Панаира на Vira

юни 21, 2008

Не сме сами

Разказвам всичко това от своя гледна точка, без претенции, че е напълно достоверно!

Креационизмът е течение в науката, според което животът на планетата ни не се е зародил от нищото, от първичния бульон, а от генетичен материал на други същества във Вселената. Застъпниците му смятат също, че и самият човек е създаден не в резултат на еволюция, а чрез „външна“ намеса.

Креационизмът застава в противоборство с теорията за еволюцията и набира все повече привърженици. Те вече настояват да се включи в учебната програма, наред с Дарвиновата теория за произхода на видовете.

Както във всички други области, така и сред креационистите има големи спекуланти, но аз няма да говоря за тях, а за един човек, който е посветил живота си на откриването, събирането и внимателното и задълбочено анализиране на всякакви данни, и то от първоизточниците им, за да създаде най-цялостната и достоверна (според мен) теория за произхода на планетата ни и живота на нея – Закария Сичин.

Неговите книги са преведени и издадени у нас – поредица от 12 тома и една обобщаваща, наречена „Завръщане към Битие или Догонва ли древните знания съвременната наука?“

Обещах на Графът да се опитам да преразкажа накратко историята, описана в тях, макар да не знам дали това е по силите ми. Но тъй като е изключително интересна, ще опитам.

Първа част

Небесната битка

И така, всичко започва с това, че в нашата Слънчева система, освен познатите ни планети, има още една. Авторът я нарича дванадесетата планета, защото включва и слънцето и луната към съставляващите Слънчевата система тела. Името ú е Нибиру (според шумерските текстове. Превежда се „Планета на кръстопътя“. Вавилонците я преименували на Мардук в чест на своя върховен бог.) Тя преминава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Орбитата ú може да се види на тази схема:

 

 

Преди Нибиру/Мардук да се присъедини към нашата Слънчева система, Земята не е съществувала такава, каквато е сега. Между Марс и Юпитер имало друга, доста голяма планета, наречена Тиамат. Натрапникът Нибиру дошъл от далечния космос и когато наближил външните планети на нашата Слънчева система, те започнали да го привличат. Той „ представлявал невероятна гледка – мамещ, искрящ, възвишен, царствен, това са само част от прилагателните, с които е описан. Когато минал покрай Нептун и Уран, той ги обсипал с искри и мълнии.“ (Цитатите са от книгата на З. Сичин „Завръщане към Битие“ на издателство Бард.)

„След като минал покрай Нептун и Уран, Нибиру/Мардук бил привлечен още по-навътре в планетната система от огромната гравитация на Сатурн и Юпитер.“ Двете планети – Нибиру и Сатурн – „се целунали по устните“. „И тогава съдбата (орбиталният път) на Нибиру/Мардук завинаги се променила. И пак тогава най-големият сптник на Сатурн (който по-късно щял да стане Плутон) бил привлечен по посока на Марс и Венера. Той описал огромна елипсовидна орбита и накрая се върнал в най-външните краища на Слънчевата система.“

„Новата съдба или орбитален път на Нибиру/Мардук вече безвъзвратно бил насочен към древната планета Тиамат.“

„Подобно на старогръцка трагедия, последвалата небесна битка била неизбежна, тъй като гравитационните и магнитните сили неумолимо довели до сблъсък между приближаващия се Нибиру/Мардук с неговите седем спътника (ветрове – според древния текст) и Тиамат с нейното воинство от единайсет спътника, предвождани от Кингу.

И все пак, орбитиращата по посока, обратна на часовниковата стрелка Тиамат и орбитиращият по посока на часовниковата стрелка Нибиру/Мардук не се сблъскали – факт с огромно астрономическо значение. Всъщност върху Тиамат връхлетели спътниците или ветровете на Нибиру/Мардук и се стоварили върху нейните спътници.“

В резултат на битката тялото на Тиамат се разширило и в кората ú зейнали широки пукнатини. „В една такава разширяваща се цепнатина Нибиру/Мардук запратил главния си спътник, Злия вятър. Той `разпори корема ú, недрата ú прониза и разцепи сърцето ú`.“

При тази първа среща Нибиру/Мардук разцепил Тиамат и „дъха ú жизнен угаси“. След това Нибиру/Мардук продължил по новата си „съдба“.

„След като обиколил Слънцето, Нибиру/Мардук се отправил към далечния космос. Ала завинаги попаднал в слънчевата орбита, той трябвало да се завърне. По обратния път го поздравил Нептун и Сатурн го приветствал с победата. После новият му орбитален път отново го отвел на мястото на небесната битка и той `се завърна при Тиамат, която беше преборил`.

`Господарят спря да погледне безжизненото ú тяло,

и да раздели чудовището тогава замисли.

Сетне като мида разцепи я той на две части.`

С това сътворяването на небесата достигнало заключителната си фаза и започнало сътворяването на Земята и Луната. Новите удари разцепили Тиамат на две половини. Горната половина – черепът ú – била блъсната от Северния вятър и ударът я отнесъл заедно с Кингу в съвсем нова орбита, където преди нямало друга планета. Така били сътворени Земята и Луната.

Другата половина на Тиамат била разбита на парчета… Така бил сътворен астероидният пояс.“

„След като определил местата на планетите (междувременно той определил и орбитата на Плутон), Нибиру/Мардук си направил два дома. Единият бил в твърдта, както наричат астероидния пояс древните текстове, а другият се намирал далеч `в Дълбините`. Съвременните астрономи наричат тези две планетни точки перигей (най-близката до Слънцето орбитална точка) и апогей (най-далечната). Тази орбита продължава три хиляди и шестстотин земни години.“

 

Край на първа част

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

21 Коментари »

  1. Нали знаеш, че се ровя в Интернет за всевъзможни глупости? Е, и сега като видях термина 12-тата планета тръгнах да си опреснявам знанията. „Леле, – викам си – аз знам само за 9. А те са открили 11, че спорят и за 12-та.“ Да, обаче според Уикипедия планетите са само 8. Сега пък къде се дяна Плутон? Оказа се, че тъй като Плутон е планета-джудже, а междувременно са открили 3 други небесни тела, подобни на него, учените са решили да не си усложняват живота. По-лесно е да се изхвърли 1 малка планета, отколкото постоянно да се добавят нови. Май трябва да въведат на всеки 10 години „опреснителен учебен курс“, за да не се чувстваме като идиоти. Колко ли други неща „знам със сигурност, а те не са така“?!

    Коментар от vilford — юни 21, 2008 @ 2:55 pm

  2. Вили, дванайсетата планета, защото шумерите са включили и Слънцето и Луната като небесни тела от Сл. система.
    Предпочетох да представя теорията като приказка, на мен така ми е по-интересна. Иначе Закария Сичин привежда куп доказателства и навсякъде обосновава разсъжденията си. Но за да ги предам, трябва да препиша цялата книга! 😀 😀
    Дали е прав? Нали знаеш, че вярвам на всичко, което ми харесва! 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 3:08 pm

  3. Видях книжката на Сичин. Всъщност видях и 5-6 освен нея. Може да си я взема.
    А за опресняването на астрономията – тъкмо си записах линка на младежа, който списва Космос БГ.
    😉

    Коментар от vilford — юни 21, 2008 @ 3:17 pm

  4. Без да се меся така или иначе из тези спекулации, но макар и като християнин, трябва да спомена, че концепциите за други планети или за Креационизъм се считат за псевдонаука.

    Има тук една статия:
    http://www.badastronomy.com/bad/misc/planetx/index.html

    http://www.badastronomy.com/bablog/2007/06/26/evolution-versus-creationism-astronomy-edition/ – друга статия плюс видео за креационизъм…

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 3:44 pm

  5. Ние често нищим въпроси, които са, така да се каже, извън науката. Виж какво е мотото на „Раздумката“ при Графът: „Познанието движат хората, за които няма константи! Защо да не сме от тях?“
    А пък и Дарвин в началото е бил възприеман като псевдонаука 😀

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 3:57 pm

  6. Да, има доста догматично мислещи учени. Искам да кажа, че умерената догматичност понякога може да е от полза.

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 4:00 pm

  7. Още не съм прочела статиите от линковете – английският ми е такъв, че ще ми отнеме повечко време. 😀

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 4:02 pm

  8. Окей, няма проблеми. Трябва да кажа, че като човек от КОСМОС БГ съм скептик в отношение на науката. Но в отношение на фантастиката не съм 🙂 Преди една година си направих един експеримент – написах един разказ за разумен живот на Марс, съобразен с последните научни открития. Много хора го сметнаха за сполучлив.

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 4:05 pm

  9. –––А пък и Дарвин в началото е бил възприеман като псевдонаука 😀 ––––

    Не съвсем. Дарвин е бил възприеман като противоречащ на утвърдени правила от църковно и обочовешко отношение.

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 4:06 pm

  10. Ще ми пратиш ли този разказ по пощата? vira111 в abv
    Аз ще ти пратя моя, с който участвам в Бургаския конкурс. Той също е за Марс, но няма нищо общо с науката 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 4:45 pm

  11. О, този моя за Марс е доста стар и има езикови слабости. Ще ти пратя нещо по-ново…

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 4:51 pm

  12. Или пък може да си сложиш разказите на място, където и други да ги четат… Евентуално?!?

    Коментар от vilford — юни 21, 2008 @ 4:58 pm

  13. Не мисля че е редно да се споменава дори и минимална информация за конкурсен разказ за анонимен конкурс, още повече да се пращан а други хора… Освен това имам и едно наум за публикуването на разкази из интернет (вкл. Писателски работилници). По конкурсите се навъртат плагиати, миналата година в Кърджалийския имаше един! Внимавайте!

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 5:11 pm

  14. Ново предизвикателство за мен – трябва да се подготвя за темата планети в Слънчевата система и едва тогава ще коментирам

    Коментар от вили — юни 21, 2008 @ 10:10 pm

  15. Айде при мене малко на раздумака, най сетне започнах от някъде и аз да кажа нещо по „Генералната тема“.
    Свиркам да сбирам, както обещах!
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

    Коментар от Светла — юни 22, 2008 @ 12:08 am

  16. […] (към Първа част) […]

    Pingback от Не сме сами 2 « Панаира на Vira — юни 22, 2008 @ 4:14 pm

  17. […] (към Първа част) […]

    Pingback от Не сме сами 3 « Панаира на Vira — юни 23, 2008 @ 7:40 am

  18. […] (към Първа част) […]

    Pingback от Не сме сами 4 « Панаира на Vira — юни 24, 2008 @ 2:04 pm

  19. […] (към Първа част) […]

    Pingback от Не сме сами 5 « Панаира на Vira — юни 28, 2008 @ 1:51 pm

  20. […] РАЗДУМКА Графът 2:06 pm Пет публикации на https://vira111.wordpress.com/2008/06/21/ne_sme_sami/ за Закария Сичин ми припомниха да потърся в архивите […]

    Pingback от Преди 70 млн. години « Графът — юни 30, 2008 @ 1:07 pm

  21. […] юли 3, 2008 at 2:23 pm · Публикувано в Uncategorized Графът пак вади асо от ръкава http://vascont.wordpress.com/2008/06/30/ika/ и така ме обзе желание да изкоментирам, но то май ще се получи малък постинг, пък и мисля да изръся малко мозъци. Може да се каже, че нещата са във връзка и с постинга на Вира “Не сме сами” […]

    Pingback от За зелените човечета и генетичните експерименти « Седим и мислим… — юли 3, 2008 @ 4:25 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: