Панаира на Vira

февруари 27, 2008

Конкурс за сценаристи на Травъл ТВ и Фондация „БУКВИТЕ”

Filed under: Без категория, Популярни — Етикети:, , — Диана @ 1:44 pm

movie.gif

Травъл ТВ и Фондация „БУКВИТЕ“ обявяват конкурс за сценаристи.
На най-добрите телевизията ще предложи постоянна и добре платена работа. Накратко: ще пътувате, ще пишете и ще ви плащат за това!
Какво по-хубаво и естествено за природата на писателя.

ТЕМА: МОЯТ ЛЮБИМ БЪЛГАРСКИ ГРАД

Изисквания:

– Сценарият трябва да е между 10 и 12 страници – 1800 знака или 60 знака на ред, 30 реда.
– Кандидатите имат право да изберат град, за който да пишат, но в сценария трябва да присъстват следните задължителни теми:
а/ история
б/ култура
в/ религия
г/ икономика
Съотношението на темите е според конкретните особености на града. Може да се пише, както за София или Пловдив, така и за Трън, Дулово или Горна Оряховица.
– Сценарият трябва да е структуриран около присъствието на водещ. Той/тя трябва да има между 10 и 15 ключови за сюжета реплики (синхрони) пред камерата.
– Интересни идеи за интервюта със значими за града личности. Такова интервю трябва да съчетава истинска професионална значимост и популярност на героя.
– Всеки сценарий трябва да има собствено заглавие – атрактивно, но и според основния контекст на произведението.
Препоръки:
– Пишете кратко и стегнато. С повече глаголи и по-малко прилагателни. Става дума за телевизия. Избягвайте тромави думи. Използвайте „пия“ и „ям“ вместо „консумирам“.
– Не забравяйте, че и най-красивите думи и образи трябва да бъдат покривани с картина, тоест с определени задачи за оператора. Така че някоя много стара, но твърде малка църква, не „носи“ цяла страница текст.
– Започнете направо с интересното.

Награди:
Три големи награди – постоянни договорни ангажименти за цяла година с Травъл ТВ и списанието за пътешествия „Одисей“
– Две екскурзии в чужбина
– Две екскурзии в България
– множество целогодишни абонамента за списание Одисей

Краен срок: 29.03.2008 г.

Изпращайте сценариите на адрес – ttvi@bukvite.bg
или на
София 1000
кв. Младост 1, бл. 63, вх.10, ап.166
Камелия Иванова

Всеки автор може да участва с до три сценария.
Прилагайте в писмото трите си имена и координати за връзка.

ПРИМЕРЕН СЦЕНАРИЙ
ПЕТРИЧ: ГРАДЪТ НА ПРЕЛЕТНИТЕ ХОРА
/ОТКЪС/

Единствената бомба, която пада върху Петрич през Първата световна война, е изтървана случайно.
Случайността винаги е предопределяла съдбата на този град. Всъщност, така е с всички селища на кръстопът. В повечето случаи тя е помагала на Петрич. От древността до днес. Затова градът е смесица от мистика, прагматизъм и жизненост.

ВОДЕЩА. Аз съм между две планини – Беласица и Огражден – и между три републики: България на Изток, Гърция на Юг и Македония на Запад

Петрич е сред старите градове не само по долното течение на река Струма, а изобщо в Европа. Първите му жители са траки. Дори от онези древни времена той не е променил особено нито положението си, нито името си. Трако-римското поселище е било едва на десет километра от сегашния град, а името му не е било Петрич, а Петра. Наставката „ич“ подсказва, че следващите му притежатели са славяни. Или, както чудновато обясняват някои енциклопедии: „Населението му е съставено от славянски заселници и оцелели древни жители на Петра.“ Тези енциклопедии искат да кажат, че струмските славяни опожаряват и почти опустошават града по време на въстанието си срещу Рим през VI век. Седем века преди това римляните го основават, за да пази средното течение на река Струма, днешното Кресненско дефиле. Петра се превръща във важен за тях град.

ВОДЕЩА чете Едикт. „Макар че вашият град по рано беше имал в много малка степен граждански права, все пак заради присъщата ни любов към нашата държава, за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град.“
Император Цезар Галерий Валерий Максимиян Благочестив.
На много малко места в Европа има толкова запазени документи, излезли от императорската канцелария.
Петрич става част от българската държава сравнително късно – през 837-а г.. Най-славният му период е в края на X и началото на XI век, когато се превръща във важно стратегическо и укрепено място за Самуиловата държава. Остава си такова и то за цяла Югозападна България чак до падането й под турско робство в края на XIV век. Освободен е 5 века по-късно, заедно с останалите български територии, но заради решенията на Берлинския конгрес, малко по-късно е върнат отново на Високата порта /кадри от Истанбул- Висока порта/. След близо четвърт век национална агония и мъчителни освободителни битки, накрая Петрич става изцяло български. И така до ден днешен.
Всъщност, не е правилно да се каже, че той е изцяло български. Приграничните градове винаги са съчетания – от етноси, култури, валути. А Петрич е между три граници. /Църквата „Св.св. Кирил и Методий в Гърция./ Така че, героите и времената по тези места в някакъв смисъл са си все същите. Цар Самуил и византийският император Василий Втори са двете най-ярки фигури, подвизавали се в региона. Предполага се, че царят е успял да удължи съществуването на Втората българска държава поне с 50 години.

ЮЛИЯ МАРКОВА. „Валове“ – В края на X и началото на XI век Самуил преминава изцяло в отбрана, ето защо той започва изграждането на изкуствени прегради Деми, във висините за да може да спре нашествието на византийския император Василий втори.Самуиловата крепост представлява именно такава изкуствена преграда – землено укрепление.От това укрепление до наши дни са достигнали три отбранителни вала със два рова, като рововете заобикалят крепостта и са представлявали за времето си водни препятствия и суха каменна стена, която обгражда изцяло крепостта, като стената в основите си е широка три метра. Тя е била много висока, изградена с дървени палисади (бойни пътеки), по които войниците са правели своя обход. Също така е запазена и основата на Самуиловата кула или наблюдателницата на Самуил, като днес на това място се издигат 4 пилона високи, 25 метра. Те са свързани с пръстен, които ни показва височината – приблизително 5 метра. На тази височина е достигала самата наблюдателница. По сведение на византийския летописец Килица, каменни съоражения са се простирали от планина Беласица до тук – планина Огражден, по които каменни съоражения е била разположена българската войска, а самия хълм е представлявал команден пункт.

Advertisements

4 Коментари »

  1. Обявата е от Буквите – вижте в раздела Конкурси или в темите от форума.
    Аз лично няма да участвам, защото не познавам издълбоко нито един български град, дори моя роден – София. Но всеки друг може да опита. Успех!

    Коментар от vira111 — февруари 27, 2008 @ 1:51 pm

  2. Zravei te! Uchastvah v konkursa zapochna hubavo no svarshi zle .No tova e normalno v baldaria

    Коментар от еlena — юни 23, 2008 @ 6:42 pm

  3. Това ли имате предвид: http://www.bukvite.bg/forum/index.php?s=&showtopic=6&view=findpost&p=28
    Не знаех, но сега го прочетох. Ето и цялата тема.

    Коментар от Диана — юни 23, 2008 @ 7:48 pm

  4. Много ми е готено да чета за византиския летописец „Килица“ и за тез „съоражения“!!!
    А най-славянските думи, които завършват на -ич са пич, кирпич и … Ипсуич.
    Шъ я догоним Америката, нема лабаво!!!

    Коментар от Anonymous — април 8, 2009 @ 1:35 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: