Панаира на Vira

юни 6, 2008

Душата, душата…

 

Има една загадка – моя, измислена от мен. И знам решението ú – донякъде, но ми липсва важна част от него. Много важна част – ключът, който отваря вратата. Сега, Графът ме насочи към, може би, правилното място, където да го търся. Остава само да разберем какво е душа и ключът може да се намери.

Загадката стои в основата на книгата, която пиша – Геневопея. Името Геневопея идва от думите „генетика“, „еволюция“ и „епопея“ (или „песен“), но тя е художествена книга, не научен трактат.

Тази загадка няма стойност без книгата, но ще я публикувам, ако някой е любопитен – да я прочете:

„Ако някой ден започнеш да си задаваш въпроси – от къде идваш и къде отиваш, помни, че всичко, което искаш да знаеш, е заключено в двата свята – вътрешния и външния. Тогава, когато те станат еднакви, ще намериш книгата, в която са записани всички отговори. Тя ще ти покаже пътя – целия път, който си извървял и който още ще извървиш. Написана е с живи букви. Ти и всеки като теб носи половината от нея, но ще можеш да я четеш, само когато двете половини и техният ключ се съберат на едно място. Името ú е ГЕНЕВОПЕЯ.“

А отговорът е в това, което ще се случи. Защото то ще се случи. Защото ние всички сме свързани по някакъв начин чрез онова, което доскоро наричах „колективното несъзнавано“ (терминът си съществува, не съм го измислила аз). Много пъти съм искала да пиша за него и все не знаех как.

Защото то няма научно обяснение, но повечето от нас знаят, че съществува. Всички ние го съставляваме, но смятам, че не с нашите мисли, съзнателно формулирани, и не с нашите чувства и емоции. А с онова – наистина несъзнаваното – което се крие в нас. И от което по един магически начин някои хора понякога могат да черпят и да го показват на другите, както и да променят нещата наоколо си, като променят Него.

Дали То не се нарича душа? Душа, която няма физически измерения, която не можеш да видиш и пипнеш, но въпреки това е така осезаема…

Advertisements

34 Коментари »

  1. Очакваме книгата! Загадката само разбуди любопитството.

    Коментар от vilford — юни 6, 2008 @ 4:12 pm

  2. О-хо, чакай, чакай! Първо наред са други две 😀
    Но тази наистина е специална и се пише трудно 😉

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 7:18 pm

  3. Мен пък ми звучи като ГЕНератор на ЕВИни ПЕениЯ 🙂
    Хамлет беше казал нещо в смисъл, че словата са от дъх, а пък дъхът е от живот. Ами, песните са почеве от слова. Те са слова с настроение. Даже заразни слова. Е, зависи кой пее, но не се съмнявам в Диана. Та, така де, чакаме книжката, пък ако ми я подшушнеш по-рано, може да те уредя с илюстрации лично от Светлина 😉 Истински тригодишни драсканички 😀

    Коментар от Svetlina — юни 6, 2008 @ 8:05 pm

  4. […] само щяло да си дойде и верно. Секунди след разговора отварям блога й и я откривам. Нея. Темата. Днес ще пиша за музиките, […]

    Pingback от Минутка за музика « Жълтурчето — юни 6, 2008 @ 9:11 pm

  5. Дали ще намерим двете половини? Струва ми се, че малко хора успяват да намерят точните отговори на тези глобални въпроси.
    Аз чакам и трите книги. Може ли да пратим капаро, за да не ни забравиш(когато станеш ужасно известна).

    Коментар от вили — юни 6, 2008 @ 9:56 pm

  6. 😀 Със сигурност няма да ви забравя! Когато напишем темата „какво е да си блогър“, ще се увериш. Аз имам вече идеи по въпроса. Събирам и доказателства – цитати от други демек.
    А за двете половини… не казвам още 😉

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 10:18 pm

  7. Това за капарото никак не беше лоша идея. Но нека мислим мащабно – на Vira добре ще й се отрази една добре организирана интернет благотворителна акция. Набирането на средства ще е с цел поощряване по-бързото писане и издаване на книгите. Хубаво се сети, адашче!

    Коментар от vilford — юни 6, 2008 @ 10:21 pm

  8. Ей, не правете нищо прибързано, после да не ви е срам! 😀
    Забравих да добавя, че не мисля да ставам чак толкова известна. Най-малкото защото имам вродена „сценична треска“ 😀

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 10:28 pm

  9. Пак проклетата ти скромност. Не е като да не те познавам какъв човек си извън блога. Ще ги напишеш и то добре – чели сме твои неща. А аз обещавам да те критикувам. Много. За да те стимулирам да напишеш и следващи книги – още по-добре. 😉

    Коментар от vilford — юни 6, 2008 @ 10:33 pm

  10. Пак съм аз, но с технически въпрос. Не мога да намеря тази джаджавка, която показва колко човека са на линия в блога ти. F1 (помощ!)

    Коментар от vilford — юни 6, 2008 @ 10:47 pm

  11. 😀 😀 – смея се от сърце и се радвам, разбира се!

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 10:48 pm

  12. Тя не е от WordPress, мисля. Тегли се от друго място – трябва да питаш Деничеро или някой, който я има.

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 10:50 pm

  13. Ако искаш да плачеш,

    а денят не ти стига

    да излееш плача си в стих.
    Хареса ми този стих.
    Сценичната треска ще я излекуваме.Ще дойдем за кураж на представянето на всяка книга и ще викаме силно – Диана, ти си гордостта на блогърите.

    Коментар от вили — юни 6, 2008 @ 10:50 pm

  14. Леле, леле, чак до там не мога да си го представя 😀 😀
    Но все пак ще е много весело, не се съмнявам, и хубаво, нали?

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 10:52 pm

  15. вие друга работа нямата ли си тоя късен час, ми сте седнали да търсите другото на душата?

    Коментар от deni4ero — юни 6, 2008 @ 10:54 pm

  16. Здрасти, Дени4еро! Днес седянката е тука. Я, да те питам от къде този никнейм? Единственото ми предположение беше „на ДЕНИЧЕ РОдителката“. Обаче нещо ми звучи съмнително…

    Коментар от vilford — юни 6, 2008 @ 10:57 pm

  17. и с право се съмняваш 🙂 Идва от Деница и някаква латино нтка – като Даскалейро (както викат на мъжа понякога), бразилиейро и от сорта. Затова понякога й викам, съвсем като подивее, Дивачеро и ей такива работенца 🙂
    Ще извиняваш, Дид, ама Вили, рече, че седенката е тук и май днес чата е тука :-р

    Коментар от deni4ero — юни 6, 2008 @ 11:26 pm

  18. Извинени сте, удоволствието е мое! 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 11:36 pm

  19. Явно днес е тук душата ни. Да не забравяме за какво сме се събрали в този късен час.

    Коментар от вили — юни 6, 2008 @ 11:46 pm

  20. Нали аз ви извиках! Пишете си на воля. 😀
    Аз лягам обаче – утре ще продължим.
    На няколко пъти съм си мислила да си направим към блоговете и чат, в който да си бъбрим за каквото си поискаме. На мен ми е хубаво да си говоря с вас! 😀

    Коментар от Диана — юни 7, 2008 @ 12:00 am

  21. 🙂 Пропуснала съм чата този път. 🙂
    Опит да се върна към темата – Светът отвътре се движи по-бързо от светът отвън. За да ги уеднаквиш трябва да спреш движението на вътрешния свят. Не само, че няма ключ… 🙂 ами и по-добре, че няма.
    Добро утро! 🙂

    Коментар от astilar — юни 7, 2008 @ 12:59 am

  22. Не, вижте сега, под свързването на двата свята имам предвид нещо материално – един генетичен код. А това може би ще отключи и нови измерения на душата. Ако генетичният ни код, телата ни, станат по съвършени по един точно определен начин, може да започнем да „чуваме“ и душите си, да си говорим чрез тях – по телепатичен път вероятно. Нещо такова – не мога да го издам докрай, но е много интересно. Една от основните идеи е, че първоначално не сме били разделени на полове – на мъже и жени.
    Та душата всъщност е въпросният „ключ“, който отключва възможностите на материята, от която сме направени. Но и тази материя не е съвършена и цялостна сега.

    Коментар от Диана — юни 7, 2008 @ 9:03 am

  23. […] “Остава само да разберем какво е душа” казва Vira. Добре казано, ама това “остава” да не беше толкова безкрайно! […]

    Pingback от Какво е Душата? « Графът — юни 7, 2008 @ 11:07 am

  24. Светлето е дала връзка на своя с публикация с тази моя. Тъй като връзката не се е появила, аз я копирам тук:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_06.html

    Коментар от Диана — юни 7, 2008 @ 12:04 pm

  25. С тези връзки насам, натам, шетам из блоговете и ме напушва на смях, къде да отговарям…:))))))))
    Нищо, важното е да не губим връзка:)))))))
    Сега ако имаш време разходи се при Графа там откликнах на темата, която сте подхванали, просто защото Графа помоли, да не се разпиляваме много по блоговете, за това ти казвам да погледнеш там.
    Иначе тук при теб искам да кажа друго:
    Първо: идеята да обявиш сметка, по която авансово да си поръчаме книга е страхотна и ако един ден ти „дойде акъла в главата“, се възползвай, подкрепям я изцяло. В тази връзка ние сме големи хора и знаем какво правим, наша си е работата какво и кога да си копуваме с парите. Но ако мислиш, че това ще попречи на вдъхновението ти изчакай, ние сме на среща, ще си запазим покупателните способности за по-късно:))))))))
    Второ:
    Отново се сблъсквам с идеята ти за баланс, изразена в „Тогава, когато те станат еднакви, ще намериш книгата, в която са записани всички отговори“.
    Вече веднъж в коментарите на моя блог говорихме за това.
    Къстчето текст, който си ни презентиралаа е толкова грабващо, че любомитството ми, трескаво мисли, как да те провокирам да продължиш да ни даваш откъси…, щото явно за цялото ще трябва много да „папкаме“ и слушкаме.
    Попътен вятър, преди всичко… ти желая от сърце!

    Коментар от Светла — юни 7, 2008 @ 4:00 pm

  26. Светле, благодаря ти!
    Тази книга още не е написана. С удоволствие ще ти дам откъси – по-точно написаното начало, но от него нищо още не се разбира. А другите ми две книги – там работата е дълга и тягостна. Те участват в един конкурс (тази година участва втората от тях, но понеже са свързани и не могат една без друга, все едно, че участват и двете). Та, докато не приключи конкурсът – през декември – нищо не мога да правя с тях. Издателството чрез конкурса има право на еднократно безплатно публикуване. Всичко това е в сферата на далечните красиви мечти – това – да ми я публикуват, но все пак има някаква малка надежда. Ако не стане, тогава ще мисля и надявам се да имам пари да си я публикувам сама. Първата и част е тук – в блога, но „Наука на науките“ е детски роман, не знам дали ще ти допадне, а също и да го четеш от монитора. Ето ти за всеки случай първа глава 😀

    Коментар от Диана — юни 7, 2008 @ 4:45 pm

  27. Диана, ти много ме заинтригува с тази глава. Струва ми се, че ще стане добра книга. Кога ще я видим в по-готов вариант? За другите две ще чакаме. Ей сега ще свърши лятото и ще дойде декември. Започвам да се чувствам ощетена от природата – не мога да пиша така хубаво. Уви, аз съм тъпа математичка, която не й се отдава много,много писането.

    Коментар от вили — юни 7, 2008 @ 9:21 pm

  28. Вили, това е първа глава от първата ми книга – тя цялата е тук в блога – като отидеш на категория „романът наука на науките“, горе дясно, в категориите, ще видиш всички глави, подредени обаче в обратен ред – от последната към първата. Трябва да превъртиш надолу и към по-старите постове и ще видиш по-предните глави. Но ако наистина ти се чете, мога да ти я пратя по пощата цялата – и двете части, както направих на Светлина. Знам обаче, че от монитора се чете трудно, друго си е хартиената книга 😀
    А това, дето не си можела да пишеш хубаво, защото си математичка – това не е вярно. Забелязала съм, че математиците могат да се справят с всичко, дори с писане. Майка ми е математичка, синът ми също.
    Ти си пишеш по твой си хубав начин. Аз се стремя писането да ми стане професия, затова пък математиката ми се отдава само наполовина 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 8, 2008 @ 11:07 am

  29. А може ли и аз да се примоля? И на мен ми се чете… 🙂

    Коментар от Графът — юни 8, 2008 @ 5:24 pm

  30. Наистина не обичам да чета от монитора. Обикновено си го отпечатвам с принтера и си го чета после. Нямам нищо против да ми пратиш книгата. Ще мога и да се похвалвам с нея от време на време. Ще ти пратя адреса по имейл. Багодаря предварително!
    Математиката и аз взех да я позабравям, но с дъщеря седмокласничка взех да си я припомням. А на теб за какво ти е математика? Придялжавай да пишеш! Това ти се отдава прекрасно!

    Коментар от вили — юни 8, 2008 @ 5:44 pm

  31. Разбира се, с най-голямо удоволствие ще ви я пратя и на двамата 😀

    Коментар от Диана — юни 8, 2008 @ 5:53 pm

  32. […] бавно, Хора разни, Цитати   От темите на Графът и Панаира на Vira се подсетих за книгата от […]

    Pingback от “Моретата на страха” « Разни хора, разни… — юни 12, 2008 @ 2:58 pm

  33. Първата част прочетох вчера. Да кажа че съм изненадан е малко. Ще напиша имейл.

    Коментар от Графът — юни 13, 2008 @ 8:48 am

  34. […] Това е началото на Геневопея – книгата, която пиша. […]

    Pingback от Геневопея: Отворените обятия на майката Земя « Панаира на Vira — юли 3, 2008 @ 1:48 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: