Панаира на Vira

май 24, 2008

Езикът на бъдещето (по случай празника)

 

Смятам, че езикът на бъдещето ще е интернет жаргонът. Съкращенията, разбираеми на всички езици. Емотиконите, изразяващи душевните ни състояния без нужда от думи.

Нуждата от цели думи всъщност може и напълно да отпадне  😀 

Ще ми се да дам примери, но много слабо ме е докоснал още този вид общуване. Предпочитам пощата пред Скайпа, но отскоро си чатя в захлас  :mrgreen: 

Там дори не е нужно да четеш какво пише другият. Докато напишеш твойто, отгоре са се появили още пет – почти като на живо  😉   

Трябва да си много бърз, за да смогнеш да кажеш нещо  🙂

Не ща да спирам прогреса, но ще задържа още малко  😉   

После да не се чудим защо децата не четат книги  :mrgreen: 

С един съвременен емотикон изразяваш пет-шест страници чувства  :lool:

Не, не, хем ми е смешно, хем си мисля за Кирил и Методий и делото им. Все пак, поне още използваме букви. Някои предпочитат латинските. Така са свикнали  😀   

Как точно?

П.П. Разбира се, точно в този пост емотиконите, които написах, не искат да се визуализират. Сякаш разбраха и ми правят напук!

Advertisements

14 Коментари »

  1. Честит празник 🙂 Дано предсказанието ти не се сбъдне 🙂 Много ми е хубаво пред компютъра, но бленувам за времето, когато ще имам възможност пак да седна с хубава книга и чаша вкусна някаква напитка …

    Коментар от deni4ero — май 24, 2008 @ 2:09 pm

  2. Блянове, сладки блянове! Времето не върви назад 😀
    Честит празник, Деничеро и всички!

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 2:48 pm

  3. Несъгласна. Картините няма да заместят думите. Напред върви времето, а мисълта пред него.
    Честит празник, Вира!

    Коментар от astilar — май 24, 2008 @ 9:03 pm

  4. Честит празник, Астилар!
    Разбира се, не го мисля сериозно това за думите. Просто се дивя на съвременните начини на общуване 😀

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 9:56 pm

  5. Аз пък копнея за момента, когато ще могат да се предават емоции и спомени без думи…Като разтворена мозъчна дейност, която се поема от друг ;p Малко sci-fi е, но може и да стане 🙂

    Коментар от sickdreamer — май 24, 2008 @ 11:10 pm

  6. ПС: Да, и честит празник 😀

    Коментар от sickdreamer — май 24, 2008 @ 11:12 pm

  7. Бруно се учуди, че среща някого тук. Изглежда, че и създанието от въздухода също, защото спря и излезе навън. Бруно веднага позна формата му – беше чувствител. Те имаха по четири чифта очи и уши, както и множество от онези допълнителни органи за възприятие, каквито Бруно не притежаваше.
    Чувствителят не откъсваше осемте си очи от картините. Бруно веднага разбра какво изпитва – чувствителят общуваше чрез телепатия и му предаде силното вълнение в душата си, предизвикано от поразително красивата гледка. Потопи го във вълна от мисли, чувства и разбиране. Беше поет. Беше мечтател. Рееше се в небесната шир без посока, само за да усеща безкрая ú. Никоя скала не бе способна да го прикове към себе си. Той бе роден сред звездите. Името му беше Пегас. Живееше, за да мечтае.
    Двамата заговориха без думи за картините. Пегас бе открил в тях дълго търсения си идеал. Бруно не знаеше какво е идеал, не знаеше и какво е мечтание, но ги усещаше. Поетът говореше силно и пламенно направо от душата си.
    Бруно поиска да направи нещо за него. Откачи най-голямото платно и му го подаде. Радостта на Пегас го заля неудържимо. Бруно се почувства щастлив, защото бе направил друго създание щастливо. Отдалечаваше се и гледаше осемте блеснали, препълнени с възторг очи на поета, в които се отразяваха звездите от картината.

    Така става ли? 😀 Това е от един мой разказ. Но начинът, който описваш, съм го разработила като изкуство на бъдещето (преживяване вместо осмисляне) – в един роман, в който действието се развива след 1000 години. Ще си намеря записките и ще обясня по-подробно 😀

    Коментар от vira111 — май 25, 2008 @ 7:58 am

  8. Е, да, ама оставя всичко пълно с мълчание. Къде отиват бърборковците тогава? Не е честно спрямо тях 🙂 Да ги затворим само с чувстване 😉 Аз съм много чувствителна, което не винаги е плюс, но също така съм голяма бърборана. Аз бих предпочела да усетя какво чувства другият, когато ми го каже. Разбира се, говорим за един идеален свят, в който няма лъжа и измама и казаното си е истината. А то и сега не е невъзможно, стига да сме искрени. Разбира се, изобщо не отхвърлям чувствата. Те са безкрайно важни, ама … не мога да си държа устата затворена, бе, хора 🙂 Ми пеенето? То къде ще иде? Само ще си го мислим? Аааааа, ни щъ язе sci-fi. Аз съм си старомоднa душанка. Искам да си бърборя и пея! Весел и усмихнат ден 😀

    Коментар от deni4ero — май 25, 2008 @ 8:58 am

  9. Деничеро, знаеш добре, че и аз обичам да бърборя, но понякога сами се ограничаваме с думите. Друг път ги тълкуваме невярно. И, кажи ми, кой може винаги да е напълно, напълно искрен 😀 А пеенето – не знам. Не, думите няма да изчезнат, но трябва да има и алтернатива на тях. Достатъчно силна, та да можем да избираме между двете.
    Не ме разбирай, просто го почувствай 😀

    Коментар от vira111 — май 25, 2008 @ 9:50 am

  10. Здравйте! Чел съм из Интернет, че паметта на хората всъщност се основава на образи, а не на думи. Така че ми се струва съвсем нормално бъдещето да бъде това на образите, а не на думите. Никой не знае каква ще става околната среда, въздуха и дали ще си остане добър преносител на звук…
    Пример за образите имаше в „Шоуто на Слави“. Имаше една жена, която помнеше много думи. На два пъти се обърка и каза синоними на думите, които трябваше да е запомнила. Явно тя не помнеше думи/звуци, а картини. Самата телепатия според учените предава образи.
    Не съм човек на изкуството, но емоциите, които носи, и описанието на една картина/снимка е много по-дълго и по-малко говорещо от самия й образ! Инак защо хората правят снимки, когато ходят на пътешествия и после показват снимките. И тази мода с GSM-ите с камери и да се щрака всичко…

    Коментар от Лудория — май 25, 2008 @ 12:37 pm

  11. Здрасти, Лудория, точно за телепатията искам да пиша. Имам си някаква концепция за нея, но и това е показателно – като тръгна да я обяснявам с думи, не става много ясно. Да, картините, снимките, както и музиката и художественият текст действат на друго ниво на възприятията. Мисля, че с тях казваме много повече, отколкото когато разсъждаваме и обясняваме 😀

    Коментар от vira111 — май 25, 2008 @ 12:44 pm

  12. Хехе, аз също не искам вербалното общуване да изчезва! 😀 Къде ще отиде притеснението от говоренето пред публика, осъвъшенстването при подбирането на думи за иазразяването на себе си и пр.? 😛 Не, не, както каза Диана, нека *телепатията* (работен термин :D) бъде само алтернатива ;p

    Разбира се, ще се раздвам да прочета разказа, стига да не е много дълъг (предпочитам кратките неща, много трудно си задържам вниамнието на едно нещо за дълго :))

    Коментар от sickdreamer — май 25, 2008 @ 2:02 pm

  13. Прочети по-добре това: https://vira111.wordpress.com/2008/05/25/star-children-indigo-children-crystal-children/
    Току що го лепнах 😀

    Коментар от vira111 — май 25, 2008 @ 2:06 pm

  14. sickdreamer: @5: някои си го могат 😉

    Коментар от LeeAnn — май 26, 2008 @ 2:42 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: