Панаира на Vira

април 8, 2008

Своенравните мисли и приземяването им

Filed under: дневник, есета — Етикети:, , , , , — Диана @ 1:04 pm

За полета на мисълта знаем всички, но за приземяването ú… Къде скитат и кацат нашите мисли всеки ден? Какво ги привлича в небето и на земята? Кое им дава крила, кое ги тегли надолу? И какви форми приемат, когато се опитваме да ги „облечем“ в слово?

Моите мисли често прелитат над поляни с избуяла трева. Често се спират пред портите на заключени замъци. Възкачват се по порутени стълби към върхове на кули в крепости или пропадат в тъмни подземия, където мирише на мухъл и влага.

Моите мисли биват привлечени от бъчви със старо вино, но и диви лозя със зреещо грозде могат да им станат любимо убежище.

Те се скитат понякога из долини с буйни реки и се губят после из гъсти, непроходими гори.

Най-обичам, когато боси и рошави тичат срещу вятъра и устремът им не признава никакви прегради.

Най-трудно ми е, когато се извиват оплетени в жилави клони или затъват в лепкава кал и стенат в ума ми от безсилие. Молят се да ги отвържа, за да полетят отново с невръстните си криле.

Моите мисли и аз понякога не се спогаждаме добре. Тогава вали дъжд и небето е мътно, а въздухът – тежък.

Най-щастливи са, а и аз с тях, когато се реят без посока, когато нищо не ги притиска и дърпа надолу към оковаващите делници.

Мислите ми – мъдри или лековати, верни или грешни, заблудени или попаднали право в целта – са като игриви пеперуди на вятъра. Колкото по-устремено се опитвам да ги уловя, с толкова по-голяма ловкост ми се изплъзват. Колкото по-малко се старая да ги обличам в думи, толкова по-силни стават те.

Блог класацията на България

Advertisements

6 Коментари »

  1. много красиво и истинско 🙂

    Коментар от deni4ero — април 8, 2008 @ 4:08 pm

  2. Мерси, мерси 😀

    Коментар от vira111 — април 8, 2008 @ 4:17 pm

  3. Не мога да кажа нищо- само ти изпращам усмивка 🙂

    Коментар от Жени — април 8, 2008 @ 6:59 pm

  4. И това е достатъчно! 😀

    Коментар от vira111 — април 8, 2008 @ 7:40 pm

  5. Хммм, тогава аз ще ти изпратя две 🙂 😀

    Коментар от Svetlina — април 10, 2008 @ 6:41 pm

  6. Много се радвам – и даже едната е по-голяма от другата! Ама не са иронични, нали?
    Няма в тоя wordpress мърдащи емотикони, да си изразя по-добре емоциите 😀

    Коментар от vira111 — април 10, 2008 @ 7:02 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: