Панаира на Vira

февруари 22, 2008

На кого му се говори за „възвишени” неща?

Filed under: дневник — Етикети:, , , — Диана @ 4:40 pm

busy_housewife_and_mother.jpg

Batpep ми каза да пиша за истинските неща и аз пък взех, че го послушах. Но от къде да започна – седя и мисля. Изпушвам една цигара. През това време големият ми син, който не може да си пише домашните, защото от снощи е с гипсирана ръка, ме пита може ли да седне на компютъра докато аз съм станала от там. Казвам му „може“ и отивам в кухнята. Виждам, че в пералнята от сутринта ме чакат изпрани дрехи за простиране – ние излязохме с малкия и ги забравих. Викам си: Чакай първо да простра, после ще пиша.

Така, връщам се, прострях прането. Малкият още спи, големият е пред компютъра – добре се справя с мишката с гипсираната ръка. Продължавам да мисля на тишина и спокойствие.

Защо му е гипсирана ръката? В училище учили челна стойка – задължително било, щели да ги изпитват! Абе, хора – някой от вас знае ли да прави челна стойка и ако знае, как се възползва от това умение в живота? Ние например навремето всяка година прескачахме коза. Ако щете ми вярвайте, но за всичките дванайсет години нито веднъж не я прескочих. И по-нататък никога не ми се е налагало да го правя. Прескачала съм всякакви други работи, но не и коза.

Така, сега за истинските неща… Днеска оставих в аптеката двайсет лева само за витамин С, сиропчета, бинт и разни стоки от първа необходимост. Други двайсет лева оставих в магазина и плод и зеленчука – за продукти за китайска манджа. Тиквичките са 4,40 килото, при това жълти. После заведох малкия на площадката да поиграе, че е забравил как се играе с деца. Вчера за първи път след студовете се събраха хора там, и като отидохме, той застана отстрани и каза: Те много хубаво се забавляват тук децата, аз ще седна да ги погледам! Стана ми жал – не че не го извеждам, но в онези студове и мъгли навън деца нямаше. От градината се отказахме по ред причини, една от които, че след най-много четири дни ходене се разболяваше. Наскоро отидох да кажа, че освобождаваме мястото – така и така си седим вкъщи и той и аз. А всички ми казват – „Не си отстъпвайте мястото! Хората не могат да се вредят, а вие се отказвате!“. Абе, така съм решила, не ме разколебавайте! Сега, като почна работа, с едни високи доходи, ще го дам в частна детска градина. То това си ми е мечта отдавна – това за частната градина, не за високите доходи. Кандидатствала съм в bTV, може да земат да ме одобрят!

Изгубихте ли вече търпение? Ей сега започвам за истинските неща – само да се сетя кои са… Усилено мисля. Звъни ми телефонът. Сестра ми пита как се прави бисквитена торта с адаптирано мляко. Откарваме около час разговор. Малкият вече е буден, иска си млякото с какао и пантофите, сърди се, че е проспал Том и Джери по Картун.

Е, не остана време да пиша за истинските неща, но само да ти кажа, Batpep, я по-добре бързо да се връщам към „възвишените“ работи, че треска ме тресе, а имам и да мия чинии!   

П.П. – Уточнение: Аз пиша първо на ръка. Тракането на клавишите ми пречи да си чувам мисълта.

Advertisements

7 Коментари »

  1. Малкият вече е буден, иска си млякото с какао и пантофите, сърди се, че е проспал Том и Джери по Картун.
    ^^
    За стотна от секундата си представих нещата и се върнах в моето детство, когато с нетърпение чаках „Часът на Дисни“ всеки петък след детската градина… Стана ми едно такова уютно =)))
    Горещо ти пожелавам да те приемат в bTV! 😀 Тогава евентуално ще започна от време на време да гледам и аз ТВ-то ;D Всъщност ти за каква длъжност си кандидатствала? И други деца, освен двете момчета имаш ли, защото на снимките в „За мен“ фигурира и едно бебче ^^

    Коментар от sickdreamer — февруари 22, 2008 @ 7:58 pm

  2. Бебчето е на сестра ми – за него е тортата с адаптирано мляко (генерална репетиция), че ще става на една годинка скоро. Не, не – няма да ме дават по телевизията – имаше конкурс за сценаристи, който приключи оня ден (не знам кога ще обявят резултатите). Трябваше да се напишат два диалога по зададени от тях ситуации. Аз ги написах и ги пратих, а в графата „няколко думи за вас“ написах, че работя по въпроса да стана писател и се пробвам във всякакви конкурси, докато някъде в нещо успея. Всъщност сценаристите са за първия сериал собствена продукция на bTV и пишеше, че може да са обикновени хора с по-вълнуващ житейски опит!?
    За уютното – радвам се. И аз си спомням често мойто детство, но сега съм от „другата страна“ и там е не по-малко вълнуващо! И аз горещо ти пожелавам някой ден да го изпиташ лично!

    Коментар от vira111 — февруари 22, 2008 @ 8:11 pm

  3. от хомо луденс:

    не това имах предвид и ти много добре го знаеш!
    знаеш, знаеш – недей да ми се праиш!

    защото зад всяка една от тези ежедневщини се крие нещо. зад всяка една!

    нещо красиво (или пък грозно :-/ )

    знам ли..

    Коментар от batpep — февруари 22, 2008 @ 8:39 pm

  4. Ей, чети между редовете! Знаеш ли кое е най-интересното – понякога, след като съм водила диалог с някого тук, си го продължавам този диалог мислено, просто ей така (или по-точно, продължавам го от моя страна – какво още бих казала). Но ако се опитам да запиша всичко, което си мисля, няма да ми стигне цялото време на света.
    П.П. – А защо от „хомо луденс“?

    Коментар от vira111 — февруари 22, 2008 @ 10:02 pm

  5. Диана, много приятни са последните 2 публикации! Точно в твоя стил на писател/ка.
    Относо щтракането на клавишите (представи се как са се разсейвали писателите от шума на пишештите машини)…
    Брат ми купи „гумена клавиатура“ и 2 дни се учада натискам клавишите. Дори и гумени, пак щтракат = : )

    Коментар от bulpete — февруари 22, 2008 @ 10:25 pm

  6. аа, хомо луденс е термин от модерната философия, означава „играещ човек“.
    много е интересно, ама айде не ме карай сега да обяснявам, не ми е в стила; па и във възможностите 🙂

    Коментар от batpep — февруари 23, 2008 @ 6:09 am

  7. […] И ми е малко тъжно, че всичките ми приятели са толкова заети и толкова далеч от мен. (batpep, нали искаше да пиша за истинските неща!) […]

    Pingback от Още поляни, слънце, дъга « Панаира на Vira — май 11, 2008 @ 2:10 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: