Сичин, оттогава не съм си и помисляла, че може да е друго. Някак си я приех за вярна и даже съотнасям много странични неща към нея. Така се случи 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 29, 2008 @ 1:08 pm

  5. Има една своеобразна каменна библиотека в перуанския град Ика на цивилизация от преди 70млн.години. Интересна е като факт, защото съществува (може да се види и пипне). Ще напиша информация в блога си, имам и снимки.

    Коментар от Графът — юни 30, 2008 @ 7:12 am

  6. Помня, едно време се канеше да прочетеш „Кратка история на почти всичко“ на Бил Брайсън, след като пуснах някоко цитата и се зачудих дали не си забравила. Има я в читанката. Няма да съжаляваш.

    Коментар от scanman — юли 12, 2008 @ 7:32 pm

  7. Не съм я прочела още, Scanman, помня и аз, обаче от липса на време пренебрегвам четенето и особено от екрана на монитора. Но ще я прочета 🙂

    Ей сега видях, че я има и на хартия – http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17071

    Коментар от Диана — юли 12, 2008 @ 10:04 pm

  8. Е, започнах я вече и не ми остава нищо друго, освен да я изчета до край. Мислех да си я купя, но отидох да търся в Читанката На изток от рая за Светла и после реших да погледна и Кратката история 🙂
    Ето как случайно или не случайно стават нещата 🙂

    Коментар от Диана — юли 13, 2008 @ 3:07 pm

  9. […] нарича „панаир” (Кръстю ме попита скоро за името му). Ищар е нашата хипотетична създателка – богиня, от анун… Представям си, ако ние, хората, можехме да създадем […]

    Pingback от Ищар « Панаира на Vira — януари 12, 2012 @ 11:37 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: