Панаира на Vira

април 13, 2008

Има разкази

 

Има разкази, написани със страст.

Има и технически написани разкази.

Техниката е нещо, което се овладява с четене и писане и с малко интуиция.

А страстта, бих казала, е вдъхновението.

Има разкази, които ми харесват.

Но има и такива, които ме поразяват. Които ме оставят без дъх и някак ме пресищат – така, че да не мога повече нищо да прочета преди да са затихнали в мен.

Самата аз, когато пиша, не винаги влагам страст. Често се осланям на техниката и повече обяснявам, отколкото показвам. Получават се интересни неща, но едва ли събуждат вълнение, едва ли покоряват онзи отсреща, който ги чете.

Човек не по всяко време е способен да събуди страстите у себе си, да ги извади и да ги пренесе на листа. Нека това да не звучи като оправдание нито за мен, нито за другите, но ми се иска да чета, а и да пиша повече разкази, наситени със страст, „родени от страстта“ – първични и жизнени, в които гримът на техниката не е осакатил, не е задушил диханието на живота и натуралността му.

Най-страстните разкази са и най-трудни за четене, защото те приканват не да ги разбереш, а да ги усетиш. Защото нищо не ти обясняват и нищо не ти дават наготово, а само пораждат чувства и страст. След прочитането на такъв разказ, за мигове се чувствам безсилна да продължа напред. Стоя като прикована във времето без мисъл в ума си. Чак после усещам какъв заряд ми е дал и какъв път е открил пред мен.

Тогава ми се приисква да давам повече, да късам парчета и да ги раздавам – парчета от душата си, без това да ме нарани.

Пояснение: ето го Разказа

Advertisements

4 Коментари »

  1. Как хубаво си го написала… Винаги съм усещала разликата, но никога не съм си я обяснявала- имало е разкази (романи,стихотворения,…), които са ми харесвали, но е имало и такива, които са ми спирали дъха и стомахът ми се е свивал, които са ме карали да горя отвътре и в същото време да треперя, след които не мога да мисля за нищо друго, но и те не пораждат мисъл в главата ми… За това говориш, нали?

    Коментар от Жени — април 13, 2008 @ 9:22 pm

  2. Да, точно за това. Ако имаш време и се престрашиш, прочети го този разказ, за който говоря – горе, на линка към Човешката библиотека (това по-точно е писателската работилница, където се обсъждат разказите). А утре смятам да кажа и кои хора пишат така.

    Коментар от vira111 — април 13, 2008 @ 10:15 pm

  3. Хих – познавам Кал, познавам и някои от Човешката – определено добер си описала чувстовто, което ти оставя красивият разказ – празнина и горещи тръпки – седиш и се чудиш откъде ти е дошло…

    Коментар от Svetlina — април 13, 2008 @ 10:53 pm

  4. Аз ги познавам само по снимки из интернет, обаче това, което правят, и неизтощимата им енергия ме плени.

    Коментар от vira111 — април 14, 2008 @ 8:08 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: