Панаира на Vira

май 23, 2008

Чакай и се надявай

 

Знаете ли колко много хора пишат и колко много от написаното остава непрочетено. И ужасно много хубави и стойностни неща лежат захвърлени някъде там из плявата и чакат някой да ги намери. Някой да ги пресътвори в своята глава, да ги съживи със своите сърце и ум.

Не говоря за себе си. Моите читатели, макар и малко, ги има. Вдъхват ми кураж. Вдъхват живот на творенията ми.

Говоря за онези знайни и незнайни творби, които още не са намерили своите ценители. Защото, за да стане едно нещо хубаво, поне един трябва да го хареса истински.

Забелязала съм, че нашата дивна психика често се влияе от хорското мнение. Ако няколко човека кажат: „Това е хубаво“, то става хубаво. Ако повече хора кажат: „Това е лошо“, то става лошо. Винаги имаме нужда от оценката и на друг – някой авторитет, та бил той и самозванец.

Защо ги пиша тези работи?

Защото вярата ми в собствените ми възможности постоянно търпи възходи и спадове. Преминава през цялата гама от еуфория до отчаяние.

Ясно е, че докато не ме оцени литературно жури, никой няма да пожелае да отпечата нещо мое. Нито пък аз самата ще повярвам, че съм способна да се конкурирам с други писатели.

А парадоксът е, че литературните журита имат особен и специфичен вкус. Те се съобразяват със свои издателски интереси, съобразяват се с това, какво се търси и купува. То не винаги е стойностно. Така че едно литературно жури не винаги е обективен критерий за стойността на написаното.

Какво остава тогава? Да бъда търпелива и да пиша. Да вярвам, че късметът ще е на моя страна. И че някой ден ще се случи чудо.

Колкото и наивно да е, аз го вярвам. Не съм се отчаяла сериозно. Просто правя опит за анализ на изминалото време – това, от както пиша. И на някои други неща.

„Чакай и се надявай!“ – така, мисля, завършваше и Граф Монте Кристо.

Advertisements

29 Коментари »

  1. И преди си го мислех…. но от много задачки не помня дали ти го казах: Моля те, вземи прочети „За писането“ от Стивън Кинг – мога да ти я дам 🙂 Без тази книга „Пухкава приказка“ нямаше да има.

    И направи нещо за мен, моля те: Не чакай мнението на някое литературно жури! Не се убивай сама! Ако ти не вярваш в себе си, никой няма да ти повярва! Бъди спонтанна – в момент на възход – тичай в печатницата!!! Не ти трябва да чакаш чудо – можеш да си го направиш сама!!!
    🙂

    Коментар от LeeAnn — май 23, 2008 @ 3:38 pm

  2. Винаги ме ободряват твойте думи, благодаря ти, LeeAnn! 😀 Може да ми дадеш книжката на Ст. Кинг, чух и от другаде хубави неща за нея.
    А това „тичай в печатницата“ е най-ободряващо от всичко, но преди зимата няма да стане 😦

    Коментар от vira111 — май 23, 2008 @ 4:02 pm

  3. аз също мисля, че мнението на литературна комисия не е най-меродавно. Слушкай Leeann и тичай към издателството. Имаш какво да предложиш!

    Коментар от deni4ero — май 23, 2008 @ 9:53 pm

  4. Не, Деничеро, точно издателството не ме иска. 😀 Към печатницата – сама да си я издам. То беше ясно от самото начало, че само така ще стане 😀 😀 (като му дойде времето обаче)

    Коментар от vira111 — май 23, 2008 @ 10:01 pm

  5. Имаше навремето филм: блондинка става приятелка на логат и известен дебелак и в даден момент започва уроци при един мъж с очила. Учи се на всичко – стил, маниери, обща култура, учи се да ходи по галерии, да си знае правата… Та тя прочита някаква много нашумяла и хвалена книга и започва да си говори с някаква журналистка за нея. Журналистката даже статия е написала за книгата. Накрая се оказва, че дори и не е прочела книгата. А нашата блондинка е от провинцията, глупава е и се е объркала да я прочете 🙂
    Та така за хитовете в книгоиздаването. Друго нещо е един филм – сядаш за 2 часа и готово. Книгата изисква по-специална мотивация.
    Ех, Диана, Диана – не виждаш ли очевидното – на първо място си в класацията за култура и изкуство =) Хората искат да те четат. Пък ако отпечаташ 20 книжки само, пак ще си е постижение. Знам, че много ще се зарадваш на мириса на топла хартия с твоите собствени мисли. И те са деца, нали? Книгоиздателите са тълговци. А печатарите и особено авторите сте занаятчии, творци! Я се стегни! За Коледа искам да държа в ръцете си книжли с твоята снимка отзад 🙂

    Коментар от Svetlina — май 24, 2008 @ 12:27 am

  6. Надявай се, но не чакай! Работи си като медоносна пчеличка! Мислиш ли че пчелата събира нектар и го преработва в мед, с мисълта, че медът и ще мине през центрофугата на природата и ще подслади живота на човека? Нима тя чака признание? Едва ли! И тя като теб, просто така е създадена. Има нужда от това което прави!
    Спомняш ли си приказката „Цар Траян с кози уши“? За бръснарчето, което изкопало дупка в земята,извикало в нея царската тайна? После посадило в нея дърво. Как от това дърво овчарчетата си правили свирки и заразнасяли царската тайна. Мисля си, че и ти като него, имаш нужда да споделиш. Пиши и споделяй. Не мисля, че пишеш за да бъдеш издавана.Работи за да се осъвършенстваш! А резултатите ще дойдат от само себе си! Ще се намерят и твоите овчарчета-музиканти. Ако ти имаш нужда да извикаш и да посадиш дърво, те имат нужда да си направят свирки. Помогни и! Надявай се но не чакай!

    Коментар от гравитон — май 24, 2008 @ 8:57 am

  7. Надявай се, но не чакай! Работи си като медоносна пчеличка! Мислиш ли че пчелата събира нектар и го преработва в мед, с мисълта, че медът и ще мине през центрофугата на природата и ще подслади живота на човека? Нима тя чака признание? Едва ли! И тя като теб, просто така е създадена. Има нужда от това което прави!
    Спомняш ли си приказката „Цар Траян с кози уши“? За бръснарчето, което изкопало дупка в земята,извикало в нея царската тайна? После посадило в нея дърво. Как от това дърво овчарчетата си правили свирки и заразнасяли царската тайна. Мисля си, че и ти като него, имаш нужда да споделиш. Пиши и споделяй. Не мисля, че пишеш за да бъдеш издавана.Работи за да се осъвършенстваш! А резултатите ще дойдат от само себе си! Ще се намерят и твоите овчарчета-музиканти. Ако ти имаш нужда да извикаш и да посадиш дърво,викай! Те пък имат нужда да си направят свирки. Помогни и!Продължавай да пишеш! Надявай се, но не чакай!

    Коментар от гравитон — май 24, 2008 @ 9:02 am

  8. Гравитон, няма да трия единия коментар, нищо, че се е удвоил. 😀 Просто много е хубав и сърце не ми дава да го изтрия 😀
    Благодаря и на двама ви със Светлина за прекрасните редове, които сте ми написали. Приказката за цар Траян не я знам, или поне не я помня, но ще си я намеря да я прочета. Пожелавам ви и на вас да се сбъднат мечтите ви 😀 😀

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 9:18 am

  9. Хех, ето какво ще ти подаря. Не е заради първи юни или заради днешния празник. Сигурно е заради начина, по който гордо носиш бинокъла на Анди. Мда, убедена съм, че точно заради това искам да ти разкажа приказката. Та…
    Въпросният цар Траян имал кози уши и ги криел под шапка, като за да се запази тайната, убивал всеки бръснар, който ги е видял. Да, ама останал само един и царят от немай къде го оставил жив с уговорката да не издава тайната. Но тя много го човъркала и бръснарят почти се поболял. Една баба го посъветвала да изкопае дупка и да извика в нея тайната си – щяло да му олекне. Той така и направил. След години на мястото на дупката израснала върба, минало овчарче, направило си свирка. И като я опитало? Свирката сама пеела „Цар Траян има кози ушииии“ 🙂 Новината бързо се разчула и царят искал да убива овчарчето, но после се разбрало, че наиситна вината е в дървото и че много свирки пеят същата песен.
    Не помня как приказката беше с щастлив край 😀
    Ама наистина не помня 🙂

    Коментар от Svetlina — май 24, 2008 @ 10:14 am

  10. Мерси за подаръка, Светлинке! 😀
    Не знам как съм пропуснала тази приказка – притча, по-скоро.

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 1:06 pm

  11. Що,Гравитон, да не чака, а само да се надява? Не се заяждам, само не разбрах аналогията с пчелите? Щото това, което те правят, за тях си има някаква награда, която ние най-вероятно не знаем. Със сигурност тя не е нашата оценка за най-качествен мед 😉 Мисля си, че, който работи, трябва да има отплата, похвала. Това стимулира човек да продължава да работи. Не говоря само за финансова отплата, макар и да е доста важна за нашето ежедневие. Освен това двете думички ми се струват свързани – надеждата с очакването и обратното. Да не кажа, че резултатът е двете действия е еднакъв – все нещо се случва. Пак да поясня, че не се заяждам, само си изяснявам 🙂

    Коментар от deni4ero — май 24, 2008 @ 2:02 pm

  12. Аз го разбрах, Деничеро. Когато пишеш, се иска воля и дисциплина, също както при пчелите. Много лесно човек се разсейва и изоставя работата за по-после. Писането наистина е страхотна самодисциплина и работа – трябва да успееш да се изолираш от всичко и да останеш съсредоточен за известно време. Трябва да намираш такова време редовно, не от дъжд на вятър. Абе, изобщо… Иначе рискуваш нищо да не напишеш, нищо да не завършиш, и тогава какво ще издаваш 😀
    И даже ходих да попиша един час в кухнята, докато къщата спи (хихи), защото наистина това е правилният път!

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 2:54 pm

  13. аха … мерси за разяснението 🙂 аз казах, че съм блонде 😀

    Коментар от deni4ero — май 24, 2008 @ 5:54 pm

  14. 😀 😀

    Коментар от vira111 — май 24, 2008 @ 7:02 pm

  15. Досега търсих един цитат на Джон Стайнбек и попаднах на три, които намирам доста уместни за тая тема и искам да ги споделя 😛 :

    „Професията на писателя кара спорното състезание да изглежда като сигурен и стабилен бизнес.“

    „Мен ако питаш, освен ако критикът не прояви куража да ти даде категорична похвала, игнорирай това копеле.“

    „Писателят трябва да вярва, че това, което прави е най-важното нещо в света. И той трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че тя не е вярна.“

    Коментар от sickdreamer — май 25, 2008 @ 2:10 pm

  16. И трите ми харесват много 😀
    Но все пак се чувствам несигурна. Стигам до извода, че каквото и да прави, един писател никога няма да намери душевен покой. Ако го намери, вече няма да е писател.

    Коментар от vira111 — май 25, 2008 @ 2:20 pm

  17. Че кому е потребен ПЪЛЕН душевен комфорт, освен ако не е непосредствено преди Нирвана? (разтварянето на съзнанието в Универсума, в Света) 😀

    Коментар от sickdreamer — май 25, 2008 @ 2:36 pm

  18. Особено втортият цитат ми хареса 😀 Също съм на мнение, че, ако не можеш да кажеш поне една добра дума, си мълчи

    Коментар от deni4ero — май 25, 2008 @ 5:09 pm

  19. Искам да помогна с малко информация. От години се занимавам с предпечатна подготовка и графичен дизайн (а покрай това и с още куп други неща). Подготвяла съм за печат доста книги. Направило ми е впечатление, че обикновено авторите сами финансират отпечатването на книгите си (печатат в тираж от 200-500 бр. на цена от 1.50 до 3.00 за около 120-странична книга, съвсем груба сметка), мнозина не са наясно и не правят разлика между печатница и издателство (ISBN може всеки да си вземе от Народната библиотека http://www.nationallibrary.bg/isbn.html, http://liternet.bg/publish9/eangelova/isbn.htm, http://www.isbn-international.org/en/index.html). Много от печатниците имат издателски права, но всъщност не са никакви издатели – те печатат всичко – от етикети за колбаси до интимна поезия – важното е да печатат, а освен това и диктуват условия… връчват ти тиража и прави с него каквото си искаш… Издателствата по принцип би трябвало да поемат разходите по тиражирането и продажбата на книгата, а това е свързано и с маркетинг – правят го, когато ‘надушват’ печалба – по принцип подписват договор с автора и му изплащат хонорар според договора.
    В резюме: всеки може да отпечата книга, но не всеки умее да продава (дори и да предлага гениално произведение)!
    ps: това го знам от личен опит; няколко книжки съм публикувала на работния си сайт http://www.ometeo.com; имам издателски права (за ISBN), но не съм в състояние да финансирам отпечатване и продажба на книги – това вече е бизнес, който не умея

    Коментар от yoalbo — май 25, 2008 @ 9:35 pm

  20. Много ми се иска да не се отчайваш.
    Струваш ми се много полезна и ако има начин бих те подкрепяла,
    напр. всеки път когато вляза, за да обиколя нивката, ще кликам върху реклами ако има такива…
    Но тези мисли, които те терзаят и мен ме мъчат.
    Особено в безбройните моменти, в които се чудя какво да отговарям на синовете си или на съпруга ми, когато ги пъдя, за да си допиша нещо.
    И когато, поради същата причина, често пренебрегвам ежедневни задължения.
    Иска му се на човек да отговори, че има важна работа и за това се нуждае от своето време, но…
    Уви, в днешно време, важните неща, които не са измерени във финикийски знаци, будят съмнения…
    Пожелавам ти търпение и сбъднати чудеса.
    Заслужаваш!

    Коментар от Светла — май 25, 2008 @ 11:32 pm

  21. Благодаря ти, Светле, няма да се отчайвам 😀
    Ще трябва да се науча да съм търпелива.
    И да, човек се нуждае от своето време, въпреки всичко – тук те подкрепям напълно.

    Коментар от vira111 — май 26, 2008 @ 7:05 am

  22. Благодаря ти, yoalbo, знам ги аз тези неща и точно тях ще направя един ден 😀
    Или ще платя на издателство, защото имам нужда и от редактор и от разпространение – както казваш, не всеки може да продава.
    На този етап все още пробвам литературните журита, като участвам в конкурси. Все си мисля, че мнението за творбите ми не трябва да произтича само от мен и близките ми. Хубаво е, че тук вече имам много приятели, които ми вдъхват кураж и самочувствие, за да не съм и чак толкова зависима от мненията на литературните журита. 😀

    Коментар от vira111 — май 26, 2008 @ 8:44 am

  23. Успех ти желая, подкрепям те (ако мога ще помагам също). И внимателно – не се предоверявай на авторитети (някои, вероятно знаеш, са съмнителни 🙂 Но в тебе не се съмнявам!

    Коментар от yoalbo — май 26, 2008 @ 8:55 am

  24. Благодаря ти, накара ме да се усмихна! 😀

    Коментар от vira111 — май 26, 2008 @ 9:00 am

  25. НЕма жури, дет да знае повече от мене. Не мисля, еч субективната оценка на 5 човека може да ти подскаже дали пишеш добре. Не се занимавай да си пращаш творбите по конкурси. Печелят ги неслучайни хора, а после по некви си парагра фи едикойси има правото да ти ползва поризведенията 😦

    Коментар от Svetlina — май 26, 2008 @ 1:40 pm

  26. Права си – ма, наистина ще кажа: Майната му!
    Днес съм способна
    Я виж това: http://www.youtube.com/watch?v=lRcQZ2tnWeg&feature=related

    Коментар от vira111 — май 26, 2008 @ 2:11 pm

  27. /не прочетох коментарите – простете ми – в лудницата съм 😉 /

    Вира, книжката ще ти я дам при първа възможност 🙂 и ще си поговорим и за печатницата 🙂

    Коментар от LeeAnn — май 26, 2008 @ 2:36 pm

  28. 😀

    Коментар от vira111 — май 26, 2008 @ 2:47 pm

  29. da vingi stava i az mnogo obi4am da da se razhojdam i mnogo dru gi raboti

    Коментар от vesi — февруари 28, 2009 @ 12:55 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: