Панаира на Vira

април 23, 2008

За ползата от критиката

Filed under: дневник — Етикети:, , — Диана @ 8:08 am

Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин – чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.

Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.

Има обаче и друга възможност – да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.

Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.

Какво всъщност е градивна критика – да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето – твоята малка, субективна истина – и да го оставиш да се оправя сам.

Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.

Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности – да постъпиш деликатно – да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.

(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)

В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.

Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.

И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална – веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.

Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото – може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.

Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.

Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично – такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.

Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…

Advertisements

26 Коментари »

  1. Страхотно казано! Браво! Не мисля, че има какво да се добави … много, много хубаво!

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 8:25 am

  2. Мерси, Деничеро, как бързо откликваш! Ми не е лесно да критикуваш някого, налегнаха ме мисли и ги споделям 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 8:33 am

  3. А ти страхуваш ли се?

    Коментар от Павка — април 23, 2008 @ 8:35 am

  4. Никак да же не е лесно, още повече, че в каквото критикуваш някого, скоро и ти самия можеш да паднеш под същото нещо за критика 🙂 Така чеееее .. първо да си помислим за какво ще „размахваме“ пръст, пък тогава. А и си мисля, че винаги трябва да си мериш думите, защото каквото и „говедо“ да стои срещу тебе, не се знае дали нема да го обърнеш така, че да го убиеш (душевно, имам предвид) Абе … може и да си противореча, ама … такта му е майката. Мене майка ме е учила на (ох … избегА ми думата, като политика, но с усет, как се водят преговори, за да се спечели дадена кауза …) на дипломация. Това е думата. Винаги ми е казвала, че трябва да си дипломатичен.

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 8:40 am

  5. Павка, страхувам се, да – от груба, безцелна критика. Иначе, премерената я понасям доста добре, както се оказа. Бях си пуснала романа в един форум и ако ти кажа какви отзиви имаше, и то от хора, които бяха прочели едва първите редове. Затова казвам, че трябва да си направиш труда да вникнеш малко в този, който стои насреща ти, или ако ще правиш критика на роман, поне да си го прочел!

    Деничеро, и аз се старая да съм дипломатична, за тази дума не се бях сетила, но би била точно на мястото си в поста ми.
    А говедо не е лесно да обърнеш, да знаеш! 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 8:47 am

  6. Да, Деничеро е права – за всяко нещо се иска дипломатичност.

    Според мен, критикуването е като всяко друго общуване – като насърчаването, като споделянето…
    Човек може да те обиди дори когато споделя нещо с теб, ако не го прави с верния подход. С неправилно насърчение пък можеш да го обезсърчиш. Аз предпочитам да ме насърчават по положителния начин. /ако ти се чете, виж тук – http://www.leeneeann.info/blog/?p=347 /

    Ако намериш верният начин, можеш да кажеш всичко на всеки, но точно това е трудното май…

    Истината е, че и мен ме беше страх от критиката, преди да започна да пиша. И може би не точно от критиката, а от предполагаемото негативно отношение на света в стил „тая пък ква е сега…“. Аз трудно се справях /вътрешно/ с откритите негативисти. Сега ми е по-лесно, но пък аз от самото начало си имам Ники /NeeAnn/, вие как се справяте, не знам 😉

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 8:54 am

  7. Дачи, опитваме се да се справяме, но някои неща аз поне ги взимам много навътре (а не трябва). Затова се старая да съм внимателна и с другите – не ми се ще да им причинявам негативни емоции. Понеже сега съм отишла на място, където трябва аз самата да критикувам (или да хваля) – в писателската рабоилница – ми се породиха тези съмнения, дали е редно да представяме на някого собственото си мнение така натрапливо и задължаващо. Забелязвам някои нюанси в общуването там, с които не съм се сблъсквала досега и се опитвам да си ги изясня.
    А с критиката посвикнах, особено откакто бях във форума за литература на dir-а. Там никой на никого „не цепи басма“. Там са от велик по-велик и ако си по-лабилен, можеш да загубиш всякаква вяра в способностите си. Казвам го не само от собствен опит, но и от наблюдения.

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 12:56 pm

  8. Диди, това е болест по всички форуми, без значение на каква тема са. Всички са големи отворковци зад мониторите. Аз открих „анализи“ на мои статии, от които става ясно, че от 20 коментатора, само 2-ма са прочели статията – със статистиките на WordPress това много лесно се установява. Тогава се бях ядосала и написах статията си за Бай Ганьо и Интернет. И какво от това – мина ми и толкова.
    После разбрах, че във всички форуми е така – всеки дрънка, колкото да не мълчи.
    Ако някой има наистина критика към мен /или похвала/ тя трябва да е обоснована, иначе просто я подминавам.
    Аз вече се научих. И ти ще се научиш – не е лесно, гадно е, плакала съм – но наистина няма смисъл.
    Аз спрях изобщо да влизам във форуми. Единственото място, откъдето минавам е парапланеристкия форум, защото съм модератор на един от подфорумите и гледам да не се пишат глупотевини. Това е.

    Ти вече имаш място за изява – блогът е прекрасно такова! Защо изобщо си губиш времето с форуми?

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 1:27 pm

  9. А, не, не, само веднъж бях в онзи форум, но понякога чета и се дивя докъде стигат истериите там 😀
    Иначе пиша, макар и рядко в този за фантастика. А за блога, така е – много ми харесва да си имам такова местенце 😀
    Само да ти кажа (но да не чуе Деничеро, че пак за пилета става въпрос, а тя е бременна 😀 ), четох рецептата ти за пилето върху сол и се изкушавам да го пробвам, както и пияното пиле на simplyblue и пълненото на Светлина.
    Дайте да съберем всички рецепти за пилета на едно място! 😛

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 1:36 pm

  10. И на мене ми странно как зад монитора всеки си позволява да те поучава, назидава и да ти размахва пръст зад зле прикрита усмивка. Абсолютно лицемерие и мания за величие. Трудно е, когато някой те критикува, а да не говорим, когато е без основание, но, ако ще те критикува, може да го направи в мейла ти, а не в това публично пространство, щото не знаеш до колко е ранима душата отсреща. Но явно в днешно време на никого не му пука за чувствата на отсрещната страна. Хубаво е винаги да се водим (поне аз така правя) от изхождането, че, както ти реагираш в дадена ситуация, вероятно и другият така ще реагира и ако реакцията е болка, по-добре си затвори устата о време или намери меки думи, благ тон и искрена усмивка за това. Поне така си мисля. А форумите … кой не е слушал за тях, кой не е песни пял.

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 1:40 pm

  11. чух, чух …

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 1:40 pm

  12. Моето пиле е супер просто и вкусно и май ще взема да го кача в блога, че много хора го споменават. Който го е пробвал, не се е оплакал 😉
    Пияното пиле на simplyblue не съм го видяла, но ще намина, да видя дали е като моето 🙂

    /поздрави от мен на Деничеро, ако те е чула 🙂 – обичам бебета!!! Целувки 🙂 /

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 1:43 pm

  13. хаха, Поздрави!!!

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 1:43 pm

  14. мерси за поздравите – пилето ти го слагаш върху моркса сол, това ли е?

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 1:44 pm

  15. Я аз да дам връзки и към трите (Деничеро, ти си затвори очите!)
    Пияно пиле – simplyblue
    Пълнено пиле – Светлина
    Пиле върху сол – Дачи

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 1:54 pm

  16. Дид, аз ги прочетох още вчера и онзи ден, та вече имам сили да им устоя :mrgreen:

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 2:00 pm

  17. Дени, слагам го върху най-обикновена готварска сол 🙂 – 1 кг.

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 2:19 pm

  18. да, де, леко се престарах 🙂

    Коментар от deni4ero — април 23, 2008 @ 2:50 pm

  19. Усещам как за Великден вместо агнешко ще ядем пилешко 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 2:52 pm

  20. От къде тръгнахте, до къде стигнахте.:-))) От критиката до пилето, пътя е кратък – само 19 коментара :-)))
    Аз пък да си кажа за критиката, според мен е полезна , ако цели да е градивна и наистина трябва човек да си мери думите. Иначе зад мониторите много хора се чувстват всемогъщи и забравят, че режат живо месо. Същите тези хора на живо обикновенно са подтиснати и комплексирани, но в интернет пространството се имат за богове. Случи се така, че да им сърбам попарата.От тогава си имам едно на ум.
    Според мен и форумите си имат свое място в интернет общуването, когато става въпрос за малки групи с едно и също хоби, даже са полезни. Аз се старя да запазя лабрадорския форум, който модерирам като едно чисто местенце от кавги и грубости. На всеки нетолерантен веднага се дава предупреждение и следва БАН. Може да е тоталитарно, но пък е ефективно. А пък старанието ми е във форума да има всичко, което аз съм нямала преди 6 години, всичката информация, която с труд и усилия съм намерила и превела.

    Коментар от iglika333 — април 23, 2008 @ 4:30 pm

  21. Иглика, съгласна съм за специализираните форуми, но и там се иска твърда ръка – знаеш го 😉 Това правя и аз с парапланеристкия форум.

    Коментар от LeeAnn — април 23, 2008 @ 4:52 pm

  22. И двете си имате страхотни хобита!
    В по-малките общества хората като че ли са по-коректни един към друг (поне нормалните хора). Затова съм избрала блога като най-малко общество 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 5:15 pm

  23. 😀 вие просто сте сладури!
    ат вира – най-напред, искам да ти кажа, че аз изключително много се възхищавам на хора, които имат силата и смелостта да изложат себе си и изкюството си публично, в интернет. нее шега работа да покажеш… чедото си (защото едно произведение, независимо какво е то, е наистина като твоя рожба, котяо си създал и за която си се грижил, за да порасте и да се превърне в нещо уникално)… та, не е лесна работа да покажеш чедото си пред много (и непознати) хора, при това с ясното съзнание, че всеки може както да ти се усмихне, така и да ти посегне! а в края на краищата, във всяко произведение си оставил чяст от ядката на самия себе си, така да се каже, затова и критиката никога и никак не е лесна за преглъщане! не казвам, обаче, че не е нужна – но, истински градивната такава, която ти е поднесена с усмивка, такт, деликатност, дипломация, която ти е поднесена с желание на другата страна да ти бъде полезна, да ти помогне да се развиеш още по-нагоре, защото я е грижа за теб като творец… така си мисля. иначе, тази критика, която е поднесена уж добронамрено, но зад ледена усмивка и с такъв тон и жест, сякаш навираш муцунката на кучето си в белята, дето е направило на пода – е, не знам как би реагирал някой от вас тук, но лично аз скачам много яростно!!! защото си мисля, че критиката трябва да бъде само градивна, а не повод за демонстрация на голямо самочувствие… и често пъти, голяма уста.

    Коментар от Niili — април 23, 2008 @ 7:22 pm

  24. Благодаря, Niili 😀
    Това, дето казваш за изкуството, го бях казала на братовчедка си, когато почна да рисува. Тя направи изложба и не всички я харесаха, но и за мен най-важното беше, че се е осмелила.
    Та и аз така – ще давам смело напред, пък каквото стане 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 9:53 pm

  25. 😀 така и трябва да бъде! и съм уверена, че ще го направиш – най-важното е да бъдеш чиста пред собствената си съвест, че си направила всичко това, което си искала, или поне – опитала! успех!!! 😀

    Коментар от Niili — април 23, 2008 @ 10:02 pm

  26. 😀 😀 😀

    Коментар от vira111 — април 23, 2008 @ 10:08 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: