Панаира на Vira

юни 1, 2008

Самотата

Filed under: Нощник — Етикети:, — Диана @ 1:26 pm

„Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам.“
Тенеси Уилямс

Случи се така, че на три пъти за кратко време попадам на темата за самотата. По-скоро за онази изолираност, която чувстваме в иначе все по-комуникативния ни свят. Забелязала съм, че колкото по-голям е градът, кварталът, колкото повече хора има около нас, толкова по-самотни като че ли ни карат да се чувстваме. Защо?

А astylar вчера е писала за една друга самота. Не по-малка и лека обаче…

Advertisements

16 Коментари »

  1. Страхотна снимка!
    Според мен самотата е лично усещане и всеки я разбира по различен начин. А в големия град или квартал човек е повече анонимен. Анонимността увлича и носи усещане за независимост. И така увлечен един ден човек разбира, че е самотен.
    Нямам представа, дали е така. Все още мисля. 🙂

    Коментар от astilar — юни 1, 2008 @ 5:10 pm

  2. Самотата винаги е една и съща при всички… Това е когато имаш нужда от прегръдка, а няма кой ад те прегърне …

    Коментар от LeeAnn — юни 1, 2008 @ 6:20 pm

  3. самотата не е еднаква. Някои са самотни по душа, други по принуда.

    Коментар от kalina — юни 1, 2008 @ 9:46 pm

  4. Точно както казва Калина. Има жълта самота, която е и красива и приятна: http://img71.imageshack.us/img71/2390/joynarcispd6.jpg
    А има и друга самота, която е като да знаеш, че си Северният вятър, но да ти е писнало да си викаш името.

    Коментар от Svetlina — юни 1, 2008 @ 10:06 pm

  5. Явно някои я понасят по-леко, други – по-трудно.
    Учителят ни по литература казваше, че човек се страхува да остане насаме със себе си, когато няма какво да си каже. Когато е беден вътрешно и няма за какво да говори със себе си (или поне аз така съм го разбрала). Но самотата не е само това.
    В големия град човек е самотен, когато си няма поне едно място като „Бар Наздраве“. „Където всеки знае името ти“ – се пееше в песента. Нашето такова място го сринаха със земята, за да построят отгоре нови блокове. В тях сега живеят много хора – непознати и помежду си. Все по-малко от тях знаят името на другия. А ние се разпръснахме. Всеки си има своите близки, които го обичат, но аз говоря за онази – по-голямата самота.
    Ето и това (най-горе на страницата) прочетох наскоро. То, може би е за личната самота.

    Коментар от vira111 — юни 1, 2008 @ 10:11 pm

  6. За жълтата самота не се бях сетила – самовглъбението.

    Коментар от vira111 — юни 1, 2008 @ 10:16 pm

  7. Като прочетох тези няколко реда за самотата в главата ми изникна, е, една реплика от филм (трябва да намаля филмите): „Ако всички в този свят сме самотници, то поне сме заедно в това.“ Извинявам се за прекалено буквалния превод от английски, но не намерих по-точни думи. Поне лъха някаква обнадежденост на фона на доста обезкуражаващото обобщение.

    Коментар от vilford — юни 1, 2008 @ 11:12 pm

  8. тъжно, бе, хора … недейте така, пролет е, лято идва, море, вълни, пясък, смях, игри … каква самота, недейте така – ей, мъ е, те тука съм 😀

    Коментар от deni4ero — юни 1, 2008 @ 11:30 pm

  9. Добре, приключваме темата за самотата! Ми ние я изчерпахме. Нека никой никога да не се почувства самотен. Нека всеки да е толкова богат, че да има какво да си каже, когато остане насаме със себе си. Нека всеки има до себе си човек, в чиито прегръдки да се теши. Нека повече хора знаят името ни. Нека сме заедно и да си помагаме едни на други да побеждаваме онази голямата, тягостна самота. Нека всеки направи каквото може за самотниците наоколо си. Пък да видим какво ще стане! 😀

    Коментар от vira111 — юни 2, 2008 @ 2:33 pm

  10. Много хубаво пожелание! Браво! Присъединявам се 🙂 … досущ като пролетариите от всички страни …

    Коментар от deni4ero — юни 2, 2008 @ 11:10 pm

  11. 😀 😀

    Коментар от vira111 — юни 2, 2008 @ 11:32 pm

  12. Самотата, убива!
    Самотата, радостите скрива!
    Самотата, мисли тежки ражда!
    Самотата, те преражда!
    и
    Сънувах сън прекрасен:
    Светът превърнат във градина,
    а хората в цветя!
    Вървя със лейка животворна –
    поливам ги с вода!

    Коментар от гравитон — юни 15, 2008 @ 8:10 pm

  13. Това, второто, май няма връзка със самотата, Гравитон, и затова е така хубаво – и стихчето и идеята.
    А самотата си е страшна и боли. И само друг човек може да ни избави от нея. Хубаво е всеки Робинзон да си има поне своя Петкан 🙂

    Коментар от Диана — юни 15, 2008 @ 10:09 pm

  14. samotta za men e dynoto, ot neia se otlaskvam vym vyrha…pesen

    Коментар от neli — юни 25, 2008 @ 12:46 am

  15. За мен дъното днес е другаде. Тъжно ми е, без самотата да има пръст в това. Или може би има – една друга, неоткрита самота 😦

    Коментар от Диана — юни 25, 2008 @ 1:32 pm

  16. Cамотата е богатство което позволява да открием себе си,когато „се откриеш „и разбереш защо се чувстваш самотен ще разбереш и какво трябва да направиш за да намериш другите

    Коментар от Таня — октомври 8, 2009 @ 7:50 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: