Панаира на Vira

март 13, 2008

Литературен конкурс „Таласъмия 2008“

Filed under: Популярни — Етикети:, — Диана @ 8:48 am

stribog.gif

Клуб „УИБРОБИЯ“, съвмесно с Народно читалище „Георги Илиев“ гр. Стара Загора, обявява седмият традиционен конкурс за литературно произведение (роман и разказ), базирани на фантастичното и приказното в българският фолклор и митология „ТАЛАСЪМИЯ 2008″

Условия:
1. Няма ограничения за възрастта на авторите.
2. Няма ограничения за обема на произведенията и за броя на произведенията, с които един автор може да участва.
3. Допускат се само непубликувани творби към датата на обявяване на резултатите.

Награди за отличените произведения:

Разказ:
1-во място 250 лв.
2-ро място 150 лв.
3-то място 50 лв.

Роман:
1-во място – 500 лв.

Приемат се само текстове, изписани на кирилица. Учасниците трябва да посочат трите си имена, e-mail (ако имат), телефон или друг начин за контакт с тях.

Срок за предаване: до 15.05.2008 г.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на Еньовден, по време на фестивала „Таласъмия 2008″.

Адрес за изпращане на творбите:
Стара загора, ул. „Христо Ботев“ 103
Клуб „Уибробия“
E-Mail: g_ilievsz@mail.bg

Обявата е от клуб Фантастика на dir.bg

Advertisements

35 Коментари »

  1. Диана, ще бъдат ли пуснати резултатите в нета?
    Щото и моите „Караконджули“ са там барабар Петко с мъжете… 😀

    Коментар от Графът — юни 19, 2008 @ 10:49 am

  2. Графе, ето всички теми, от които може да се почерпи някаква информация по въпроса.
    Темата, в която е обявен конкурса.
    Темата за фестивала – кога и как ще протече + резервации за места по околните хижи.
    Ето я и програмата на фестивала тази година.
    Събота от 17.00 часа е обявяването на резултатите от конкурса. Обикновено след като се върнат, някой пуска тема за това как са изкарали и за класирането, за издаването на сборника (това малко се бави, да не кажа доста, но все пак се издава).
    Ще потърся материали за предишни Таласъмии – чела съм обзори и ми е било много интересно.

    Коментар от Диана — юни 19, 2008 @ 1:16 pm

  3. Видях, че и Тишо ще е там – има го като лектор в програмата! 😀 😀
    Намерих какво е писал Григор Гачев за една по-предишна Таласъмия.
    Щеше да е хубаво всички да се бяхме дигнали да отидем на Таласъмията да се повеселим, ама е късно вече – днес е почнала! 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 19, 2008 @ 1:31 pm

  4. Събота от 17.00 часа е обявяването на резултатите от конкурса. Обикновено след като се върнат, някой пуска тема за това как са изкарали и за класирането, за издаването на сборника (това малко се бави, да не кажа доста, но все пак се издава).

    Вира, това (днес) не е Еньовден …

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 12:48 pm

  5. Гледам, че на 24ти е Еньовден, но понеже не върви да го правят фестивала през седмицата – е в най-близките почивни дни.
    Така пише в програмата – в събота 21ви юни обявяват наградите. 😀 😀

    Звездичко, ти ли списваш Космос бг?

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 1:51 pm

  6. Да, аз съм човекът – космос. Толкова ли е неочаквано?

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 2:39 pm

  7. Не, само питам! Попадала съм на него, като съм търсела разни неща из нета. Астрономията, както и физиката са ми най-загадъчните и неясни науки. Въпреки това днес писах нещо, много свързано с тях. Ако имаш време, виж го – ето това: https://vira111.wordpress.com/2008/06/21/ne_sme_sami/

    Коментар от Диана — юни 21, 2008 @ 2:56 pm

  8. Пейстнах си мнението така или иначе във съответната тема.

    За „Таласъмия“ моля ако някой научи резултати или това кои произведения ще ги включат в следващия сборник, да пусне тема или бележка в Дир-а или тук, в този блог…

    Коментар от Zvezdichko — юни 21, 2008 @ 3:46 pm

  9. Графе, за съжаление не сте сред наградените. Ето тук обявиха имената им: http://www.sf-sofia.com/phorum5/read.php?1,9142
    Какви ли ще са мойте резултати от Бургаския конкурс (които още не са излезли). Нищо, на нас ни стига и раздумката засега. А догодина живот и здраве, можем пак да участваме! 😀 😀 Вие с караконджули, аз – с нещо от космоса (или пък обратното, не се знае!)

    Коментар от Диана — юни 23, 2008 @ 9:39 pm

  10. Още ли ги няма??? 😦 😉

    Коментар от вили — юни 23, 2008 @ 11:09 pm

  11. Ъ-хъ, още… Като се появят, веднага ще пиша. Е, може би след като преживея шока 😀 😀

    Коментар от Диана — юни 23, 2008 @ 11:16 pm

  12. Ето и от източника резултатите и участниците в Таласъмия: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=fantasy&Number=1949027909&page=0&view=collapsed&sb=5

    Коментар от Диана — юни 24, 2008 @ 9:53 pm

  13. Кое ви харесва? 🙂 Гледам доста коментари как било западнало нивото на Таласъмия и се чудя кое ви харесва. Да кажа предварително, не искам да звучи иронично или подигравателно, а съм просто любопитен. 😉

    Коментар от dimo — юли 3, 2008 @ 8:52 pm

  14. Димо, не те разбирам – кое ни харесва във фестивала ли, в конкурса ли, за какво точно питаш? И аз четох другаде коментари – най-различни, но нито веднъж не съм била на събиранията, нито съм участвала в конкурсите, включително и в този. Не за друго, ами много голямо ограничение има – само с елементи от бълг. митология и фолклор – просто за такива неща още не съм писала. Та нямам някакво категорично мнение за нивото на Таласъмия, просто чета какво правят там, както чета и за другите конкурси.
    Тук се вълнувахме за резултатите заради тези двама участници – Графът и Звездичко. Търсехме информация. 😀

    Коментар от Диана — юли 3, 2008 @ 9:30 pm

  15. А и това за нивото е много относителна работа. Ако искаш да си говорим за участия в конкурси, макар да имам съвсем скромен опит, насреща съм!

    Коментар от Диана — юли 3, 2008 @ 9:35 pm

  16. Ами, да, с удоволствие бих си говорил с Вас (ако може и на ‘ти’ да си говорим 🙂 ) за участията.
    А за моето питане- конкретно за разказите питам. Защото както казах вече, аз съм новак и гледам да се обогатявам колкото се може повече! 🙂 А най-големият източник са фактите и събитията, които откъслечно вкарвам. 😛

    Коментар от dimo — юли 4, 2008 @ 4:24 am

  17. Димо, написах нещо по темата, но чак следобед ще съм готова да го публикувам. Ще се радвам да ти бъде от помощ! 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 4, 2008 @ 9:17 am

  18. Спaсибo! 😛

    Коментар от dimo — юли 4, 2008 @ 1:37 pm

  19. […] Пак за участието в конкурси Публикувано в: Популярни, дневник — Етикети:конкурси, литература, признание, участие, фантастика — Диана @ 2:14 pm (този път специално за Димо) […]

    Pingback от Пак за участието в конкурси « Панаира на Vira — юли 4, 2008 @ 2:14 pm

  20. Ето, Димо, това по-горе или направо тук: https://vira111.wordpress.com/2008/07/04/konkursi_uchastie/

    Коментар от Диана — юли 4, 2008 @ 2:17 pm

  21. Благодаря много! 🙂
    Сега ще изчета за какво иде реч и пак ще пиша. 🙂
    Пак благодаря! 🙂

    Коментар от dimo — юли 4, 2008 @ 2:55 pm

  22. Текстът по-долу е цитат от коментара на една дама в подобен форум:
    „Междувременно следях редовно форумите и за най-малката капчица информация какво става, кога ще излязат резултатите и т.н.

    И те излязоха – през декември, на панаира на книгата. Беше обявено, че Аргус кани всички на събирането (защото ще представи и новите си книги). Няколко дни преди събитието ВЕЧЕ ЗНАЕХ, че не съм сред наградените, защото иначе щяха да ми се обадят. Това поне научих от форумите – награден ли си, предварително ти се обаждат да отидеш, не си ли награден, попадаш в общата покана.“
    Тя поне е открила „Капчица“ информация, а аз и нея нямах късмет да открия. Очевидно през декември в ставало нещо,за което нищо не знам!
    Знам само,че наградените са двама съименици: Ивайло Иванов,а третите награди вземат Адриан Лазаровски и Ценка Бакърджиева. Освен това всичко друго ми е пълна мъгла! А аз искам да знам:
    1. Дали е публикуван мой разказ!
    2. Къде мога да прочета разказите? Наградение,но не само тях!
    3. Кога ще излязат книгите „Секси Хоризонти“ и Антологията с разказите от конкурса „Фантастика през 100 очи“? Когато излязат къде ше се продават?
    4.Ако вече са излезли къде да ги търся? За сега преглеждам сайта на „Пингвините“ http://www.pe-bg.com , погрешно място ли търся?
    Глас в пустиня!
    Гъста мъгла! Ако някой знае нешо,моля да ми каже!

    Коментар от Станимир — юли 28, 2008 @ 2:53 pm

  23. Да, и аз исках да попитам:
    1. Кои разкази са включени в изданието;
    2. Кога ще излезе въпросното издание 2008;
    3. Къде да търся?

    Коментар от dimo — август 26, 2008 @ 10:07 pm

  24. Моля за отговор…

    Коментар от dimo — октомври 23, 2008 @ 4:21 pm

  25. Димо, нямам представа. Не следя тези неща. Трябва да попиташ или организаторите – Старозагорския клуб за фантастика, или издателя – Квазар, или по форумите за фантастика – този в ДИР-а или този на клуб Ефремов.

    Коментар от Диана — октомври 23, 2008 @ 4:46 pm

  26. КОЛЕДЕН ПОДАРЪК
    (Научно-фантастичен разказ)

    – Снежанке,облечи си нещо! Не отиваме в Африка!
    – Така съм си добре. Не ми е студено. Този гел, с който съм
    се намазала е термоизолиращ.
    – Облечи се прилично,не отиваме на ревю на бански костюми!
    Още по-малко на конкурс “Мис Монокини”! Чуваш ли, Снежано ,
    НА ТЕБ ГОВОРЯ ! – Повиши тон Дядо Коледа.
    Девойката неохотно надяна бяла копринена рокля,дълга до под
    коленете.
    – Все пак отиваме при деца! Нямаш ли срама?!
    – Добре де, нали се облякох! – сопна се тя , извади
    мобилния си телефон и излезе да говори навън.

    Големият червен аерокрафт със сребристо-металикови лайсни
    и голям метален елен на носа се приземи в двора на
    възпитателното училище-интернат. Снежанка, Дядо Коледа и
    джуджетата слязоха от него. Разнесоха се автоматично включилите се при кацането полифонични мелодии на коледни песнички.
    Големите деца и повечето от малките, които имаха родители, при които да отидат бяха излезли в Коледна ваканция.Останалите, 18 на брой на възраст между седем и петнадесет години очакваха в училищната столова добрия старец. С тях бяха Директорката и един от възпитателите. Щом гостите влязоха ги приветстваха с бурни овации,а шест от момчетата
    излязоха напред и любезно предложиха чай на тях и ръководството. Снежанка с хитра усмивка отказа. Не минаха и десет минути откакто си изпиха чая и старият Коледа , джуджетата и двамата педагози сладко задрямаха на столовете си. Всъщност “дрямка” не е точната дума , това
    бързо прерастна в дълбок сън придружен с мощно и шумно
    хъркане. Снежанка грациозно затанцува в ритъма на музиката и в
    разгара на танца съблече рокличката си с жестове на професионална стрийптизьорка. Столовата гръмна в овации,но възрастните хора не се събудиха от шума. Учениците протегнаха ръце към красивата какичка и започнаха да галят разголеното й тяло. Свалиха сутиена й и няколко ръце
    започнаха да масажират гърдите й. Двама донесоха няколко дюшека от общежитието и ги постлаха на пода. Другарите им понесоха момичето на ръце и го положиха върху тях. В следващите няколко часа малките акселерати правиха луд секс със Снежанка! Действието беше достойно за еротичен бестселър. Младата, но опитна какичка им показа нови
    секс-пози и пикантни тънкости от оралното, анално и нестандартното вагинално полово общуване. Оргията продължи до сутринта.
    Това беше за тях най-хубавият Коледен подарък, шест дни
    преди настъпването на Новата 2209 година!

    Коментар от Стенли — януари 11, 2009 @ 3:33 pm

  27. Nikoy li ve4e ne vliza tuk?

    Коментар от Stenli — януари 12, 2009 @ 12:07 pm

  28. Влиза, влиза, когато има време. 😉

    Коментар от dimo — февруари 3, 2009 @ 12:18 am

  29. Хей,значи все още е жив този сайт :-))

    Коментар от Стенли — март 12, 2009 @ 11:55 am

  30. В днешния делничен ден в сградата на университета е необичайно тихо и безлюдно дори и за weekend и никакви хора не се виждат из коридорите. В огромната Централна Аула обаче са се събрали студенти, преподаватели и просто странични слушатели, наброяващи над 10 000 души, което е около 80% от капацитета на просторната зала. Причината е едно изключително интересно събитие – гостуването на професор Шинк Сингдач Ти Ширх от планетата, която земните астрономи наричаха Билиард – до преди осем години, когато установиха контакт с нейната разумна цивилизация и научиха, че всъшност на езика на собствените й обитатели тя се нарича Ширх.
    Проф. Ти Ширх Изнасяше лекция на тема „Търсене на Братя по разум в необятната Вселена“. Не се чуваше нищо друго освен гласът му в микрофона, който се разнасяше и от стотиците тонколони в просторната Аула. Публиката беше затаила дъх слушайки разказа му, а той е следният:
    „Да се открие нова цивилизация никак не е лесно. Могат да минат десетилетия преди някоя разузнавателна капсула да съобщи: „Еди къде си са открити следи от живот“. Дори в такъв случай 90% е сигурно, че възникването на разумен живот на въпросната планета е доста далеч. Но ние продължаваме да търсим. Това е наш дълг, наша мисия. Ние първи успяхме да излезем в Космоса. Длъжни сме да открием ония, които още не са направили това и да им помогнем. Дори в Интерпланетарната Академия за Космически изследвания не са много ония, които могат да се похвалят, че са присъствували на първа среща с новооткрити разумни същества. С такива срещи са свързани различни интересни истории и загадки. За един такъв случай ми е разказвал дядо ми, който беше известен пътешественик. Планетата, на която попаднал корабът им била покрита с разкошна, буйна фауна. Из гъстите й гори бродели страховити, грамадни чудовища, внушаващи респект със своите размери, но напълно лишени от разум. Влечуги, наподобаващи различни видове динозаври и змии населявали нейните реки и морета. Да се изследва планетата и да й се направи карта се оказало изключително трудно.
    Веднъж дядо ми и колегата му на име Ува пътували с един от бордовите високопроходими автомобили из местната джунгла. Всички наши космически кораби са снабдени с такива за движение по повърхностите на планетите. Издръжливи са на страшно трудни условия. Дълги, тежки и бодливи клони и стебла се удряли в стъклата, листа полепвали и нарушавали видимостта. Лъчите на местната голяма звезда едва прониквали през гъстите сенки.
    В един момент те забелязали малка горска пътечка. Тя може и да е била утъпкана от животни, но въпреки това те тръгнали с автомобила по нея. След по-малко от километър машината забавила ход. Върху размекнатата кална почва била ясно отпечатана огромна следа с вдлъбнатини от нокти. Дядо ми предположил, че по пътечката неотдавна е минал „змей“. Тези животни били извънредно опасни и само точното попадение от лазерно оръжие можело да ги унищожи. Екипажът бил настроен твърде зле към тях: Един „змей“ нападнал преди това
    изследователите-биолози, а друг безмозъчен звяр разрушил единия от високопроходимите джунглоходи.
    Следите ги отвели до една долина, обрасла с храсти и ниски трънаци. Дядо ми обяснил, че някога, когато на нашата планета се зародили разумни същества често им се случвало да се бият жестоко с подобни хишници. Ува се пошегувал, че би избягал ако се срещне с подобно страшилище, въпреки, че далеч превъзхожда „змея“ по разум.
    Автомобилът преминал рекичката и се изкачил по наклона на отсрещния бряг. Пътниците забелязали в хълма пещера и дядо ми изказал мнение, че след векове разумните жители на планетата може би ще живеят в това дадено им от природата жилище. Ува се съгласил с дядо и след секунди изненадано извикал:
    – Гледайте, туземци!
    И тогава те видели туземците. Това били странни същества, съвсем различни от жителите на Ширх. Имали по четири дълги крака и по три чифта горни крайници, също доста дълги. Главите им приличали донякъде на тези на хората от Земята или на жителите на Ганделабро. Били голи и само примитивно обработени кожи покривали частично телата им. Туземците не забелязали космическите пътешественици. Високопроходимият джунглоходен автомобил бил скрит сред храсталаците и тихият шум не достигнал до тях. Дядо ми тихо изразил тревогата си, че местните жители могат да попаднат в ноктите за някое от тукашните чудовища, които бродели наоколо, защото те всъщност не били въоръжени. В този момент така нареченият „Змей“ , който сякаш подслушал непредпазливо казаните думи изкочил от храсталаците и с огромни, леки за такова чудовище скокове се нахвърлил върху туземците. Трите му глави се полюлявали, като че ли едва се крепели върху тънките шии. Ува сторил единственото, което било по силите му. Той натиснал клаксона , за да предупреди туземците. Лазерното оръжие на джунглохода не било готово за бой. Туземците твърде късно видели „Змея“. Те се спуснали да бягат към една група дървета, но било ясно, че няма да могат да се скрият. Динозавърът ги настигнал. Ува настъпил джунглохода доколкото е възможно. Автомобилът подскочил и полетял надолу по баира. Дядо ми стрелял, но в бързината не улучил и само откъснал опашката на чудовището. Изненадано, то се обърнало. В този момент Дядо го довършил с втори изстрел. Джунглоходът спрял край задъханите и уморени туземци. Ува излязал от него и за да покаже миролюбивите си намерения разтворил широко ръце…
    Туземците нямали намерение да бягат. Един от тях помислил малко и също разтворил ръце… и шестте. Друг казал нещо на съвсем непознат език. Ува произнесъл ясно своето име и посочил с пръст към себе си. Туземецът също казал нещо и мушнал пръст в гърдите си. Дядо едва сдържал смеха си. Сцената наистина била доста комично зрелище. Ува повторил, че се казва „Ува“. Очевидно мисловните функции у туземците още не били напълно развити: дивакът макар и трудно произнесъл същата дума. Оказало се,че той също се нарича Ува.
    Когато стигнеше до това място в своя разказ дядо винаги се смееше. Времето не намаляваше комичността на случката.
    Ува показал със жестикулации как се е прицелил в змея, въпреки че това всъщност направил моят дядо. След това издал звук, имитиращ изстрел от лазерния бластер. Туземецът разбрал, кимнал, престорил се, че трепери от страх и казал „Ува“, с което изразявал своята благодарност. След това Ува посочил небето, като искал с това да покаже, че е дошъл от там.
    Настъпила пауза. След малко туземецът се навел и с ловко движение извадил бивните на змея. Другият дивак извършил същото действие с втората и третата му глави. Те предложили един бивник на Ува и той с благодарност приел подаръка. Дядо ми обяснил на колегата си, че зъбите са доказателство за победата над чудовището и че тези първобитни ловци без съмнение пред своите съплеменници ще припишат на себе си унищожението на страшния звяр.
    За да се продължи някак разговора, дядо ми клекнал на тревата, с една клечка начертал правоъгълен триъгълник и написал формулата на теоремата,която вие на земята наричате „Питагорова“. Туземците не изразили никаква радост от това и Ува и дядо предположили, че геометрията още не им е позната.
    Най-после на туземците им омръзнало да чакат. Един от тях взел от дядо клечката и нарисувал с него опашка и озъбена муцуна на триъгълника. Получило се току-що убитото чудовище, което както вече споменахме условно бяха нарекли „Змей“. След това туземците се приготвили да тръгват и въпреки, че пътешествениците предложили да ги закарат до селото или пещерата им, те се отдалечили. Ува и дядо ми сметнали, че ще е погрешно да се опитват да преследват диваците и се върнали на кораба, за да разкажат на колегите си за тази среща и да изработят програма за търсенето им и установяването на контакт. Нито през този ден обаче, нито през следващия успели да ги открият въпреки голямото търсене и огромните старания. Екипажът буквално преровил цялата планета, но безрезултатно. Не само туземци, но и никакви следи от съзнателен живот не били намерени.
    Трябало да напуснат планетата без да постигнат нещо. Мистерията щяла да остане неразгадана ако известно време след завръщането си в столицата на нашата планета, град Башехир не била свикана голяма междугалактическа конференция във връзка с примитивните цивилизации.
    Моят дядо присъствувал на тази конференция и представете си неговото изумление, когато един от делегатите на звездната система Голбо се спрял в своя доклад на един твърде мистериозен случай. Ето какво разказвал той:
    „Преди известно време на една от планетите (следвали координатите й, които накарали дядо ми да наостри уши) се намирала група от отдалечена планетна система, свързана с Колбо. Те избрали предварително известната им необитаема планета, за да снимат филм за възникването на разумен живот. Филмът трябвало да бъде игрален, малко „Екшън“, приключенски. По време на снимките двама актьори облечени в кожи, както подобава на първобитни същества навлезли в гъстата гора надявайки се да намерят някое от местните чудовища, чиито зъби се използвали като материал за изработване на сувенири. Случило се обаче така, че вместо те да открият чудовището то открило тях и ги нападнало изненадващо. Не се знае как би свършило всичко това ако ненадейно не се появили туземци от планетата, които убили огромното животно.
    По време на разговора станало ясно, че туземците са постигнали известни успехи. Например познавали основите на геометрията. Да ги снимат не успели, а описанията, направени от неподготвени за тази цел актьори с оказали противоречиви и неясни. След тази среща филмовата група трябвало веднага да напусне планетата, защото имала разрешение да работи само на необитаеми терени в космическото пространство – контактът с новооткрити цивилизации е привилегия на специалистите. По-нататък се случило нещо необяснимо. Известно време след получаване на доклада на снимачната група за планетата отлетяла специална експедиция, която претърсила цялата планета, но не успяла да открие никакви следи от разумен живот! Ето защо те апелират сега към учените в цялата Вселена да помогнат в разгадаването на тази поредна космическа тайна!“
    След завършването на доклада пред изненаданата аудитория се появил моят дядо. Той скромно поискал думата и едва сдържайки смеха си разказал за срещата си с киноактьорите.
    Така тайната била разкрита и ако дядо ми не присъствал учените имало да се мъчат много още. И тази куриозна грешка щеше да преминава тъй от учебник в учебник, от книга в книга, от уста на уста и то поради недостатъчната връзка между представителите на различните цивилизации.“
    Така Проф. Шинк Сингдач Ти Ширх завърши своя интересен и безспорно поучителен разказ. В Аулата избухнаха бурни аплодисменти. Цялата тази история имаше и морално послание: Никога не подценявай другия, преди добре да го опознаеш! Независимо дали става дума за населението на цяла планета или за отделен човек!

    Коментар от Стенли — март 12, 2009 @ 12:00 pm

  31. ПРИМИТИВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
    (Разказ)
    Извинявам се на читателите, заглавието е на по-горе публикувания научно-фантастичен разказ. Без да искам го отрязах при копирането.

    Коментар от Стенли — март 12, 2009 @ 12:06 pm

  32. ПРИМИТИВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
    (Разказ)

    В днешния делничен ден в сградата на университета е необичайно тихо и безлюдно дори и за weekend и никакви хора не се виждат из коридорите. В огромната Централна Аула обаче са се събрали студенти, преподаватели и просто странични слушатели, наброяващи над 10 000 души, което е около 80% от капацитета на просторната зала. Причината е едно изключително интересно събитие – гостуването на професор Шинк Сингдач Ти Ширх от планетата, която земните астрономи наричаха Билиард – до преди осем години, когато установиха контакт с нейната разумна цивилизация и научиха, че всъшност на езика на собствените й обитатели тя се нарича Ширх.
    Проф. Ти Ширх Изнасяше лекция на тема “Търсене на Братя по разум в необятната Вселена”. Не се чуваше нищо друго освен гласът му в микрофона, който се разнасяше и от стотиците тонколони в просторната Аула. Публиката беше затаила дъх слушайки разказа му, а той е следният:
    “Да се открие нова цивилизация никак не е лесно. Могат да минат десетилетия преди някоя разузнавателна капсула да съобщи: “Еди къде си са открити следи от живот”. Дори в такъв случай 90% е сигурно, че възникването на разумен живот на въпросната планета е доста далеч. Но ние продължаваме да търсим. Това е наш дълг, наша мисия. Ние първи успяхме да излезем в Космоса. Длъжни сме да открием ония, които още не са направили това и да им помогнем. Дори в Интерпланетарната Академия за Космически изследвания не са много ония, които могат да се похвалят, че са присъствували на първа среща с новооткрити разумни същества. С такива срещи са свързани различни интересни истории и загадки. За един такъв случай ми е разказвал дядо ми, който беше известен пътешественик. Планетата, на която попаднал корабът им била покрита с разкошна, буйна фауна. Из гъстите й гори бродели страховити, грамадни чудовища, внушаващи респект със своите размери, но напълно лишени от разум. Влечуги, наподобаващи различни видове динозаври и змии населявали нейните реки и морета. Да се изследва планетата и да й се направи карта се оказало изключително трудно.
    Веднъж дядо ми и колегата му на име Ува пътували с един от бордовите високопроходими автомобили из местната джунгла. Всички наши космически кораби са снабдени с такива за движение по повърхностите на планетите. Издръжливи са на страшно трудни условия. Дълги, тежки и бодливи клони и стебла се удряли в стъклата, листа полепвали и нарушавали видимостта. Лъчите на местната голяма звезда едва прониквали през гъстите сенки.
    В един момент те забелязали малка горска пътечка. Тя може и да е била утъпкана от животни, но въпреки това те тръгнали с автомобила по нея. След по-малко от километър машината забавила ход. Върху размекнатата кална почва била ясно отпечатана огромна следа с вдлъбнатини от нокти. Дядо ми предположил, че по пътечката неотдавна е минал “змей”. Тези животни били извънредно опасни и само точното попадение от лазерно оръжие можело да ги унищожи. Екипажът бил настроен твърде зле към тях: Един “змей” нападнал преди това
    изследователите-биолози, а друг безмозъчен звяр разрушил единия от високопроходимите джунглоходи.
    Следите ги отвели до една долина, обрасла с храсти и ниски трънаци. Дядо ми обяснил, че някога, когато на нашата планета се зародили разумни същества често им се случвало да се бият жестоко с подобни хишници. Ува се пошегувал, че би избягал ако се срещне с подобно страшилище, въпреки, че далеч превъзхожда “змея” по разум.
    Автомобилът преминал рекичката и се изкачил по наклона на отсрещния бряг. Пътниците забелязали в хълма пещера и дядо ми изказал мнение, че след векове разумните жители на планетата може би ще живеят в това дадено им от природата жилище. Ува се съгласил с дядо и след секунди изненадано извикал:
    – Гледайте, туземци!
    И тогава те видели туземците. Това били странни същества, съвсем различни от жителите на Ширх. Имали по четири дълги крака и по три чифта горни крайници, също доста дълги. Главите им приличали донякъде на тези на хората от Земята или на жителите на Ганделабро. Били голи и само примитивно обработени кожи покривали частично телата им. Туземците не забелязали космическите пътешественици. Високопроходимият джунглоходен автомобил бил скрит сред храсталаците и тихият шум не достигнал до тях. Дядо ми тихо изразил тревогата си, че местните жители могат да попаднат в ноктите за някое от тукашните чудовища, които бродели наоколо, защото те всъщност не били въоръжени. В този момент така нареченият “Змей” , който сякаш подслушал непредпазливо казаните думи изкочил от храсталаците и с огромни, леки за такова чудовище скокове се нахвърлил върху туземците. Трите му глави се полюлявали, като че ли едва се крепели върху тънките шии. Ува сторил единственото, което било по силите му. Той натиснал клаксона , за да предупреди туземците. Лазерното оръжие на джунглохода не било готово за бой. Туземците твърде късно видели “Змея”. Те се спуснали да бягат към една група дървета, но било ясно, че няма да могат да се скрият. Динозавърът ги настигнал. Ува настъпил джунглохода доколкото е възможно. Автомобилът подскочил и полетял надолу по баира. Дядо ми стрелял, но в бързината не улучил и само откъснал опашката на чудовището. Изненадано, то се обърнало. В този момент Дядо го довършил с втори изстрел. Джунглоходът спрял край задъханите и уморени туземци. Ува излязал от него и за да покаже миролюбивите си намерения разтворил широко ръце…
    Туземците нямали намерение да бягат. Един от тях помислил малко и също разтворил ръце… и шестте. Друг казал нещо на съвсем непознат език. Ува произнесъл ясно своето име и посочил с пръст към себе си. Туземецът също казал нещо и мушнал пръст в гърдите си. Дядо едва сдържал смеха си. Сцената наистина била доста комично зрелище. Ува повторил, че се казва “Ува”. Очевидно мисловните функции у туземците още не били напълно развити: дивакът макар и трудно произнесъл същата дума. Оказало се,че той също се нарича Ува.
    Когато стигнеше до това място в своя разказ дядо винаги се смееше. Времето не намаляваше комичността на случката.
    Ува показал със жестикулации как се е прицелил в змея, въпреки че това всъщност направил моят дядо. След това издал звук, имитиращ изстрел от лазерния бластер. Туземецът разбрал, кимнал, престорил се, че трепери от страх и казал “Ува”, с което изразявал своята благодарност. След това Ува посочил небето, като искал с това да покаже, че е дошъл от там.
    Настъпила пауза. След малко туземецът се навел и с ловко движение извадил бивните на змея. Другият дивак извършил същото действие с втората и третата му глави. Те предложили един бивник на Ува и той с благодарност приел подаръка. Дядо ми обяснил на колегата си, че зъбите са доказателство за победата над чудовището и че тези първобитни ловци без съмнение пред своите съплеменници ще припишат на себе си унищожението на страшния звяр.
    За да се продължи някак разговора, дядо ми клекнал на тревата, с една клечка начертал правоъгълен триъгълник и написал формулата на теоремата,която вие на земята наричате “Питагорова”. Туземците не изразили никаква радост от това и Ува и дядо предположили, че геометрията още не им е позната.
    Най-после на туземците им омръзнало да чакат. Един от тях взел от дядо клечката и нарисувал с него опашка и озъбена муцуна на триъгълника. Получило се току-що убитото чудовище, което както вече споменахме условно бяха нарекли “Змей”. След това туземците се приготвили да тръгват и въпреки, че пътешествениците предложили да ги закарат до селото или пещерата им, те се отдалечили. Ува и дядо ми сметнали, че ще е погрешно да се опитват да преследват диваците и се върнали на кораба, за да разкажат на колегите си за тази среща и да изработят програма за търсенето им и установяването на контакт. Нито през този ден обаче, нито през следващия успели да ги открият въпреки голямото търсене и огромните старания. Екипажът буквално преровил цялата планета, но безрезултатно. Не само туземци, но и никакви следи от съзнателен живот не били намерени.
    Трябало да напуснат планетата без да постигнат нещо. Мистерията щяла да остане неразгадана ако известно време след завръщането си в столицата на нашата планета, град Башехир не била свикана голяма междугалактическа конференция във връзка с примитивните цивилизации.
    Моят дядо присъствувал на тази конференция и представете си неговото изумление, когато един от делегатите на звездната система Голбо се спрял в своя доклад на един твърде мистериозен случай. Ето какво разказвал той:
    “Преди известно време на една от планетите (следвали координатите й, които накарали дядо ми да наостри уши) се намирала група от отдалечена планетна система, свързана с Колбо. Те избрали предварително известната им необитаема планета, за да снимат филм за възникването на разумен живот. Филмът трябвало да бъде игрален, малко “Екшън”, приключенски. По време на снимките двама актьори облечени в кожи, както подобава на първобитни същества навлезли в гъстата гора надявайки се да намерят някое от местните чудовища, чиито зъби се използвали като материал за изработване на сувенири. Случило се обаче така, че вместо те да открият чудовището то открило тях и ги нападнало изненадващо. Не се знае как би свършило всичко това ако ненадейно не се появили туземци от планетата, които убили огромното животно.
    По време на разговора станало ясно, че туземците са постигнали известни успехи. Например познавали основите на геометрията. Да ги снимат не успели, а описанията, направени от неподготвени за тази цел актьори с оказали противоречиви и неясни. След тази среща филмовата група трябвало веднага да напусне планетата, защото имала разрешение да работи само на необитаеми терени в космическото пространство – контактът с новооткрити цивилизации е привилегия на специалистите. По-нататък се случило нещо необяснимо. Известно време след получаване на доклада на снимачната група за планетата отлетяла специална експедиция, която претърсила цялата планета, но не успяла да открие никакви следи от разумен живот! Ето защо те апелират сега към учените в цялата Вселена да помогнат в разгадаването на тази поредна космическа тайна!”
    След завършването на доклада пред изненаданата аудитория се появил моят дядо. Той скромно поискал думата и едва сдържайки смеха си разказал за срещата си с киноактьорите.
    Така тайната била разкрита и ако дядо ми не присъствал учените имало да се мъчат много още. И тази куриозна грешка щеше да преминава тъй от учебник в учебник, от книга в книга, от уста на уста и то поради недостатъчната връзка между представителите на различните цивилизации.”
    Така Проф. Шинк Сингдач Ти Ширх завърши своя интересен и безспорно поучителен разказ. В Аулата избухнаха бурни аплодисменти. Цялата тази история имаше и морално послание: Никога не подценявай другия, преди добре да го опознаеш! Независимо дали става дума за населението на цяла планета или за отделен човек!

    Коментар от Стенли — март 12, 2009 @ 12:07 pm

  33. Ето сега горе-долу се получи, но не можах да изтрия горния екземпляр,както и по-стария си и несполучлив разказ „Коледен Подарък“. Ако някой знае как бих го помолил да ги изтрие.

    Коментар от Стенли — март 12, 2009 @ 12:09 pm

  34. Nice, :))..но незнам какво да сложа като коментар.

    Коментар от zapoznan — май 30, 2009 @ 1:49 pm

  35. :|.

    Коментар от flirt — май 30, 2009 @ 2:44 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: