Панаира на Vira

юни 25, 2008

Обърканите ми мисли (сълзи)

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 2:02 pm

Не съм сред наградените на Бургаския конкурс. Ето и мислите ми в реда, в който се появиха:

1. Че трябва да спра да пиша разкази, само за да участвам с тях в конкурси.

2. Един от членовете на журито, което не беше обявено предварително, е чел и преди моя разказ. Така че за него не съм била анонимна, каквото беше условието на конкурса. Може и да са ме дисквалифицирали.

3. Разочарована ли съм? По-скоро не, някъде дълбоко в сърцето си може би да. Но всъщност няма за какво.

4. Някак от само себе си знам (знаех го и преди и съм го казвала), че „литературно жури“ няма да ми даде шанс. Тази мисъл обаче не ме сломява. Защото другото, което от само себе си знам е, че мога да пиша и ще пиша. (Ще трябва да стане по трудния начин.)

5. Надявам се, както и да протекат нещата нататък в живота ми, никога да не ми се наложи да бъда „литературно жури“ – някога, някъде. Това ще направи от мен съдник, какъвто нямам право да бъда, защото всичко написано е уникално, и квалифицирайки го официално като хубаво или лошо, човек променя истинската му съдба.

6. Докато се зареди документа с наградените автори и творби, щях да получа пристъп. Това ми е едва втория литературен конкурс, но съм почти сигурна, че повече няма да има (за мен). Или ако има, ще участвам само с романи.

7. Всичко, което написах, показва всъщност, че съм дълбоко, дълбоко разочарована – дори иначе да си мисля, че не съм. Но ще ми мине. Причината дори не е конкретният конкурс. Причината е някак по-дълбока. А именно – че продължавам да не знам дали съм на прав път. Може би съдбата се опитва да ми покаже, че трябва да спра и да се захвана с нещо друго.

Казах, че всичко това не ме сломява. Сломява ме. Но ще си върна вярата пак.

––––––––––––––

Днес сутринта, за късмет, навън имаше три мои приятелки. Вили я нямаше – детенцето и е болно. „Поплаках“ си на рамото на Калинчето и вече съм добре. Горните мисли оставих обаче такива, каквито бяха, когато ги написах. Нищо не задрасках, нищо не изтрих. Надявам се след време да им се смея.

Advertisements

36 Коментари »

  1. Знаеш, че критиците (в случая литературното жури) са гадно племе и тяхната преценка е толкова субективна, колкото приказката, че моето гардже е най-рошаво. Не си губи времето и нервите с тия конкурси. Ясно е, че там е стъкмистика и най-вече не е реална оценка на работата ти. Щото, ако си им пратила фантастичен (в този жанр) разказ, а там са събрани хора, които предпочитат да четат за 1765год и как се е оряло с плуг или с квото там се оре, много ясно, че ще те резнат. Хич да не ти пука! Веруюто за „Жена-мечта 2000“, ако го помниш, тук важи с пълна сила, така че – горе главата и хич да не им се връзваш 😀 😀 😀

    Коментар от deni4ero — юни 25, 2008 @ 2:25 pm

  2. Преписах си го – за по-сигурно (да не го забравям) 😀 😀

    Който не ме харесва – нищо не разбира!

    Който ме харесва – не ме заслужава!

    Аз съм жена-мечта 2000!

    😀 😀

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 2:32 pm

  3. Здравей, може би защото ти е за втори път затова толкова се притесняваш. Наистина би трябвало да пишеш не за жури, а за читателите си и за това, което искаш да им/ни дадеш. В този смисъл първият извод, до който си стигнала, е абсолютно точен и правилен.
    Не пиши за конкурси, не пиши за слава, не се съобразявай с никого, когато изливаш думите от душата си. Само и единствено тогава твоите писания ще стигнат до сърцето на читателя.

    В това отношение блоговете помагат много – да си дадеш сметка за какво пишеш – за да станеш известна или защото смяташ, че имаш нещо да кажеш? Двете неща са абсолютно противоположни. Някои успяват да ги съчетават, но то – желанието за слава винаги проличава.

    Пращай за конкурси просто ей така, за всеки случай, но не и защото трябва да спечелиш.
    Както и да е, истинските неща независимо от журитата, които са ги оценявали, получават своята най-истинска оценка от времето.

    Не се разочаровай от това, че не са те оценили подобаващо – остави все пак на хората правото им на избор. Това е все едно да се сърдиш на някой, че не те харесва… Опитай се да разбереш защо и какво не харесват в теб, без да го превръщаш в огромна своя черна точка, в която да се взираш цял живот, а просто защото от това можеш да извлечеш някой поука и да се доусъвършенстваш.

    Яяяяя, голямо момиче рони крокодилски сълзи, ей я не така – я сега седни и се виж и се обрисувай отстрани и се посмей над себе си, опиши се в моментите си на съжаление – и ще ти стане весело от вземането насериозно и винаги помага срещу крокодилски сълзи, отиди и си нагушкай децата и мъжа, защото те са най-важното в живота ти всъщност, а не някакъв-си-там-конкурс – нали така 🙂 🙂 🙂

    Коментар от Таня Джекова — юни 25, 2008 @ 2:49 pm

  4. Танче, благодаря ти, оправих се вече. Но сутринта ми беше много криво наистина. Не толкова заради оценката (неоценката), този разказ беше доста непретенциозен (условието на конкурса бе до 10 страници), ами просто ей така – спонтанно 😀 😀
    Не съм плакала наистина, само „отвътре“.
    Да, ще продължавам напред.

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 3:00 pm

  5. точно така – ти си жена-мечта 2000! ( а не няква си прахосмукачка)

    Коментар от deni4ero — юни 25, 2008 @ 3:08 pm

  6. Ми значи изводът какъв е?

    Да участваш на колкото се може повече конкурси, за да спре да ти пука? А?

    Какво ще кажеш 🙂

    Коментар от Таня Джекова — юни 25, 2008 @ 3:12 pm

  7. Гуш-гуш! Поплачи си, за да ти олекне и после ще видиш, че светът е слънчев, а и се задават и други конкурси!

    Коментар от вили — юни 25, 2008 @ 3:12 pm

  8. Не, изводът е да участвам в конкурси с това, в което смятам, че съм по-добра, а именно романите. 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 3:20 pm

  9. За трети път започвам да го пиша този коментар- до сега все някой ме прекъсваше, а аз просто исках да ти кажа:
    Ние вярваме в теб!!! Не се предавай! Нормално е сега да ти е криво, но не го приемай като някакъв знак на съдбата. (голямо гуш)

    Коментар от Жени — юни 25, 2008 @ 4:29 pm

  10. Нормално е да си разстроена. Поплачи си, а после, като ти мине, съм сигурен, че ще намериш верния път. Виж, че имаш приятели, значи няма място за отчаяние 🙂

    Коментар от Майк Рам — юни 25, 2008 @ 5:07 pm

  11. Абсолютно съм съгласна с Деничеро. По принцип всяко жури е пристрастно, така , че няма за какво да се притесняваш. Продължаваи да дерзаеш и все някога ще успееш. Аз вярвам в теб.

    Коментар от kalina — юни 25, 2008 @ 6:16 pm

  12. Според мен цаката е да пращаш готови неща за конкурсите, а не да пишеш неща за конкурсите, ако въобще решиш да пращаш пак. И аз съм пращала милион пъти, но винаги отношението ми е било на другата крайност – не ме интересува конкурсът, просто си драскам и случайно съм се сетила да пратя нещото; аз съм си доволна от факта, че съм го написала, че приятелите ми са го харесали и толкоз. Всяко нещо в повече е нещо в повече и ще му се зарадвам, ама няма да си го поставям за самоцел.
    Диана, излез на терасата, поеми глътка от любимия си въздух, пий чаша боза/кафе и се усмихни. Много добре знаеш, че едно анонимно субективно жури не може да те оцени правилно. А тия, които са на класирани, нека се замислят истинско ли им е постижението и струва ли си да изпадат в еуфория.
    Доволно много пъти съм ти казвала, че пишеш чудесно и че не бива да се опитваш да си слагаш таланта в окови, като го натаманяваш за изискванията на жури или конкурс. Вярвай в себе си. Всъщност „продължавай да вярваш в себе си“, щото аз в тея твои незцадраскани зиречения виждам много светлина – явно вече вярваш себе си, но още не си го открила.

    Вили да внимава, щото петък следобед и цяла събота съм свободна и вече ще искам да се видим!!!

    Коментар от Svetlina — юни 25, 2008 @ 7:17 pm

  13. дид, продължавай напред!!! 😀 не се отказвай от това, което ти харесва, само защото шепа `критици` не са те оценили по достойнство – никога и никъде няма да успееш да отговориш на нечии очаквания. 😀 не казвам, че не си права да ти е кофти и криво – поплачи си, преглътни го, но съм повече от уверена, че ще се изправиш отново на крака – в крайна сметка, ние, феновете ти очакваме да не се спираш 😀 пък и както друг път съм споменавала – изключително се радвам на хора, които са успели да опитомят творческите си мечти и да ги изживяват всеки път, когато седнат пред екрана с идеята за първите редове на ново произведение, така че, дерзай! и, горе главата – айнщайн е бил двойкаджия по физика, пък, теорията на вероятностите, в крайна сметка, няма как да е написана от друг, така че аз съм повече от уверена, че тепърва те чакат успехи и признания 😀 😀 😀

    Коментар от Niili — юни 25, 2008 @ 7:21 pm

  14. Разбирам те перфектно! Иаз съм пращала едно-две неща за конкурси… естествено никога не съм била сред печалившите…
    Не че от това ще ти олекне особено много… за това имаш едно голяяяямо гуш от мен и от малкия! 🙂 Не се предавай, на прав път си! Възхищавам ти се на смелостта… аз я нямам… и си стоя само с обещанията да пиша… скоро ще ми залинее „дарбата“ както съм я подкарала…

    Коментар от Мицева — юни 25, 2008 @ 7:52 pm

  15. Съжалявам, че си се вгорчола.
    Аз също го считам за излишно.
    Ама ти си знаеш!
    Някакво жури, събрано по незнайни критерии, ще те оценява!
    Пък и да се чудиш как да им се харесащ!
    Това е абсурдно,безсмислено и пагубно за таланта ти.
    Няма нито как да разбереш критериите им /съмнявам се че те ги знаят/, нито пък ще тръгнеш да нагаждаш изказа си или виденията си, към нечий съмнителен, дори само защото е субективен, вкус.
    Ако хората са гладни и дават мило и драго за хляб, пък ти им предлагаш пасти, как няма да те отхвърлят:)))
    Ако пък си виртуозен сладкар, а идея нямаш как да направиш хляба ти да се яде, трябва ли да станеш счетоводител?
    Решението си е твое.
    Тук се сетих за оня прекрасен за мен филм „Шоколад“, ако не си го гледала, наслади му се.
    Там имаше една силна жена, която също като тебе,
    от време на време,
    не и издържаха нервите да се бори с предразсъдъци и неясни морални критерии, но не спираше да вярва на таланта си.
    Никое жури не може да ти залепи етикет на челото „писател“. Да си завре „етикетите“ отзад!:)))))
    Човек се ражда писател. Господ му дава дарбата и само Той може да му я отнеме.
    Така, че ти си гледай работата, следвай мечтите си, пък журито да го духа!:))))))))
    Подавам ти сладолед.

    Коментар от Светла — юни 25, 2008 @ 7:55 pm

  16. Диди, дори не можах да прочета статията като хората (довечера ще чета прилежно). Само видях, че не си класирана в конкурса и побързах да „ударя“ едно приятелско рамо за утеха. Само не го приемай тежко! Като са жури, да не са Господ! Не са те хората, които да променят собствената ти оценка за работите ти. Да, спънка са, но когато нещо е добро, то намира начин да пробие нагоре. Въпреки журита и тълпи песимисти, които твърдят, че „това няма да стане“. Оптимистите променят света. Посредствените просто карат по пътя на най-малкото съпротивление. Щом си написала цял роман, значи имаш вяра във възможностите си. Не допускай нищо да те разсейва от тази мисъл. Аз и много други (с по-добър литературен вкус) чакаме да прочетем още твои неща, т.ч. стягай се и продължавай с хъс. МНОГО ЦЕЛУВКИ И УСМИВКИ!

    Коментар от vilford — юни 25, 2008 @ 8:01 pm

  17. Още веднъж целувки и горе главата и напред! 😆 😆 😆

    Коментар от вили — юни 25, 2008 @ 8:14 pm

  18. Много ви благодаря, момичета и Майк! Вие сте невероятни. Винаги готови да дадете по едно приятелско рамо. Винаги насреща в трудни моменти. Какво повече мога да искам. Просто не знаете как ме окуражихте. Обичам ви! 😀

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 9:38 pm

  19. Диана, едва сега се докопах до поста ти и коментарийте! Имах тежка седмица. Юрнали се всички шофьори да си узаконяват и прекарват, през преглед, газовите уредби на колите. Дремали по 5-6 години, а сега висят от 3 часа сутрин с колите си пред училището. В него е частната фирма дато ги проверява, а аз стоя на дежурства по 24 часа на портала и посрещам и изпращам по над 200 коли на ден. После, в двата почивни дни си ходих до гр.Пордим. Там майка ми, 85 годишна женица живее сама. И не се предава. Гледа кокошки, обработва градината (зеленчуци) и разбира се си отглежда и цветя. Хората жънат, обработват земята и хич не ги интерисува дали ще спечелят конкурс за най работни селяни. Просто осъзнават, че са за това да работят. Та ти се чудя и на теб! Ти за конкурси ли пишеш или за себе си? За задоволяване на твоята вътрешна потребност или за задоволяване потребностите на журито? Ще ти кажа един любопитен факт, който може би не знаеш. Иван Вазов е получавал двойка за „Под игото“. Действителен случай. Племенникът му, сина на Борис Вазов, бил футболист, и то добър. Отборът в който играел имал много отговорен мач. По тази причина помолил чичо си – Патриарха на Българската литература Иван Вазов да му напише темета за понеделника. Темата била по романа „Под игото“. И така Вазов написал темата… и получил двойка…
    Та такива ми ти работи стават в живота! А ти си седнала и си взела да се разкисваш. Я се стегни! Седни и напиши 2 разказа:Единия драматичен – Как не спечелих конкурса в Бургас! А другия хумористичен и пак – Как не спечелих конкурса в Бургас! Ха така, усмихни се и пиши, експериментирай и пиши, развихряй въображениеуто си и пиши, опознавай хората около теб и пиши, пиши и се радвай на живота! Успехите сами ще дойдат! Пиши!

    Коментар от гравитон — юни 25, 2008 @ 10:27 pm

  20. Идеята е великолепна! 🙂 Чакаме и двата разказа за оценяване! 😆

    Коментар от вили — юни 25, 2008 @ 10:30 pm

  21. Гравитон, много ми помогна (както и предния път, когато коментира тук). Обещавам си тържествено вече да не пиша с цел задоволяване на потребностите на някое жури!

    Вили, шегувате ли се с Гравитон! Ще гледам бързо да го забравя този конкурс. В никакви разкази няма да го възпявам (както и чувствата си към него). 😀 😀 Ще си продължа тук с десертите и сътворението на света и ще си пиша моите книги така, както досега.

    Прегръщам ви всички! И съм щастлива, че ви има!

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 11:28 pm

  22. Във връзка с коментара на Гравитон се стих, че три пъти ме късаха на изпита по писане на есе.
    Така и не разбрах критериите им. Напротив убедих се, че няма такива, и че няй-вероятно съм незначителна жертва на политика на университета, да си плащаш един изпит, няколко пъти.
    Дет се вика, изобщо не се усъмних, поне есе мога да пиша!
    Абе след третия път бях готова даже, ако трябва и тях да науча как се пише, та да схванат, че не съм за двойка!:))))))))

    Коментар от Светла — юни 25, 2008 @ 11:28 pm

  23. 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 11:29 pm

  24. Съвсем сериозна съм. По този начин ще избиеш по-бързо разочарованието. Ще погледеш от високо и хумористично на Бургаския конкурс и ще видиш, че той е прашинка в сравнение с теб! 😆 😆

    Коментар от вили — юни 25, 2008 @ 11:51 pm

  25. Не си коментирала този линк http://www.flickr.com/photos/wili6521/2595528935/
    Погледни и мойе да видиш новото си бъдеще. 😛 😛 😛

    Коментар от вили — юни 25, 2008 @ 11:55 pm

  26. 😀 😀 Не съм го коментирала, ама го видях още тогава! Трябва да включим и Яна (аз не бях сигурна дали тя пише, но вече знам) – ще станем трио – първото писателско трио (поне досега не съм чувала да е имало такова в литературата)! И кой знае какво може да сътворим 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 26, 2008 @ 7:35 am

  27. Не прочетох коментарите, признавам си. Нервна съм, защото чаам д акачат задачите от ипита по матеметика с отговорите…./само се оправдавам/
    но пък изпита мина и вече съм по-свободна. В неделя съм съвсем свободна и ще ти звънна да се разходим из парка, ако искаш, като ще използвам времето да ти „понабия“ някои неща в „канчето“.

    Преди време казваше, че съм смела, защото издадох книга. Ти обаче си по-смела, защото аз не се престраших никога да пратя разказ за конкурс – беше ме страх 🙂

    та… ще си поговорим в неделя 🙂 м?

    Коментар от LeeAnn — юни 26, 2008 @ 12:00 pm

  28. Аз натиснах зеленото „В“ 🙂 Виждам, че и доста други читатели са постъпили така.
    Много здраве на журито от нас. 🙂

    Коментар от astilar — юни 26, 2008 @ 12:01 pm

  29. Дачи, да, ела да ми набиеш тези неща в „канчето“, ама така, че да не излизат от там повече. Ще се радвам много – в неделя съм свободна (както и повечето дни!) 😀 😀

    😀 😀 Астилар, помниш ли като ти казах, че може да имам път към Бургас и да мина покрай теб да се видим? Е, няма да е този път, но нищо. Ако напиша някой много хубав разказ, може да дойда догодина 😉 Мерси за подкрепата!

    Коментар от Диана — юни 26, 2008 @ 1:01 pm

  30. еййй, тъкмо ми трепна сърцето, като каза Бургас и си викам, айде, ще мине и през Филибето, ама, на … другия първи юни 😛

    Коментар от deni4ero — юни 26, 2008 @ 1:47 pm

  31. Така де! Даже най-добре без никаква връзка с конкурсите! 😛

    Коментар от Диана — юни 26, 2008 @ 1:55 pm

  32. бе нещо не моем да разберем – що се разстройваш? бийтълс нямат голяма музикална награда, да не говорим за бах или моцарт, примерно. и ван гог няма награди. и морган фриймън. и габриел гарсия няма. па и христо ботев.
    а тя седнала да се кахъри 😀

    Коментар от batpep — юни 29, 2008 @ 10:08 am

  33. 😀 😀
    това ме срази!
    няма да се кахъря, ще си събирам акъла да давам напред 😀

    Коментар от Диана — юни 29, 2008 @ 12:50 pm

  34. Ако трябва да се сравнявам с Ван Гог, значи да се самоубия приживе.
    Или с Христо Ботев…
    Съжалявам, повечето хора очакват признание още приживе, нали?

    Коментар от spacesceptic — юни 29, 2008 @ 1:14 pm

  35. По този въпрос съм писала ето тук: За книгите, неизвестните български автори, признанието и вдъхновението

    Коментар от Диана — юни 29, 2008 @ 1:33 pm

  36. ми добре, сравнявай се с елвис тогава. той приживе е имал слава и пари, ама с лопата ги е рил. признание от дришовците с титли и тоги обаче още не е получил.

    аамаха

    Коментар от batpep — юни 29, 2008 @ 4:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: