Панаира на Vira

юни 9, 2008

Какво е и защо е…

 

…да си блогър. Или Човекът търси човека.

Въобще не си мисля, че ще я разнищя тази тема, но все пак смятам, че в основата ú стоят две неща: Първо – желанието да се изразиш, и второ – потребността да общуваш.

Едно от нещата, които ме впечатлиха, когато реших да си направя блог, беше мотото на WordPress – „Изрази се!“

Изрази се! – винаги съм го искала и затова думите ме уцелиха право в сърцето. Знам, че това си е старателно обмислена стратегия, успешна сигурно, но няма да си развалям поста с мисли за търговската страна на нещата. На мен те са ми предоставили напълно безплатна възможност да се изразя, за което съм им благодарна.

Всеки има нужда да се изрази и да съпреживее. Да се научи да го прави. Всеки има нужда от това. Много хора може да го подтискат и отричат, но съм убедена, че то съществува навсякъде. Всеки има нужда – да потвърди, да отрече, каквото и да е, но да КАЖЕ.

Да си блогър е същото, като да си човек 😀

Човекът иска да общува, блогърът – също.

Човекът общува с други хора, блогърът – също.

Човекът иска да бъде чут, блогърът – също.

Имаме отчаяна нужда да общуваме, а понякога не знаем как.

Ако животът ни не е достатъчно динамичен, или достатъчно пълен, или достатъчно слънчев. Ако копнеем да покажем на света, че ни има. Ако обичаме толкова силно, че обичта ни не иска да остане затворена в тесния ни свят, а мечтае да отлети и по-надалеч.

Изрази се! Обичай! Покажи го!

Говори, сподели!

В подкрепа на моите думи ще цитирам и някои чужди:

Ето какво каза Графът в коментар при Майк Рам:

„Аз имам възможност (и доскоро го правех) да прекарвам от ранна пролет до късна есен в такава обстановка (на село – мое допълнение). Но сега котвата на блога се оказа прекалено тежка – не си представям да се откъсна от вашата компания. И си седя в София…“

Тишо пък каза това:

„…да си блогър е диагноза, а не някакво хоби, дано да не ти го казвам прекалено късно :)) Това взех, че го научих от про_01 и две години по-късно вече разбирам колко е бил прав.“

Да си блогър, означава да си свързан. Същото, което означава и да си човек.

Скоро Майк Рам откри, че има ден на блогърската признателност и изрази своята признателност към нас, а ние му отвърнахме със същото.

Да си блогър, означава да си верен.

LeeAnn сподели, че вече три години пише блог и още го прави със същия хъс. А аз знам, че времето ú е добре уплътнено и с много други хубави неща.

Да си блогър, означава да си приятел.

Като моите безценни приятелки от Тайната тераса.

И Светла, която обича

Блогърът е просто човек, който е намерил още един начин да се изрази.

Advertisements

23 Коментари »

  1. Много истинско, чувствено, красиво, вярно и от сърце!
    Изказала си, иначе разпиляните мисли,
    които, като топчета в стъклена чаша,
    често звънят и напомнят, че не съм сама,
    че не сме сами…
    А това ме прави щастлива и ми стига.
    Благодаря!

    Коментар от Светла — юни 9, 2008 @ 3:16 pm

  2. Напомнете ми в новия театрален сезон да ви замъкна на „360 градуса“ на Андрей Баташов 🙂

    Коментар от LeeAnn — юни 9, 2008 @ 3:42 pm

  3. Текстът като снимката – сърце на показ. Сърце, направено от много сърца, даже на снимката се вижда…
    Благодаря, Диана!

    Коментар от Графът — юни 9, 2008 @ 3:55 pm

  4. Последното ти изречение е най-точното. Понякога чувстваме някаква преграда пред себе си, която ни пречи да се изразим по начина, по който искаме, а блогът сякаш премахва повечето прегради и поне за някои хора се оказва по-лесна форма за споделяне на това, което ни вълнува.

    Коментар от Майк Рам — юни 9, 2008 @ 4:17 pm

  5. Създадох си блога заради домашна, но сега вече мога да ти го кажа: продължих да го пиша, заради теб. Случайно попаднах в твоя блог-свят и ми стана интересно и хубаво. А сега открих нови гледни точки, нови приятели. И аз ти благодаря, Диана! 🙂

    Коментар от Жени — юни 9, 2008 @ 6:08 pm

  6. Започнах да пиша „Страхотен пост!“, но се спрях. Опитах да го заменя със „Страхотен текст!“, но пак се спрях.
    Може би, ако кажа „Страхотна си, Диана! Радвам се, че имаме възможност да „поговорим“!“ няма да се спра 🙂
    Казах ли го? 🙂

    Коментар от astilar — юни 9, 2008 @ 8:22 pm

  7. Вие всички сте страхотни, Астилар! Радвам се, че сте дошли и сте го прочели. Радвам се, че и аз успях най-после да определя (за себе си най-вече) какво е блогър и защо аз съм такъв.
    Радвам се и за теб, Жени – ето как веригата продължава – аз се повлиях от Тишо, ти – от мен. Дано да е за хубаво!
    Светле, за теб трябваше да напиша, че ме учиш да размишлявам, което си е истина – в най-добрия смисъл.
    Графе, и Вашето сърце е така голямо и Вие щедро го раздавате на нас с историите, които разказвате, припомняте ни неща, които не бива да забравяме. Защото с идването на новото време, някои от тях са на път да си отидат безвъзвратно.
    Майк, точно така е, както казваш. И преди съм писала, че като ме срещнете на улицата, едва ли ще ме чуете да говоря такива неща. 😀
    И LeeAnn, да не забравиш! Ще е страхотно да се вдигнем всички заедно и не къде да е, а на театър. Не съм го гледала този спектакъл, но прочетох какво си писала за него и съм впечатлена http://www.leeneeann.info/blog/?p=405

    Коментар от Диана — юни 9, 2008 @ 9:47 pm

  8. Аз съм блогър отскоро, но имам чувството, че цял живот това съм правила.Намерих много нови приятели и то там където не очаквах – интернет пространството. Да си блогър е хронично заболяване – носиш си го цял живот.

    Коментар от вили — юни 9, 2008 @ 9:51 pm

  9. Звучи ми като некакъв вид животно 🙂 хем стадно, хем не чак толкова стадно 🙂 С изострен нюх и се подушва с подобните нему като краставите магарета – през девет дерета 🙂 И всичко това е казано с най-мили чувства 😀 Пък ти избери какво животно да е – може да е кон – благороден и красив, може да е елен -същата работа, а може да е родопско късорого 😉

    Коментар от deni4ero — юни 9, 2008 @ 11:55 pm

  10. Хубав пост. Понякога блогърите забравят защо пишат, суетата надделява. Та е хубаво така човек да прочете нещо от сърце 🙂

    Коментар от Све — юни 10, 2008 @ 7:45 am

  11. Хубав пост 🙂 Понякога блогърите забравят защо пишат, суетата надделява. Та е хубаво така човек да прочете нещо от сърце 🙂

    Коментар от Све — юни 10, 2008 @ 7:46 am

  12. Диди, между другото, явно сезонът не е свършил и спектакълът се играе на 12.06 от 19.00 ч.
    http://www.chanove.com/index.php?option=com_content&task=view&id=34&Itemid=36&mosmsg=%C7%E0%EF%E8%F1%FA%F2+%E5+%F3%F1%EF%E5%F8%E5%ED.
    не знам дали е за последно, но вярвам, че все още има билети.
    Аз няма да успея /пък съм го и гледала три пъти – не че не бих и четвърти, де/, но вие ако се организирате няма да съжалявате 🙂

    Коментар от LeeAnn — юни 10, 2008 @ 9:20 am

  13. Дачи, през делничен ден ми е почти невъзможно 😦 Затова и толкова отдавна не съм ходила на театър 😦 Все пак ще направя някакъв опит! Ако някой друг реши да ходи, да ми драсне един ред по пощата!

    Све, здравей, знаеш ли, суетата и тя си е неразделна част от нас. Понякога имаме нужда да изразим и нея. Сигурно за да я надвием. Ето какво писах веднъж за суетата, провокираха ме приказките на Андерсен.

    Деничеро, ми ние сме си стадни животни. Никой не може да живее сам. Търсим се и се намираме 😀

    Вили, нека да не е болест, а изцеление от болестта. От болестта на безразличието в реалния свят. От натрупаните премълчавания, неразбиране и недоверие.

    Коментар от Диана — юни 10, 2008 @ 2:08 pm

  14. Защо ли телата ни пречат толкова на това, което търсят душите ни – да се почувстваш свързан с някого? Може би оставяме външното, привидното да е достатъчно в ежедневното ни общуване. А в интернет анонимността ни дава свобода. Липсва страха, че можем да бъдем наранени (не физически). Аз също не успявам да си го обясня. Но се сещам онази песен: „…има не целунати толкова момичета…“. Дали тези момичета ще стават повече?! 😉
    Тук е мястото да ти отдам дължимото уважение като „кръсница“ на моя блог.

    Коментар от vilford — юни 10, 2008 @ 2:32 pm

  15. „Да си блогър, означава да си приятел.“ Това означава ли,че ако не си блогър – не си приятел?

    Коментар от kalina — юни 10, 2008 @ 7:47 pm

  16. П.С. Не съм блогър, не мога да пиша, нито имам време, но също искам да имам приятели. Не може човек да общува само в блоговете. Надявам се да не ми се обидиш за коментара.:)))

    Коментар от kalina — юни 10, 2008 @ 7:49 pm

  17. Че кой общува само в блогове, Калинче, не бяхме ли преди малко долу на пейката с теб 😀 😀
    Блогът е ОЩЕ един начин да се изразиш! А ти, ако решиш, време ще намериш 😆

    Коментар от Диана — юни 10, 2008 @ 9:03 pm

  18. Общуването в блоговете е в часовете, когато зверовете спят. В другите часове общуването е тьй реално и с толкоз много хора, че понякога и не желая никой да виждам. Блогстването е начин да споделиш неща, които понякога си забравил, но дума, статия или коментар е отприщил спомена.Поне за мен е така. 😀

    Коментар от вили — юни 10, 2008 @ 10:13 pm

  19. Аз откак съм в уърдпрес само приятели намирам. Рзбирате ли – имала съм блог и на друго място, но тук открих, че да си блогер е предимно да си заобиколен с шарени мисли и думи и да се учиш да раздаваш емоциите, света, впечатленията си щедро. Да, да си блогер е да си щедър. Да си приятел, също значи, че си щедър. Шашава работа. А на Деничеро ще кажа, че напоследък се чувствам не като стадно животно, а като член от голямо и пъстричко ято 🙂

    Коментар от Svetlina — юни 11, 2008 @ 10:32 am

  20. Vira,
    без да иска,
    пусна игра.
    Аз както винаги не издържах на изкушението и се хванах:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/vira.html

    Коментар от Светла — юни 11, 2008 @ 11:12 am

  21. В някои отношения – нелепо. В други – крайно ползотворно.
    Днес писах нещо, чийто краен смисъл е: блогът е работилница и само като такъв той има смисъл.

    В контекста на това: блогърът е човек, отворил работилницата си за света.

    Коментар от amelia — юни 11, 2008 @ 3:07 pm

  22. И като работилница може да се приеме, Амелия, ако смисълът е, че работим върху себе си. Имах един приятел, който се шегуваше с мен, че съм била „работела върху себе си“ (когато не ходя на работа). Но и той самият не знае колко много работа наистина съм свършила „по себе си“.

    Коментар от Диана — юни 11, 2008 @ 4:14 pm

  23. Лучше и не напишешь.

    Коментар от Дом 2 — октомври 22, 2008 @ 2:29 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: