Панаира на Vira

март 31, 2008

Възможно ли е да сме едновременно толкова малки и толкова големи

man-flying-over-sleepers.gif

Ние, които сме се втурнали да покоряваме необятния космос, а още не познаваме себе си.

Изобретяваме, откриваме, търсим, възвисяваме се, а сме низки понякога до неузнаваемост.

Науката ни покорява върхове и разкрива нови хоризонти ден след ден, а още се изненадваме от постъпките на себеподобните си.

Докарахме през кабели и антени целия свят в дома си, но онова, което ни е нужно, трудно задържаме там.

Стремим се да култивираме вселенския хаос, а не можем да овладеем хаоса в душите си.

Всеки от нас е песъчинка в пустиня и същевременно е цяла вселена.

Ние, които се изстъпваме срещу природни стихии, а ни поваля подложен от ближния ни крак.

Имаме прекрасни и смели мечти, а живеем в плен на страховете си.

Или плуваме горди и свободни в средата на океана, а ни преобръща една дума.

Или летим като волни птици в небето, а първият тъмен облак ни убива.

Такива сме ние хората – загадка неразгадана. Винаги с две лица. Едното ни око учудено, другото – тъжно. Едната ни ръка протегната, другата стиска здраво своята опора. Единият ни крак пристъпва напред, другият – тежък – не помръдва.

И винаги малки и големи – едновременно.

Блог класацията на България

Advertisements

7 Коментари »

  1. Според мен затова е интересен животът- защото не е еднообразен. И затова винаги съм твърдяла, че пълното щастие не е щастие- трябва да има и малко мъка- за цвят. А опознаването на душите на хората- това е нещо, което винаги ме е вълнувало много, затова и по едно време исках да следвам психология. Но като цяло съм забелязала, че хората са забравили да търсят човешкото у хората, все по-често забравят да го търсят и у себе си.

    Коментар от Жени — март 31, 2008 @ 2:50 pm

  2. Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен.

    С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че сме се променили. Понякога промяната ни харесва, друг път – не.
    Но каквото и да открием и срещнем по пътя към себе си, то е полезно. За всички.
    Ако новото, което открием, преодолявайки поредното предизвикателство ще ни хареса – това е чудесно и в такъв случай може и да не го научаваме, нали и без това е хубаво. Но, ако новото няма да ни хареса, е по-добре да го знаем по-скоро, за да не се изненадаме от себе си неприятно в неподходящ момент.
    Но преди да опитаме, няма как да знаем…

    Някой беше казал, че “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих си позволила да го перефразирам така: “Човек е толкова голям, колкото големи са предизвикателствата, с които се справя”. Нима не е така? И мечтите ни, и предизвикателствата, с които се справяме, произлизат от нас самите и са толкова силни, големи и велики, колкото ние преценим, че искаме да бъдат, колкото значат те за нас и каквато важност им придаваме ние.
    Някои хора мечтаят да управляват автомобил, други – самолет…
    Някои мечтаят да стъпят на луната, други – да летят във въздуха и никъде да не стъпват

    Всеки има своите мечти и приема своите предизвикателства, и дори да не иска – върви към себе си. Дано е готов за срещата.
    Защото, по-голямо предизвикателство от това да срещнеш и опознаеш себе си, няма.

    Коментар от LeeAnn — март 31, 2008 @ 9:20 pm

  3. Благодаря ви и на двете за коментарите – тъкмо бях решила, че вече съм прекалила с мойте обобщения и поучения 🙂
    Да, опознаването на себе си и на човека въобще – и аз мисля, че с тази задача всеки сам, интуитивно, най-добре се справя. Да знаеш психология може да помогне, Жени, но може и да те обърка, защото не е точна наука и пак ще се нуждаеш от много интуиция. Казвам това специално защото първото си дете възпитавах, като се придържах към многото книги (включително и от психолози) които четях за възпитанието. С второто – смело нарушавам правилата и се доверявам на интуицията си. И знам защо го правя. Отплеснах се от темата, но тя е толкова широка и всеобхватна, че го позволява 😀
    Мен тази тема ме подсети и за други неща – не всичките ги споделих, понеже все ме избива на такова метафорично ли, как да го нарека – символично писане и не знам доколко ясно се изразявам чрез него и дали е разбираемо. Но едно от тях беше – ако сме поставени пред избор – да жертваме един човек в името на общото благо – правилно ли е това? Защото за мен лично не е правилно. Аз бих спасила човека и бих жертвала общото благо. Човекът може да изглежда малък в мащабите на цялото общество, но сам по себе си той е нещо много, много голямо. Та, правилно ли е?

    Коментар от vira111 — март 31, 2008 @ 10:48 pm

  4. Да, за мен е правилно. И не само, че е голямо, е и сложно 😉 Аз също бих жертвала общественото благо за един човек- в крайна сметка обществото е съставено от хора, нали?

    Коментар от Жени — април 1, 2008 @ 1:38 pm

  5. Да, затова снощи написах и нещо за „общото благо“ – ще го сложа скоро! 😀

    Коментар от vira111 — април 1, 2008 @ 2:20 pm

  6. много истинско, благодаря

    Коментар от batpep — април 1, 2008 @ 7:15 pm

  7. … и малко тъжничко …

    Коментар от deni4ero — април 1, 2008 @ 7:35 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: