Панаира на Vira

април 10, 2008

Свят широк

 

Пояснение към една притча – за всички, които очакват да я разберат:

Изпитвам нужда да уточня какво съм искала да кажа – че прекалената ученост притъпява способността ти сам да виждаш и разбираш света.

А какво е светът?

Низ от субективни гледни точки, които се изключват или допълват.

Поредица от представи – динамични, менящи се.

Милиарди отправни точки, които се фокусират върху определени събития, събират се в тях и после пак се разделят.

Светът може да е и много малък и много голям. Зависи къде си ти и какво правиш.

Светът е свят докато има хора. Извън тях той е просто живот.

Блог класацията на България

Advertisements

6 Коментари »

  1. Не е ли по-скоро качеството, което се влага в учението, отправната точка? Едно време, докато следвах, на изпит по изчислителна техника (беше времето на прощапулника на микропроцесорите), една колежка срази преподавателя с отговори за процесора – поинтери, броячи, регистри… Направо го размаза! Накрая, той кротко я попита: „Колежке, физически колко голям е един процесор?“ Мълчание… „Според вас, ще влезе ли в автобус?“.. „М-м-м, мисля, че… да…“ – определено не беше сигурна колежката…

    И това ако не е „квинт-есенция“ на калпаво обучение, здраве му кажи!… 🙂

    Коментар от vladi57 — април 11, 2008 @ 1:20 am

  2. Да, този пример е показателен за това, какво някои хора разбират под „образование“. А и всеки ще потвърди, че едно е наученото на теория, друго е, когато отидеш да го работиш.
    Вчера, във връзка с една случка, се замислих защо някои деца са по-схватливи от други. Не е само въпрос на генетична даденост. От съвсем ранна възраст трябва да се опитваме да показваме на детето как са устроени нещата, а не просто да го караме да заучава разни неща. Мога да дам пример с броенето: Много майки казват – детето ми може да брои, но то всъщност рецитира имената на цифрите от едно до десет. То не брои, дори не знае за какво служат тези „едно, две, три…“.
    Ако съумеем да го научим да вниква в нещата, да прави връзката между тях, така и като голямо то ще се стреми да прави същото, дори да няма всички знания. Ще гледа нещата „отвътре“. На това сме длъжни да го научим.

    Коментар от vira111 — април 11, 2008 @ 9:08 am

  3. Да! Хубав пример 🙂 Напомни ми аз защо не питам моето дете на колко години е и то да ми сочи едно пръстче. То няма да разбере смисъла, само ще папагалства. Май се отклоних от темата …

    Коментар от deni4ero — април 11, 2008 @ 3:27 pm

  4. Не си се отклонила от темата, точно това е. Твоето е още много малко, та наистина не може да разбере смисъла. Но по-нататък, като го учиш да брои, направи така, че да свързва думите с предмети – може пръстчета, копчета, щипки и каквото и да е, но да прави връзката. Едно – и посочва едното, две – и посочва второто, и така…

    Коментар от vira111 — април 11, 2008 @ 9:55 pm

  5. Това щях да кажа и аз – все пак, децата от някъде трябва да започнат. Сигурно в началото ще има папагалско наизустяване, но с течение на времето те ще натрупват нова информация, и тогава ще им е по-лесно да започнат правилното ползуеане не термините („а-а-а – ама, това съм го чувал(а)!“).

    Аз лично възприех една тактика с моите деца, която прилагах през целият им растеж – ако има правилно зададен въпрос, трябва да последва смислен отговор. Никакво будалкане, никаква подигревка или премълчаване, но пречупено през неговаите знания и възприятия! Е, не ме питайте как съм обяснявал на тригодишен какво е гравитация, например… 🙂 Гледайки ги в днешно време, мисля, че тактиката определено даде резултат!

    Един интересен факт – в англоговорящите страни, в училище децата запомнят напълно емпирично цели думи, фрази или изречения. При нас е обратното – започваме с чатите на буквите, после буквите, сричките и чак тогава идват думите. При англоговорящите, заради сложното изписване на думите (spelling) това не работи…

    Коментар от vladi57 — април 11, 2008 @ 11:54 pm

  6. По втория ти абзац, Влади, и аз постъпвам точно така. Специализирала съм се всичко да мога да обясня на тяхното ниво, даже и гравитация 😆
    Никакви заобикалки, премълчаване, криене – това е и моят принцип. Никога не съм казала – още си малък да го разбереш това.

    Коментар от vira111 — април 12, 2008 @ 7:48 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: