Панаира на Vira

юни 15, 2008

Душата е безкрайна, защото се раздава

Започнах да пиша два отделни поста – за две, на пръв поглед, различни теми. Те обаче се оказаха така здраво свързани, че не можах да ги отделя една от друга и ви ги поднасям заедно. Първата е: има ли книгата своя душа, а втората – за романа на Тишо „Душа назаем“.

Разсъжденията ми се явяват и продължение по темата за душата, която започна Графът.

От училище още знаем, че има одушевени и неодушевени предмети. Към кой от двата вида обаче бихте отнесли едно творение на изкуството – песен, стих, роман, картина?

Самата книга е неодушевен предмет – да. Но историята, разказана в нея?

Винаги съм се питала какво прави едно творение на изкуството пълнокръвно и живо, харесвано и обичано. И отговорът сега е – то трябва да носи душа. Душа, за да живее свой собствен живот, по аналогия с това, което писателите казват (а съм сигурна, че и наистина го чувстват, както го чувствам аз) – романът ми живее свой живот и вече не е част от мен, след като веднъж е написан.

Ето и потвърждение в думи на Тишо.

Кой дава душа на творенията на изкуството? Първо, това е авторът, но после, творбата започва да докосва и други души и те вливат в нея от своята енергия – чрез трепетите, съпреживяването, вълненията и размислите, които предизвиква в тях – и я правят още по-жизнена и силна.

Колкото повече души е докоснала, толкова по-голяма става и нейната душа. А за да ги докосне въобще, трябва да носи силен заряд, който само авторът може да вложи в нея – като влее от своята душа, като се раздаде. Затова написах в заглавието, че колкото повече се раздава душата, толкова по-голяма става тя. И това може да граничи с безкрайност.

Сега – за книгата на Тишо. Защо двете теми са толкова свързани? Само защото в заглавието се говори за душа ли? Не. Защото зад всяка книга, както и зад тази, стои един човек – един писател – и неговата работа. Работа, извършена в самота и уединение, които околните не винаги приемат и разбират. Самовглъбяване, за което е нужно физическо време – не някакви произволни късове, а дълги, дълги часове. Малцина знаят колко радост и болка носи този труд.

За самата книга няма да давам никакви оценки. Защото ще са субективни, няма да съвпаднат с тези на никой друг. Само ще кажа, че за мен всяко нещо е хубаво, когато е създадено по начина, който описвам тук. А също и, че я прочетох и ú дадох трепетите на моята душа, които тя пожела.

И, в крайна сметка, за мен не са важни такива технически подробности, като вида ú, цената ú, какво е успял и какво не е успял да каже Тишо, или как го възприемат другите. За мен книгата е това – дългите часове писателски труд и човекът зад тях. (Може да се повтарям, умишлено е.) Достатъчно ми е това, че и аз съм писателка и знам как се раждат книгите.

Искам тук да кажа и нещо направо на Тишо: В коментарите под „Душа назаем“ ти казваш: „Да, не съм Стивън Кинг…“

Не, Стивън Кинг си – доколкото същото е правил и прави и той. Всеки писател е Стивън Кинг, Дж. Роулинг, Тери Пратчет и т.н. докато седи сам денем или нощем и мисли и пише романа си. И същевременно живее, не се отделя от живота, от реалността, свързан е здраво с тях. За да има за какво да пише. Тогава нищо чудно и славата на споменатите по-горе да го споходи някой ден.

И в заключение: Чета разни спорове – теоретични – за посоките, в които се развива човечеството, за бъдещето, за начина на писане, за много, много неща – литературата, фантастиката, другите, ние, кое е хубаво, кое не е, как трябва и как не трябва. И все повече се убеждавам, че единственото вярно е – изхождай от себе си, доверявай се на себе си, вярвай в себе си. Че можеш, че искаш и можеш и ще го направиш. Тишо го е направил.

Advertisements

17 Коментари »

  1. Мерси за куража, Вира, необходим ми е, защото понякога имам чувството, че ходя в тъмното и съм изгубил посоката. Само понякога. Рядко се губя, за щастие, при това съвсем за мъничко, но един такъв текст е добър шут в задника и светкавично ме връща обратно – в правилния път. Още веднъж – мерси.

    Коментар от asktisho — юни 16, 2008 @ 2:16 pm

  2. И аз прочетох книгата на Тишо. Хареса ми. А книгите си имат души. Душата на книгата обаче е свързана с душата на писателя. Част от неговата душа остава в неговата рожба и ако книгата е писана с любов – ще я харесат и хората. Ако ли е писана с нежелание, с чувство че трябва да я напише на всяка цена – тя няма да се хареса и ще се усети, че душата на писателят е била другаде. В твоята книга има много положителна душа. Времето ми не стига(мастилото на принтера и то е на свършване) да довърша първа част.

    Коментар от вили — юни 16, 2008 @ 4:08 pm

  3. От къде да намеря тази книга? Май вече всички са я прочели.
    Диди, аз не си падам по писането и не мога да преценя, какво му коства на автора писането на книга. Дори съм се чудила, дали някои от най-емоционалните книги не са писани от автори, които са хладни, умни и наблюдателни и по тази причина знаят как да манипулират емоциите на читателите. Чела ли си биографията на Джейн Остин например? Но вероятно не е толкова важно, дали писателят или читателят ще одушевят книгата. Ако едно произведение ни промени или поне ни накара да вдигнем поглед към красивото, е оправдало съществуването си.

    Коментар от vilford — юни 16, 2008 @ 4:30 pm

  4. vilfordq
    поръчай си я направо от Тишо http://asktisho.wordpress.com/kupi_kniga/ – тя няма да се продава по книжарниците, а Тишо ще има грижата да ти я изпрати с автограф 🙂

    нали, Тишо!

    Коментар от LeeAnn — юни 16, 2008 @ 5:00 pm

  5. И аз ти благодаря за куража, който вдъхваш с този пост. 🙂
    За мен винаги е било важно да давам и раздавам – веднъж мълчание, друг път дума, усмивка, поздрав, малък жест. Даваш част от себе си и сам се изненадваш колко много още ти остава. 🙂
    За мен най-прекрасното е, че след това получаваш, но не от тези, на които си дал. 🙂

    Коментар от astilar — юни 16, 2008 @ 7:46 pm

  6. Тишо, и момичета, дерзайте!
    Никой от нас няма да загуби посоката. Ако случайно престане да вижда целта, ние ще му я припомним (може и с шут в задника 😀 ).
    Обещайте и на мен да ми припомняте какво съм писала, ако взема да забравя! 😀

    Коментар от Диана — юни 16, 2008 @ 10:44 pm

  7. аз, ако може, без шут …

    Коментар от deni4ero — юни 16, 2008 @ 10:56 pm

  8. „Творецъц“ е „в-дъх-нал“ живот в телата ни, и с това ни е дал дарбата да одухотворяваме, създадените и докоснати от нас предети.
    Всеки оставя своя отпечатък, стига да имаш сетива да го „видиш“.
    И по „печатите“ ще ги познаете!
    Душите ни дамгосват видимия свят,
    и отпечатъците ни в сияние се претворавят…

    Коментар от Светла — юни 18, 2008 @ 10:08 am

  9. „Творецъц“ е „в-дъх-нал“ живот в телата ни, и с това ни е дал дарбата да одухотворяваме, създадените и докоснати от нас предмети.
    Всеки оставя своя отпечатък, стига да имаш сетива да го „видиш“.

    И по „печатите“ ще ги познаете!
    Душите ни дамгосват видимия свят,
    и отпечатъците ни
    в сияния се претворавят…

    Коментар от Светла — юни 18, 2008 @ 10:10 am

  10. Този стих е прекрасен и тъй като открих още един (през една от темите на Графът), смятам да го сложа тук – след твоя (връзка има, макар и не очевадна 😀 ):

    Бог е вложил в тъмното вино потенциал ,
    Че пиейки го напускаме двата свята.

    Бог е предал във формата на хашиш силата
    Чрез която ни доставя искри на самоосъзнаване.

    Бог е направил съня така ,
    Че той да изтрива всяка мисъл.

    Има хиляди напитки ,
    Които превземат нашите умове.

    Не се заблуждавайте да мислите ,
    Че всичките опиянения са еднакви.

    Исус се беше изгубил в любовта си към Бога,
    Неговото магаре беше опиянено от сеното.

    Пийте от присъствието на Духа ,
    А не от разни стъкленици.

    Всяка напитка ще Ви опие,
    Но отсъдете като крал и изберете най- чистата.

    Тази , неподправената със страх
    И с припряността -“от тази имам нужда “ .

    Изпийте виното от което ще изтрезнеете ,
    Докато всички около Вас са пияни.

    Джалал ад дин Руми
    превод : Марсел

    Взела съм го от тук.

    Коментар от Диана — юни 18, 2008 @ 1:33 pm

  11. Вдъхновена от образа на казана, дето въведе „в коментарите при Графа“,
    си мисля:
    добре я сготвяме,
    всеки танцува около казана
    и прибавя
    и бае
    и напява…
    накрая Графът може да направи още един блог :“коментарите при Графа“
    и ще е посещаван!
    :))))
    а манджата все още не е готова…
    дали ще я пресолим или ще изври?
    Ще помислим, ще попишем и ще видим.
    За всекиго ще има от сърце!
    :)))))

    Коментар от Светла — юни 18, 2008 @ 7:25 pm

  12. И ще стане манджа на манджите,
    дори само миризмата и ще упоява,
    сега я ръсим с розмарина на поезията,
    (че само кимион не е достатъчен –
    прекалено е прозаичен.
    Нека любителите на кимион не се засягат! 😀 )

    Коментар от Диана — юни 18, 2008 @ 9:53 pm

  13. И Калина прочете книгата на Тишо – днес – за един ден!

    Коментар от Диана — юни 18, 2008 @ 9:55 pm

  14. Утре така или иначе ще вали, ами я вземи Анди под една мишница и Тишовата книга под друга и идвайте в къщи. Можеш да ме дразниш, като ми разказваш части от книгата, до които още не съм стигнала.

    Коментар от vilford — юни 18, 2008 @ 10:00 pm

  15. Интересна дискусийка се е получила тук. Отвори ми се доста пътуване напоследък и съм я изтървал…Радвам се, че книгата ми е достигнала до правилните си читатели, които ще намерят по нещичко за себе си в историята. Тя, нали, такава беше целта… :))

    Коментар от asktisho — юли 8, 2008 @ 2:10 pm

  16. Даже аватарът ти е по-усмихнат от преди 😀
    Пътувай, но се връщай, че ни липсваш. Ние успяхме да те проследим само до Таласъмския събор, където си изнасял лекция. 😀
    (Вилфорд също прочете книгата)

    Коментар от Диана — юли 8, 2008 @ 2:18 pm

  17. […] други интересни отзвуци в интернет пространството. В Панаира на Вира, например, се заформи поредица от културни дискусии […]

    Pingback от Обратна връзка « Писателският блог на Тишо — септември 3, 2008 @ 11:24 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: