Панаира на Vira

юни 12, 2008

Човешкото, следващото…

 

Какво ще бъде нашето бъдеще? Човешкото в нас ли ще надделее, или ще ни заробят собствените ни технологични открития и безпомощността ни пред тях, както и безразличието ни един към друг?

Подобен спор се води сред писателите фантасти.

Както навсякъде другаде, така и сред тях (сред нас), има големи идеалисти, и други – повече реалисти, така да се каже.

Първите считат, че човекът ще развие неподозираните си способности и ще изгради утрешния ден върху основите на човечността. В тяхна подкрепа заставам и аз. Безрезервно. В живота ми и в моето обкръжение (макар те да не са представителна извадка) има достатъчно случки и примери, които не спират да подхранват този мой идеализъм. Поредният такъв красноречив пример е историята за Совата на Графът.  Забележете и това, което той коментира за Венецуела: „Диана, тази привързаност на совичката към момичетата не е случайна. От разказите им разбирам, че Венецуела е от „мъжки“ тип държава – хората са индивидуалисти и егоисти. Те не се интересуват от съседите си, камо ли от някакви птици и животни. В случая птицата е видяла нормални хора, с които може и да контактува – необичайно за там. И затова е не само привързана към тях, ами и загрижена и ги предпазва от опасности. А доколко е сигурна, че разбират „универсалния език“ говори факта, че докато мъти (както предполагам) им изпраща другата да им съобщи. И тя точно това прави – идва при тях, изкрясква им съобщението и си отива.
Интересното е, че те са разбрали за какво става въпрос, а изобщо не се учудват (не им прави впечатление), че са разбрали!“

Разбира се, две момичета, на фона на цяла една държава, са нещо малко. Но имам своите основания да вярвам, че „малкото“ ще расте и ще добива все по-голямо значение и че е призвано да променя и обновява. Дано това не са напразни илюзии.

Вторият вид автори се стремят да гледат по-трезво на нещата и дори се дразнят от „заслепението“ на първите и от постоянното повтаряне на този рефрен: „Човешкото, следващото…“.

Разбира се, навсякъде и винаги трябва да има хора, които да защитават високите идеали, и такива, които да ни припомнят за реалността. Но изборът на човека принадлежи на него. Аз своя съм го направила.

Съзнавам, че тук съм предала по елементарен начин спора и не съм го илюстрирала с почти никакви примери и факти. Но мисля, че всеки е способен да се огледа наоколо си и да открие стотици такива в подкрепа на едното или другото.

По-чудно ми е, на фона на всичката реалност, какво ни кара да вярваме (тези, които вярваме), че ще я променим.

Advertisements

8 Коментари »

  1. Вярата в доброто, вярата в самите нас може би ще помогне за промяната. Аз, признавам си, понякога съм реалист, а понякога идеалист. Не знам към коя група да се причисля.Винаги съм вярвала на хората, но в последните години съм развила една мнителност по отношение на добронамреността на хората в България. Дано да не съм права, но хората тук станахме като „коне с капаци“. Другият не ни интересува.

    Коментар от вили — юни 12, 2008 @ 10:15 pm

  2. или, ако ни интересува, то ще е, за да му кажем компетентно кое как трябва да направи и по колко пъти на ден. Ще го пребъде човешкото, трудно, но ще го пребъде. Бройте ме и мене в отбора на идеалистите.

    Коментар от deni4ero — юни 12, 2008 @ 10:26 pm

  3. Мисля, че като скапем ресурсите на планетата, щем не щем ще станем идеалисти.

    //като говориш за промяната ме подсещаш за една идея, че скоро хората сме щели да имаме пръсти-паралелепипеди, защото прекаляваме с клавиатурите и апратите с бутончета.

    Коментар от Svetlina — юни 12, 2008 @ 10:52 pm

  4. В стремежа си да създадем технология, толкова развита, гъвкава и „интелигентна“, че да върши всичко веднага, за да не ни се налага на нас да чакаме, случайно ще създадем „машина“, която далеч ни е надскочила. И на машината ще й се наложи да чака нас, докато „израстнем“ достатъчно, за да се научим да работим с нея. А когато това стане, ще осъзнаем, че тази машина, както и много други, изобщо не ни е необходима. И машината ще е изпълнила най-важното си предназначение – да усъвършенства човека…
    Моля да ме извините, но на моменти въображението ми нещо се престарава.

    Коментар от vilford — юни 12, 2008 @ 11:56 pm

  5. Ама това е хубаво, а не е лошо. Хубаво е да мечтаеш…

    Коментар от вили — юни 12, 2008 @ 11:58 pm

  6. Момичета, за нас тук, дето си говорим, знам, че Човешкото ще вземе връх над всичко и във всяка една ситуация, но въпросът е какво ще бъде Следващото като цяло. Какъв ще бъде Следващият човек.
    Ще можем ли да победим с човечността си и да станем „следващите хора“, или ще се предадем под натиска на онези – да ги наречем „души в плен на злото или заблудата“ и те ще завладеят утрения ден?
    Или този относителен баланс между двете винаги ще си го има?
    Веднъж писах, че човекът не се е променил много през последните 2000 години. Защо да мислим, че ще се промени занапред – в следващите 2000?
    Вземете хората от времето на Исус и сегашните хора. С какво толкова сме по-различни, освен, че имаме разни технологични постижения? В същността си продължаваме да бъдем като тях – добри или лоши, глупави или мъдри, силни или слаби, съпричастни или не.
    В битката между доброто и злото май никога няма да има краен победител. Идва ми да мисля, че целият свят се крепи върху тази борба и без нея ще рухне като покрив върху изгнили греди.

    Коментар от Диана — юни 13, 2008 @ 8:54 am

  7. Права си. Винаги ще има борба м/у доброто и злото. Още по времето на Херкулес го има това противопоставяне и всъщност победителят навежда везните в негова полза за кратко време и после той е победен. Не може победителят да е винаги един и същ, защото и гледните точки понякога са тьй различни.

    Коментар от вили — юни 13, 2008 @ 10:06 pm

  8. Много би ми се искало да живея в свят като „Резерватът на таласъмите“. Изцяло съм на страната на идеалистите!Само че…..Е, знаете в какъв свят живеем.Но поне вечер можем да се пренасяме където си поискаме! 🙂 Не се давайте на реализма!

    Коментар от Муниконтин — юни 14, 2008 @ 12:42 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: