Панаира на Vira

февруари 29, 2008

За нещата, които остават в сърцето

Filed under: Нощник, поезия — Етикети:, , , , — Диана @ 5:45 pm

strange_people.gif

Знаех си, че 29 февруари ще бъде по-различен ден от началото до края. Така започна – подсказващо – успахме се, защото се оказа, че на телефона ми такава дата няма. Той беше минал на 1.01.2001 и не звънна да ни събуди.

После продължиха да се случват странни неща. Изведнъж ми дойде музата, дето смятах, че не съществува, и започнах нов, необикновен разказ. Всичко това стана между две мивки с чинии, така да се каже.

После синът ми реши, че люлката навън е негова и не искаше да се раздели с нея.

– Не искам да я напускам! Моя е! – така викаше и плака по целия път до вкъщи.

Обясних му най-сериозно и изчерпателно, че не е негова, но като излезем, тя пак ще е там и той ще се люлее.

След това хранихме от балкона две котки с наденица, понеже го гледали:

– Виж, че ме гледат, донеси им още!

После обаче – седнах пред компютъра и… попаднах на една музика. Даже самата музика не е от значение, а това, че със слушалки на ушите се изолирах от всичко наоколо така, както отдавна не ми се беше случвало.

И ето защо пиша целия пост – за да кажа, сигурно за пореден път, за нещата, които остават в сърцето: Една музика остава в сърцето, когато си имал преживявания на нея. Когато си мечтал и чувствал, а тя е била в ушите ти. Силни и вълнуващи преживявания, които свързват тази музика с ритъма на сърцето ти. Ако си се открил в нея, ако е заглушила всичко друго в теб, ако те е завладяла и покорила и е станала твоя музика – част от теб, без която не можеш. Тогава е прекрасна, но не сама по себе си, а именно за теб.

Някъде (но не помня къде) съм чела следното: Ако харесваш някоя картина или друго произведение на изкуството, то ти принадлежи. Твое е. Ти го притежаваш повече, отколкото всеки друг. Не защото го имаш, а защото го харесваш.

Аз пък пожелавам на всяко художествено произведение – музика, картина, стих – да си намери своите притежатели – онези, на които истински ще принадлежи.

Advertisements

7 Коментари »

  1. бих се радвал ако споделиш музиката си с нас 🙂
    (пощенските адреси се изписват току-след коментара:-)

    Коментар от batpep — март 1, 2008 @ 10:41 am

  2. Аха, понякога загрявам бавно, но все пак схванах – онова за пощенските адреси. Да, ще ти я пратя там, макар че – казвам ти – тя не толкова от значение.
    Обаче тази сутрин открих друго – в блога на Борислав и ме е яд, че няма на кого да го покажа, защото малко хора разбират руски. Виж го поне ти: http://sophijski.wordpress.com/2008/02/29/%d0%98%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8e-%d1%81-%d0%91%d0%be%d0%b3/
    Кликни на Интервю с Бог.

    Коментар от vira111 — март 1, 2008 @ 11:04 am

  3. Ужасява ме мисълта, че мечтите ми ще станат неща, които остават завинаги в сърцето. така поставени са някакви неосъществимости, приключили неща. Е хубаво, те те радват, вдъхновяват, карат те да се чувстваш горд и най-различни други неща. Но сега започва пролетта, нещата в сърцето няма да изчезнат (няма шанс), те са за зимата, сега трябва да се върви към нови преживявания, които те вълнуват, екзалтират и не те оставят да заспиш от щастие! Желая /ви/ го от сърце!
    поздрави Ирен

    Коментар от Ирен — март 5, 2008 @ 3:56 pm

  4. Не, просто се бях върнала към някои стари неща, останали в мен завинаги, музиката ги събуди… Понякога се случва и е тъжно и хубаво.

    Коментар от vira111 — март 5, 2008 @ 4:09 pm

  5. хич даже ни ми харесва да ми е тъжно 🙂

    Коментар от Ирен — март 5, 2008 @ 4:11 pm

  6. Някъде (но не помня къде) съм чела следното: Ако харесваш някоя картина или друго произведение на изкуството, то ти принадлежи. Твое е. Ти го притежаваш повече, отколкото всеки друг. Не защото го имаш, а защото го харесваш.

    Аз пък пожелавам на всяко художествено произведение – музика, картина, стих – да си намери своите притежатели – онези, на които истински ще принадлежи.

    Диана, ей за тия ти думи направо мога да те разцелувам!

    Коментар от Svetlina — юни 6, 2008 @ 11:23 pm

  7. И аз ще те разцелувам за твоя пост! Просто всички сме свързани, само че повечето трудно „виждат“ връзката, и то само защото рядко се вслушват в себе си, както си забелязала и ти 😀

    (Свързах и постовете)

    Коментар от Диана — юни 6, 2008 @ 11:31 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: