Панаира на Vira

юни 8, 2008

Пак за вездесъщата душа

Filed under: дневник — Етикети:, , — Диана @ 5:49 pm

 

Тук, на едно място, реших да събера всичко, което ЗНАМ за душата – изрази, които съм чувала – и да се опитам да ги разтълкувам. Така, както Светлето пък е събрала научните „знания“ за душата в коментара си по темата при Графът.

Да започна от „вглеждам се в душата си“. Как се вглеждаме в душата си, с кои сетива? Не с очите, сигурно. Тя е „невидима за очите“. Само душа може да се вгледа в друга душа. И да общуват помежду си. Без да имат нужда от нашите несъвършени физически сетива. Изразът „вглеждам се в душата си“ сигурно казва, че размишляваме над чувствата си. Но да размишляваш е едно, а да чувстваш – друго. (Макар да има някаква връзка между тях, според теософията – ето тук.

„Безсмъртна душа“ – защото и без тялото тя живее. Така вярваме. Така сме спокойни, че нещо ще остане след нас.

„Ранена душа“ – тук се сещам за „Мечката и лошата дума“. Раните на душата заздравяват много по-трудно от телесните рани.

„Сродна душа“ – ако си избирахме своята половинка по душа, нямаше да има значение как изглежда тя външно, каква е телесната ú обвивка, от какъв пол и на каква възраст е. Но тук нагонът за продължаване на вида е по-силен от душевните ни желания. (Наскоро водих такъв разговор с един специален човек.)

„Наслада за душата“ – обикновено това е красивото. Красивото и вълнуващото. Което поражда възвишени чувства.

„Душа човек“ – така казват на добрите хора.

„Душичка, душанка“ – а така – на децата.

„Да вадиш на някого душата с памук“ – това няма да го обяснявам. Всеки знае какво значи, особено ако има дечица.

„Богата душевност“ – това, може би, е да улавяш нюансите на мисли и настроения, да съпреживяваш, да чувстваш, да се вълнуваш. Да виждаш и зад външността на нещата и делата, което те кара да бъдеш толерантен към всичко и към всички. (За тази толерантност беше писала Светла. Я вижте тази приказка!)

„Да вложиш душа“ в нещо, което правиш – е да го направиш така, както не би го направил никой друг.

Сега, за душа и дух – има разлика между двете, както и между духовност и душевност: Духовност е възвишеност, издигнатост над земните неща. Душевност, ми се струва, че е обратното – душата събира всички земни чувства.

Опитах се и да направя някакви изводи от всичко това: Забелязвам, че свързваме душата все с хубави неща – добродетели и идеали – красота, доброта, обич, взаимност. Също така с ранимост, крехкост, чувствителност. Хората с по-осъзната душа са по-чувствителни, по-емоционални и по-лесно раними. (Може би са и по-издигнати духовно, но не съм сигурна.)

Не знам дали душата има памет, но нашата памет се влияе от нея. По-трайно се запечатват в нас нещата, които са ни развълнували, впечатлили, онези, които са пробудили силните ни чувства. Всичко, което е докоснало и изтръгнало звук от „тънката струна на душата“.

Хората, с които се свързваме „чрез душите си“, са специални за нас. И вероятно ги познаваме от други животи и други реалности. Често с тях се разминаваме по всички останали показатели и това ни пречи да останем заедно физически. Но душите ни остават заедно по начин, който не мога да обясня.

Защо творенията на изкуството имат такова въздействие върху нас – музика, картини, стихове? Защото представляват общуване на една душа с друга – първата, от която са произлезли, и втората, която им се наслаждава.

Смятам, че душата няма време – минало, бъдеще и сега. На нея принадлежи вечността. Или ТЯ принадлежи на вечността, но по-скоро е първото.

Advertisements

7 Коментари »

  1. Всеки човек се ражда добър и затова явно е заложено в нас да свързваме душата само с хубави неща. Винаги търсим хубавото, доброто в заобикалящата ни среда.Затова и понякога нещо непознато ни се струва толкова близко, като че ли сме били много пъти там(дежа ву). А кое е по-вечно душата или вечността е като въпроса за яйцето и кокошката.

    Коментар от вили — юни 8, 2008 @ 7:02 pm

  2. Като те слушам и си мисля:
    „Какво е първото нещо, кото ми идва в ума като чуя „душа“?“
    Жива, вечна енергия, „вечен огън“…
    Аз не мисля, че всеки се ражда добър, въпреки, че в отношенията с хората винаги давам голям кредит доверие и вяра в доброто им начало.
    Но съм виждала случаи на чисто зло.
    Когато се сблъсках, а пък бях силно вярваща в доброто начало,
    шокът беше голям.
    Мисля, че борбата със „злото“ е действителна.
    Вероятно е да има „души“ в плен на „злото“, така наречените „продадени души“, сигурно щом са в плен има и начини за освобождаване, но…
    За себе си съм сигурна: не винаги „злото“ е вторично, т.е реакция към недружелюбна среда.
    Именно съществуването на чистото зло е едно от нещата, които „за мен“ /така аз възприемам нещата/ доказват съществуването на „душата“.
    И ако в религиите не се гледа вторачено,
    зад човешките ритуали, измислени за социален контрол,
    може да се прозре смисъла, в историите на различните религии, който уникално се повтаря като рефрен…
    Но това е друга приказка…
    Нека хапка, по хапка да раздъвчиме вечните теми, удоволствието ще е по-голямо:)))))))

    Коментар от Светла — юни 8, 2008 @ 8:04 pm

  3. За „злото“ изобщо не бях помислила. И аз, по аналогия с думите на Тишо за гората и дърветата, като почна да разглеждам отделните дървета, не виждам гората 😀

    Коментар от Диана — юни 9, 2008 @ 9:15 am

  4. Айруифи! Според Вальо това е правилният начин да кажеш „Айларипи“. Отсъствах. Извинителната си бележка съм я написала в блога на Вили (Сливил). Довечера ще чета тази и следващата статия, че ми е интересно. Вие пък всички сте се скъсали да пишете последните 3 дни. 🙂

    Коментар от vilford — юни 9, 2008 @ 3:46 pm

  5. В блога съм сложила 1 задачка като за Давид (как е това момче?) – не е от неговия учебник. (а Анди как е?) Несвързано пиша, защото несвързано мисля. Боя се, че не е временно. 😉

    Коментар от vilford — юни 9, 2008 @ 3:49 pm

  6. Това не е популярен израз, но като го чух ме впечатли и после се оказа верен. „Ако те мъчи безсъние, значи душата ти гладува за нещо.“ Само трябва да откриеш какво. Обикновено просто правиш нещо различно. И като го уцелиш спокойният сън се връща. За известно време ставаш някак умиротворен.

    Коментар от vilford — юни 10, 2008 @ 2:41 pm

  7. Там е работата, че „Само трябва да откриеш какво.“! Понякога задачата е с повишена трудност! 😀
    Май, че по-често от понякога. 😀

    Коментар от Муниконтин — юни 24, 2008 @ 11:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: