Панаира на Vira

юни 20, 2008

Силна и гореща

Filed under: Нощник — Етикети:, , — Диана @ 2:04 pm

Колко пропилени възможности сме оставили зад гърба си. Колко изтлели страсти. Колко недовършени изречения…
В живота на всяка жена е имало или има един Поп Каро. Може да не е рус със сини очи. Може въобще да не е светлоок, той просто носи символа на невъзможната любов.
Вили ни предизвика да измислим истории за него или да разкажем нашите такива. Може би сте забелязали, че рядко разказвам истински случки. Това е, защото в тях са намесени и други хора, чиито истории нямам право да излагам на показ (така го чувствам).
Затова ще си я измисля:

Нейният Поп Каро я обичаше от четиринайсет годишна. В мига, в който я зърна, животът му се промени. И вече всичко имаше смисъл само чрез нея.
По-мъдри хора бяха казали, че нищо не трае вечно, и когато е далеч от очите му, ще е далеч и от сърцето му. Но не би.
Той обикна и мечтата за нея и когато я нямаше – нея – я жадуваше с ума и сърцето си.
Образът ú го бе обсебил – реален или не. А когато я видеше – веднъж в годината – бяха дни на истинско тържество за сетивата и душата му.
А тя? Тя знаеше какво чувства той. Нямаше нужда да ú го казва, то струеше.
Но тя… Дали ако не беше от града, дали ако не беше вкусила и други светове, освен този, би го обикнала? Дали? Ако не беше толкова красива, а той – такъв мечтател…
Така изминаха десет години. Тя се омъжи. Той също срещна една жена и се привърза към нея. Защото любовта, макар и без да е угаснала, бе далеч – като слънцето, което не можеш да прегърнеш, до което не можеш да се приближиш, можеш само да му се прекланяш.
Изминаха още четиринайсет години. Отново всяко лято я виждаше той. Виждаше го и тя. В душата ú бяха останали да тлеят звезди и се разпалваха при всеки повей на топлия му дъх, макар да не я докосваше.
Нито веднъж не я погледна хладно. Очите му и до днес са си такива щом я зърнат – топли и пълни с любов. Невъзможна, но истинска.
А тя? Тя е добре. Защото някъде там има някой, който като нея знае колко е силна и топла любовта.

 

Advertisements

18 Коментари »

  1. лесно ти е на тебе да си измисляш истории, нали си писател …

    Коментар от deni4ero — юни 20, 2008 @ 4:12 pm

  2. Жалко само, че такива истории се срещат единствено на страниците на книгите. Аз изобщо не съм настроена идеалистично по темата, но си признавам, че при жените романтизма явно е нелечим, щом подобни истории ми действат така.

    Коментар от vilford — юни 20, 2008 @ 5:15 pm

  3. Браво, Диана! Много красива история прилича на истинска(а може и да е)! Прочети и историята на Шувил. И нейната е прекрасна! Благодаря и на двете! 😛 😛 😛

    Коментар от вили — юни 20, 2008 @ 7:01 pm

  4. И Шаная Туейн – http://www.youtube.com/watch?v=WXtc-TH0Iv4 !

    Коментар от Svetlina — юни 20, 2008 @ 7:53 pm

  5. Ето „специално за теб“. На Вили друга, от същото тесте:)))

    Аз: -Тук…
    /посочвам със сключени в „троица” пръсти, горящото местенце под слънчевия си сплит и прошепвам трепвайки/
    – опри ухото си…, чуй!
    Той: – Ти си толкова силна вода, че все опитвам да пия и оставам жаден…
    /дръпваш се като опарен и нервно опипваш джобовете си за цигара/
    Аз:- Нямам какво да кажа .
    Трудно е да коментираш толкова нежност, уязвимост и невъзможност, смачкани в гневен поглед и оплетени в копнеж движения.

    Тръгна си и тялото ми изкрещя след него.
    Повече не го видях…

    Коментар от Светла — юни 20, 2008 @ 8:14 pm

  6. Хм, не обичам да поствам линкове към себе си в блоговете на хората, ама … имам нещо написано вече, което много много си обичам и исам да ви го покажа. Дълго е. В няколко части и затова ще си позволя да дам линкове.
    четете по ред, моля :), защото това е една-единствена история.

    1. http://www.leeneeann.info/blog/?p=286

    2. http://www.leeneeann.info/blog/?p=288

    3. http://www.leeneeann.info/blog/?p=795

    /Диди, прости ми за нахлуването, но ми се прииска да ги споделя с вас. не са скороши и едва ли сте попадали на тях в блога ми /

    Коментар от LeeAnn — юни 20, 2008 @ 9:41 pm

  7. Такива истории има не само в книгите. Повярвайте, Вили и Вили!

    Светлинке, песента още не съм я чула – проблем със слушалките. Но утре ще бъде отстранен!

    Деничеро, дай воля на въображението си. Не мисли точно за историята, а за всичко друго, и тя ще дойде сама! 😀 😀

    Светле, не знам какво да ти кажа. Чудя се какво изпитваш, като си припомняш тези истории. Защото аз от моите – повече болка, отколкото наслада. Всяка от тях е пропусната развръзка. Макар че, като се замисля, ако нямаше такива истории без продължение и развръзка, ако всичко беше ясно и НЕ следваше тази своя безумна логика, то животът нямаше да е така вълнуващ.

    И аз ви благодаря, момичета! 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 20, 2008 @ 10:05 pm

  8. Диана, твоята история наистина звучи истински и е почти така както се е случило с нас. Аз не го обичах(бях още дете и не изпитвах такива силни чувства, които след 2-3 години изпитах). Не съм го виждала повече. Но пък бих искала. Ще ми е интересо да разбера как е протекъл живота при него. Едва ли е в България. 🙂
    Историите са толкова хубави, че ще трябва да ги издадем в сборник с име „Поп Каро“. Чакам утре да захладнее и ще предизвикам Светличето!

    Коментар от вили — юни 20, 2008 @ 10:20 pm

  9. Много добра идея е сборника!
    Vira, какво изпитвам?
    Вълнение…, носталгия…,
    както Вили каза – мръволичкане в корема…,
    ей тия неща…
    като започна да мисля за това.
    Болката не я помня. Аз и за изживяното мисля не в минало, а в сегашно време.
    Както ти каза на едно друго място и беше много права – гледам напред, за това:)
    Ей момичета от къде се взехте! Приятно ми е свас!

    Коментар от kordela — юни 21, 2008 @ 12:09 am

  10. това с корделата е грешка на техниката, не и обръщайте внимание:)

    Коментар от kordela — юни 21, 2008 @ 12:24 am

  11. LeeAnn, грешиш. Приказките за рицарите отдавна бяха разконспирирани и прочетени. Хареса ми как успяваш да вплетеш в тях нежност, мъдрост и човечност. И чакаме да пишеш още! С Диана пишете доста различно, но успявате да събудите едни и същи чувства у читателя.

    Коментар от vilford — юни 21, 2008 @ 7:58 am

  12. хех, vilford, рядко съм доволна като греша 🙂 благодаря 🙂 и за четенето, и за споделеното впечатление 🙂

    Коментар от LeeAnn — юни 21, 2008 @ 8:34 am

  13. Дачи, коментарът с линковете беше отишъл в спама! Аз ще си ги чета следобед на спокойствие. 😀 😀
    Корделке – Светле, и на нас ни е приятно! 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 10:16 am

  14. Едва сега прочетох историите на LeeAnn. Добре дошла LeeAnn в царството на истинските и измислените истории и твоите така добре се вписват при нас. Нищо, че нашия подтик бе друг,а именно поп каро, изпаднал от старааааа книга с рецепти. Може и да поизмислиш една историйка и ти за Поп каро.

    Коментар от вили — юни 22, 2008 @ 9:01 pm

  15. Истината, да си призная, е, (е така и не разбрах разказите за поп каро… на какви критеерии трябва да отговарят 🙂 – истински, но стари истории, несбъднати, но пак истински, измислени, но близки до истината…
    честно :(, не разбрах

    Коментар от LeeAnn — юни 22, 2008 @ 9:31 pm

  16. Няма критерии! Започнахме на майтап от тук http://astilar.wordpress.com/2008/06/17/kakvo-da-sgotvia/
    и нататък всеки пише както иска, може, успява…

    Коментар от вили — юни 22, 2008 @ 9:35 pm

  17. LeeAnn, докато обсъждахме една „известна“ готварска, Вили я снима. Но на снимката страницата с любимите й палачинки беше отбелязана с поп каро. От там нататък попа събуди любопитството ни, но Вили не успя да си спомни историята на картата. И ни възложи задача ние да напишем… Ще пробваш ли и ти?

    Коментар от vilford — юни 23, 2008 @ 9:27 am

  18. […] Поп и в градината на Диана; […]

    Pingback от Едно тесте, много попове « Жълтурчето — декември 28, 2009 @ 10:52 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: