Панаира на Vira

юни 4, 2008

Стихотворение с поука

Filed under: поезия — Етикети:, , , , — Диана @ 9:38 am

Advertisements

12 Коментари »

  1. хе-хе, страхотно 🙂
    Да, няма хубост без тъга 🙂

    Коментар от LeeAnn — юни 4, 2008 @ 10:31 am

  2. Мене ме грабна последното стихче за невъзможните неща! Страхотно е и е много верно 🙂
    А за гората нема кво да се каже – страхотно е!
    (пак ли зациклих на страхотно?)

    Коментар от deni4ero — юни 4, 2008 @ 1:20 pm

  3. Тези стихчета ги разбирайте като обяснение за тъгата напоследък. Предложих и на Муниконтин да напиша текст за детска песничка за Смехораните. Обаче вместо жизнерадостна и весела закачка започнах да бълвам оди за вселенските въпроси, та засега се отказах 😀
    П.П. но пък одите за вселенските въпроси могат да се появят тук, ако бъдат завършени 😀 😀

    Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 1:46 pm

  4. за гората виш какво е казано тука: http://keklanka.wordpress.com/2008/06/03/ekopyteka/
    Аз други думи нямам. А имаше едно страхоооооооотно стихотворение на Сейков за щурчетата (той с него е сатнал известен), ма като не го помня… тц… тц

    Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 2:02 pm

  5. Фу, намерих го 🙂
    САКАТОТО ЩУРЧЕ

    Тринадесети спомен
    Ти тази нощ защо не пееш?!
    Тъй тиха е без теб нощта.
    На мрака в хладната постеля
    лъжливо стене песента.

    Сънят ми чака твойте струни
    като топла ласка на познат…
    Да знаеш колко страх ми струва
    да бъда сам на този свят.

    Свири, ридай в нощта ми тиха!
    Среднощният ти глас е тъй красив.
    На мене хората не ми простиха,
    че писах песни… Аз – простих!

    За кой ли път в нощта си пяло,
    на тебе ли се падна да мълвиш
    на мислите най-страшното опяло,
    на мъката ми – мъка да лепиш!

    И тебе ли налегна тъжна есен?!
    Признание ли чакаш и цветя?!
    И ти ли като мен без песен
    ще си отидеш от света?!САКАТОТО ЩУРЧЕ

    Тринадесети спомен
    Ти тази нощ защо не пееш?!
    Тъй тиха е без теб нощта.
    На мрака в хладната постеля
    лъжливо стене песента.

    Сънят ми чака твойте струни
    като топла ласка на познат…
    Да знаеш колко страх ми струва
    да бъда сам на този свят.

    Свири, ридай в нощта ми тиха!
    Среднощният ти глас е тъй красив.
    На мене хората не ми простиха,
    че писах песни… Аз – простих!

    За кой ли път в нощта си пяло,
    на тебе ли се падна да мълвиш
    на мислите най-страшното опяло,
    на мъката ми – мъка да лепиш!

    И тебе ли налегна тъжна есен?!
    Признание ли чакаш и цветя?!
    И ти ли като мен без песен
    ще си отидеш от света?!

    Върбан Сейков

    Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 3:01 pm

  6. Довечера ще си го прочета! 😀

    Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 4:06 pm

  7. да не забравиш – два пъти 😀

    Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 4:33 pm

  8. Да, два пъти го прочетох – и двата си заслужаваха. Видя ли – за тъгата 😛

    А и това:
    „На мене хората не ми простиха,
    че писах песни… Аз – простих!“

    Ами не е лесно да пишеш песни. Не заради песните, а заради всичко останало.
    Чувала ли си за квадратен балон?

    Коментар от vira111 — юни 4, 2008 @ 10:09 pm

  9. Жаааааааба жааааабураааана сто мушиииицииииии хвааааанааааа…
    Цял ден пея детски песнички и откачам 😀
    Не съм чувала за квадратен балон, но съм чувала за балон с квадратен кош, за слон-балон и съм виждала човек, който прави сапунени мехури големи колкото… абе мноог големи 🙂 . Вкарваше в тях хора, имаше всякакви форми, понякога имаше и различни цветове. И като ги правеше, танцуваше.
    Я да чуем за твоите квадрати.
    (тоя човек Върбан Сейков ме е научил да оценявам черния хумор още като бях на десетина годинки. Много го уважавам. Трябва да чуеш с какъв глас си чете стихотворенията. А това за щурчето го рецитира със затворени очи. Верно си много сам като го слушаш така. Ма му простих, де 😉 )

    Коментар от Svetlina — юни 4, 2008 @ 11:28 pm

  10. Интересен блог! Творците все по-уверено завладяват блогосферата – похвално :)) Поздрави!

    Коментар от Joruel — юни 7, 2008 @ 9:31 pm

  11. Така е, Joruel, идвай да творим! 😀 😀
    И давай да се обединяваме, предполагам, че и ти си творец, всъщност ние всички сме творци – всички хора – всеки има какво да даде като принос в изкуството, стига да желае!

    Коментар от Диана — юни 8, 2008 @ 1:29 pm

  12. […] в картинки — Диана @ 3:32 pm Заради щурчетата от снощи, ето тези и заради Светлина, ви показвам едно клипче, което […]

    Pingback от Песен на щурчета « Панаира на Vira — юли 26, 2008 @ 3:32 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: