Панаира на Vira

май 29, 2008

За любовта

За любовта

Джубран Халил Джубран

„Пророкът“

И рече му Ал-Митра:
– Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
– Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: „Бог е в моето сърце“, а казвайте: „Аз съм в сърцето на Бог.“
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Advertisements

7 Коментари »

  1. Разкошно е!
    Почувствах се като в храм –
    настръхнала, смирена, развълнувана, леко уплашена, но със засилена вяра.
    Не само пишеш вълнуващо, но и изкопаваш съкровища.

    Прочетох препратката. Колко хубаво е че сме различни, аз съм си малко писнала:))))))))))
    Така, че ти ми даваш неща извън мен. Това и търся.
    Прибавих линка ти към поста.

    Намини, когато имаш време, да погледнеш впечетленията ми от Пирогов, наложи ми се да прескоча предната седмица до там с „големия“ ми син, за операция.
    Описала съм впечатленията си подробно.
    Поздрави!

    Коментар от Светла — май 29, 2008 @ 9:14 pm

  2. 😀 – уморена и съзидателна усмивка

    Коментар от vira111 — май 29, 2008 @ 10:40 pm

  3. […] ЗА  Джубран Халил Джубран: тук и тук… […]

    Pingback от Седем пъти презирах душата си « Ivostr’s Weblog — май 29, 2008 @ 11:02 pm

  4. Нямам какво да кажа. Тези писания те оставят безмълвен и… в известен смисъл обогатен.
    Просто Джубран…

    Коментар от Иво_str — май 29, 2008 @ 11:12 pm

  5. И аз затова отговарям само с усмивки – 😀

    Коментар от vira111 — май 29, 2008 @ 11:19 pm

  6. Почваме с буквичката В 🙂
    Виктор Юго:
    „Животът е цвят, любовта – мед от него.“
    „Виктория“ – Кнут Хамсун:
    „Що е любовта? Ветрец, който шумоли между рози. Не, златен блясък на кръвта. Любовта е адска, страстна музика, която кара да танцуват дори сърцата на старците. Като маргаритка тя широко разтваря цветчето си привечер. Тя е анемона, която се затваря от подухване и умира от докосване.“
    И така и така съм тръгнала с ароматните коментари…
    „Любовта е живот, препълнен като чаша с вино! Тя се ражда от нищо, а може да умре от всичко.“ – Рабиндранат Тагор

    Дианка, радвам се на усмивките ти – така трябва да се живее – либоф и усмивки 🙂

    Коментар от Svetlina — май 31, 2008 @ 10:20 am

  7. „либоф и усмивки“ – новият ми девиз! 😀 😀
    (напълно сериозно – да не си помислиш, че се шегувам!)

    Коментар от vira111 — май 31, 2008 @ 1:00 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: