Панаира на Vira

март 24, 2008

Принцеси, принцове, хора и идеали

cinderella_and_prince.gif

Така постъпваме често с нашите малки момиченца – първо им прочитаме безброй приказки за принцеси, а после им казваме (когато му дойде времето, де), че животът няма нищо общо с приказките и да не чакат прекрасния принц, ами да се вземат в ръце и, грубо казано, да си избият всички илюзии от главичките. Ако ли пък не, той – животът – сам си свършва работата и го прави вместо тях, като им нанася безброй удари под пояса.

Удивително е обаче как някои от нас успяват все още да хранят илюзии – да вярват в принца на белия кон, макар че и той, милият – принцът – очукан и смачкан от живота, едва крета под тежките доспехи, които е принуден да носи на гърба си.

Така постъпваме често и с нашите малки момченца – надъхваме ги с приказки за смели, силни, самоотвержени мъже – принцове, рицари, победители… За да разберат един ден, че най-трудно от всичко, почти невъзможно, е човек да бъде такъв и да живее добре.

Удивително е обаче как някои от тях успяват да съхранят завинаги този стремеж към смелост, героизъм, свобода.

Веднъж чух как една моя приятелка забрани на друга да чете на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Защото, ако ú насадяла този модел на поведение, тя щяла да стане пасивна – да седи и да чака принца, който да я измъкне от малкия ú свят и да я реализира в живота, вместо сама да надигне глава и да предприеме нещо.

В хороскопите на Линда Гудман веднъж прочетох следното за детето Овен: „Недейте отрано да убивате вярата му в Дядо Коледа. Неговата чувствителност се закалява от това, че първо вярва силно, а после свиква да не вярва. Това е необходим урок.“

Всичко това аз си го обяснявам така: като малки всички имаме нужда от приказно вдъхновение, имаме нужда от илюзии, не бива твърде рано да се сблъскваме с истините за живота и бързо да порастваме. Хубаво е да сме защитени.

Когато обаче му дойде времето, всеки сам трябва да се справи със задачата – как най-безболезнено да се отърве от своите илюзии и да навлезе в реалността. Оставят ни някак си на произвола с целия този запас от представи какъв трябва да бъде света, и ден след ден ние виждаме и разбираме, че той всъщност не е такъв.

Това е израстването, което всеки трябва да понесе. Ами който не успее…?

И въпреки, въпреки всичко, аз мисля, че сме длъжни да възпитаваме деца с идеали, иначе какво би станало въобще…

Advertisements

7 коментара »

  1. Абсолютно съм съгласна с тебе! Още повече, че, когато на мене са ми чели и впоследсвие аз сама съм чела, приказки за принцове и принцеси, изобщо не съм го свързвала с реалността. То си е приказка. А приказките са, за да избягаме от реалността и да си починем от нея, щото е малко грубичка тая реалност. Но на детето му трябва нещо красиво, с което да си развива въображението. А момиченцето ще седи и ще чака принца, ако види, че майка му седи и го чака. Или поне така си мисля …

    Коментар от deni4ero — март 24, 2008 @ 3:08 pm

  2. Да, но знаеш ли колко дълбоки и трайни следи оставят понякога приказките в нас – особено в такива по-чувствителни и мечтателни деца, каквато бях аз например. И после наистина е по-трудно да приемеш действителността. Особено ако изведнъж те оставят сам да се оправяш.
    А иначе за личния пример съм съгласна – детето гледа и попива всичко, което правим. Има и още нещо – поне моя приятелка твърди, че е вярно – детето (независимо момиченце или момченце) научава от майка си единствено как да обича. Всичко останало то научава от баща си.

    Коментар от vira111 — март 24, 2008 @ 3:46 pm

  3. Въх! Майката друго не може ли? А със сигурност на по-чувствителните деца им по-трудно спор, няма, но ми се ще да можем да предложим някакв по-плавно преминаване и ясно разграничаване между приказки и реалност, иначе тогава бая „бой“ (душевен) ще ядат.

    Коментар от deni4ero — март 24, 2008 @ 3:55 pm

  4. Е, Деничеро, това малко ли е? От теб да се научи как да обича! Не, сериозно – преди години, когато ми го каза, а тя -приятелката ми е много убедителна понякога – та и аз дълго мислих какво означава това и още не съм много сигурна дали съм разбрала.

    Коментар от vira111 — март 24, 2008 @ 6:31 pm

  5. Неееее, съвсем не е малко, но на мене ми се струва, че положението е на оборот 🙂 или поне в случаите, които аз познавам. Затова така се изненадах 🙂

    Коментар от deni4ero — март 25, 2008 @ 11:06 am

  6. mn e gotino no otdelno ako bqha narisuvali purvo obleklata i aksesoarite 6te6e da e super i 4ak posle mqstoto kudeto tancuvat

    Коментар от bez.imiiiiiiiiiiiiiiiii — декември 8, 2008 @ 8:50 am

  7. […] съм писала преди почти четири години за приказките: Принцеси, принцове, хора и идеали На мен като малка ми четяха страшно много приказки. […]

    Pingback от Разказвай ми « Панаира на Vira — декември 6, 2011 @ 8:52 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: