Панаира на Vira

април 14, 2008

Изследване на страстта или как физическата страст се превръща в творчество

Filed under: Нощник — Етикети:, , , , — Диана @ 1:13 pm

 

Когато външният и вътрешният свят не се срещат,

Или се срещат, но в допирните им точки не припламват искри,

Тогава той – вътрешният свят – търси други начини да се покаже. Търси творчеството.

Едни хора имат повече от други – повече неразсипана страст, сдържана и събирана в сърцето, която напира да се самозапали и да изригне. Защото иначе ще ги разкъса отвътре.

Едни хора живеят по-бурно от други своя вътрешен живот. Възвисяват се и се сриват и пак се възвисяват, защото по друг начин не могат да бъдат, не могат да оцелеят.

Какво бушува в телата им? Какво блести в очите им? Какво разтуптява сърцата им? Какво поддържа огъня им?

Животът – с всичките му проявления.

Усещат го по-силно и по-осезателно, отколкото други го усещат.

И пишат. Защото неизразходваната страст се преражда в творчество.

Едни хора по-трудно биват разбрани, ако някой въобще пожелае да ги разбере.

Едни хора изглеждат различно в очите на другите, но различното е просто твърде хубаво, за да си го признаем.

Едни хора се стремят по-високо, много по-високо и навътре, отколкото можем да си въобразим.

Тези хора са творците – онези – неразбраните, вдъхновените.

Ако не можем да ги разбираме, нека поне да не ги нараняваме, а да черпим от силата им, която привидно приемаме като слабост.

Ако съм ви затормозила с написаното, ако съм ви объркала, но сте го прочели докрай, сигурна съм, че и вие сте от тях – от творците. Някой от другите не би отдал вниманието си на подобни писания…

Advertisements

10 Коментари »

  1. Някой беше казал, че за непрофесионалното писане трябва професионално четене, а аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права – някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де…

    Коментар от Svetlina — април 14, 2008 @ 2:57 pm

  2. По повод „белега на автора“ на Светлина, се надявам, това писание да не предизвикано от твой белег, щото, ние хората, имаме гадния талант да опорочаваме всичко „неразбрано хубаво“ с прибързани приказки и квалификации.

    Коментар от deni4ero — април 14, 2008 @ 3:21 pm

  3. Светлина – да, страстен и професионален май са несъвместими. Но страстта има много измерения. Може да е авторова, може да е заложена в героя, може и да е идея – силната, завладяваща идея също е форма на страст.
    И забележи, че в крайна сметка не пада под гилотината на времето само написаното със страст, а много професионално написани книги имат кратък живот. Аз специално ти благодаря, че повдигна този въпрос, защото докато мислех как да ти отговоря, си изясних това, а то ми е много важно.

    Деничеро, всички автори си имат свой белег, иначе нямаше да се обърнат към творчеството. Предизвикано е и от мой и от на други. Но специално вие тук, в моя блог, нищо не опорочавате, напротив.

    И понеже преди малко видях от Майк Рам, че днес е денят на блогърската признателност, използвам случая да изразя и към двете ви своята признателност! 😀 😀

    Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 5:04 pm

  4. Ами не знам как се отговаря на такова нещо, ама ще пробвам да ви застрелям със същото: признайте се за готини, щото аз отдавна съм ви признала, а пък после признайте, че мойта признателност е много готина 😀

    Коментар от Svetlina — април 14, 2008 @ 6:23 pm

  5. ПРИЗНАВАМЕ! 😀
    ПРИЗНАВАМЕ! 😀

    Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 8:59 pm

  6. хихи 🙂 най-важно признаваме :)(ако призивът важи и за мене,де 🙂 )
    Иначе, Дид, то е вярно това за белезите и обърщането им в творчество. И даже като се замисля, май най-хубавите творби се появяват от напатили си творци 🙂

    Коментар от deni4ero — април 14, 2008 @ 10:36 pm

  7. Как не погледнах вчера тук! Изпуснал съм “денят на блогърската признателност”, за който даже не съм подозирал.
    Моля ви, на патерица приемете моята най-искрена признателност за това, че ме приехте толкова топло и сърдечно в къщата на блогерите! @}>-‘—
    ……………….
    По темата. Професионализмът е нож с две остриета (много опасно оръжие и за този, който го държи!). Може много да помогне на творчеството, може и да го съсипе. Както казва vira, много професионално написани книги имат кратък живот.
    Друго, обаче, бих искал да кажа. Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората – от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за “дотворяване” – те определят какъв ще е броя на “съавторите”.
    По повод първите три изречения съвсем предпазливо, почти в скоби – а може би когато вътрешният свят се срещне с някой, хм, друг свят?…

    Коментар от Графът — април 15, 2008 @ 6:06 pm

  8. Време е да се сетя поне за едно име, ама дотогава ще кажа, че някой пък беше измислил, че едно произведение е завършено, не когато няма какво повече да добавиш, а когато няма какво повече да махнеш 😀

    Коментар от Svetlina — април 15, 2008 @ 7:59 pm

  9. Графе, много хубаво тълкуване. Започвам отзад напред: Установих, че на твореца ЕДИН друг свят не му стига. Той търси много светове. Но в крайна сметка търси връзка с външния свят. Иначе, от прекалено задълбаване в своя, може да се саморазруши.
    Това, което казвате за „дотворяването” и че творецът сам не знае какво е казал, е много хубаво и вярно. То е, може би, магическата формула на творчеството и който я владее (а вероятно точно тя не се научава, а трябва да я носим в себе си), ще има силата да устои на времето.
    Двамата със Светлина прекрасно ми допълнихте нещо, което пишех, и ще си позволя да ви цитирам. (Но то не е за блога, а за една писателска работилница.)
    Приемаме Вашата признателност и Ви поднасяме нашата! 😀

    Светлинка, от моите произведения още има какво да се маха. Още ще уча, но един ден… ехе! Представяш ли си 😆

    Коментар от vira111 — април 15, 2008 @ 8:39 pm

  10. Не съм чела по-добро тълкувание на темата!
    Бъдете благословена!

    Коментар от Anzhelika — март 8, 2009 @ 2:36 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: