Панаира на Vira

януари 19, 2008

Щастливата история на моя роман (недовършено)

6029_skeleton_keyhole.jpg 

Това е „Наука на науките“ – първият ми роман. Посветен е на приятелките ми от квартала и на нашите деца, защото те ни събраха заедно. Посветен е и на приятелката ми Веселина, която се разболя и почина докато го пишех – нека почива в мир! Посветен е и на лъва Орфей от зоологическата градина в София – като прочетете романа, ще разберете защо.

Написах го за около година и като го завърших, бях запленена от постигнатото. Започнах да го изпращам на издатели, участвах в конкурс, резултатите от който чаках девет месеца. Малко издателства въобще ми отговориха, та било то и отрицателно. Благодарна съм на: Лик, Хермес, Фльорир, на Аргус, Квазар и особено на Пламен Тотев от „Персей“, които не ме пренебрегнаха. За останалите нямам какво да кажа.

Основният недостатък на моя роман е не друг, а че прилича на „Хари Потър“. Това се вижда веднага, след първата, втората глава. Да, но ако някой го изчете поне до средата, ще усети, че той няма нищо общо с „Хари Потър“, освен това, че се разказва за деца в училище. А и къде другаде могат да са заедно съвременните деца за по-дълго време, така, че да им се случат интересни неща?

Ето резюмето, което написах за издателствата (може би не е идеално, но ми е първото):

 Резюме

Младият Доминик Аврал получава неочакван подарък от мистериозен непознат мъж – камък, който отваря врата към тайна съкровищница. Но към подаръка има и условие – в следващите 30-40 години Доминик трябва да открие тайната на безсмъртието.

Времето изтича…

Тристан, Касандра, Нако, Кристи и Дамян са приети да учат в Училището за древна и съвременна химия. Един ден, докато търсят салона по физическо, попадат в пуст коридор пред заключена врата. Тристан хваща катинара и той се отваря в ръцете му. Вратата води към малка пещера с езерце и за беля един от тях пада в него. Потъва, а после излиза от водата съвършено сух, за ужас на всички. Но още по-стъписващо е онова, което се е случило в няколкото минути под водата. Минават седмици докато се осмели да сподели тайната си с останалите.

Постепенно любопитството им надделява над страха и петимата влизат в езерото. Редят се вълнуващи и страшни събития. В тайна генетична лаборатория някой си прави зловещи експерименти – създава хибриди между животни и дори между човек и животни. Резултатите – безподобни същества с отблъскващ вид – са затворени в грамадни клетки в пещера и отношението на създателя им към тях е повече от лошо.

След много приключения и заплетени ситуации, които, освен всичко друго, укрепват и приятелството между децата, нещата тръгват към своята развръзка. В решителния час една ревниво пазена страшна тайна излиза наяве. Тя поставя на карта не само съдбата на героите, но и бъдещето на цялото Човечество. Настъпва миг, в който са подложени на изпитание доверието и обичта на един син към баща му, а също и силата на приятелството в младите сърца.

По всичко личи, че героите ще имат нужда от помощ, за да се справят, и тя ще дойде по начин, по който най-малко я очакват.

А какво става с мистериозния мъж? Ще се върне ли най-после и как ще постъпи, ако Доминик Аврал още не е готов?

* * *

През изминалите две години научих, че някои пътища са дълги и криволичещи, че написването на един роман е най-лесната част от неговата реализация.

И да не бъде публикуван на хартия този, знам, че ще напиша други, по-добри, затова нарекох историята щастлива, оставам я недовършена, тя продължава.

Advertisements

13 Коментари »

  1. Историята за Хари Потър ми звучи като приказката за Баба Яга която се пренася от място на място с помоща на метла.Е не изграе куидич със свои събратя,а само лети и се носи из облаците,освен че е грозна е и магьосница.

    Коментар от Valcho — януари 21, 2008 @ 5:20 pm

  2. Valcho, какво искаш да кажеш? Остави ме в недоумение!

    Коментар от vira111 — януари 21, 2008 @ 5:41 pm

  3. Наистина малко наподобява Хари Потър! ;D Не знам дали си чела, но в ХП1 Философският камък е пряко свързан със сюжетната линия… 🙂
    А защо да не е написването на един роман най-трудната част? Струва ми се, че всяка книга е редно да се пише без краен срок и без съображения доколко продаваема ще е, иначе се превръща в поредния продукт за пазара… По-скоро авторът някакси трябва да се стреми да вложи себе си в творбата си 🙂 Мисля, че Балзак (или някой друг велик класик) беше онзи, дето творял ден и нощ без почивка, за да спази сроковете си и така и си остана чудно за мен как може постоянно да пишеш и писанията ти да бъдат оценени толкова високо – нима е възможно да е имал муза през цялото време?!
    Това му е гадното да си писател (в днешно време?) по мое мнение – че трябва да съобразяваш с пазара. Винаги обичам да цитирам една мисъл на Атанас Далчев, която открих в блога на Stalik [http://stalik.wordpress.com]- „Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“ =)

    Коментар от sickdreamer — януари 30, 2008 @ 9:22 pm

  4. S.dreamer, коментарът ти ме подтикна към размишления, които станаха толкова дълги, че искам да ги споделя в отделен пост. Скоро ще го прочетеш!

    Коментар от vira111 — януари 31, 2008 @ 9:32 am

  5. Супер, темата е наистина важна и дълбока и погледът на писател ще е по-интересен и точен! 😛

    Коментар от sickdreamer — януари 31, 2008 @ 6:32 pm

  6. […] Това трябваше да е отговор на коментара на Sickdreamer: […]

    Pingback от За книгите, неизвестните български автори, признанието и вдъхновението « Панаира на Vira — февруари 1, 2008 @ 2:55 pm

  7. Първата част прочетох в един ден. Втората не съм започнал, защото чакам да ми се отворят достатъчно брой часове за четене “на един дъх”.
    Диана, също като Вас не обичам да коментирам книги – всеки намира в тях своето, аз също. Как се пишат и какво е да си писател Вие най-добре сте казали в “Душата е безкрайна, защото се раздава”. Не само “от първа ръка”, но и много точно.
    За романа Ви ще споделя само едно впечатление – въпреки чуждите имена и обстановка той е много български. Човек няма чувството, че чете нещо любопитно за екзотични непознати места. Може би, защото има нещо “свое” в атмосферата? На всеки случай, майсторски е направено!
    Има и друго, но както вече споменах, в имейл. Като прочета и втората част.

    Коментар от Графът — юни 17, 2008 @ 8:39 am

  8. Графе, благодаря Ви – дори само за прочитането! Малко хора се наемат да прочетат още никому неизвестен роман, дори още неиздаден, и то от екрана на монитора. За мен това е голям жест от Ваша страна!
    За тези чужди имена страшно ме критикуваха, защото иначе останалото си е наистина нашенско. И даже беше още по-нашенско, защото бях споменала конкретни места и българския език – като предмет в училище. После махнах и тези отличителни белези, а запазих имената – едно, че са ми вече любими, и второ, че те (повечето от тях) са „неутрални“ – не принадлежат на някой народ и език, а само на древността, може би.
    Тази история може да се случи навсякъде и най-вече в страна като нашата, където още няма стриктни закони за клонирането и другите генетични експерименти. Всъщност прототипът на „лошия“ ми герой избира точно такива места за работата си. И сега е някъде, не знам къде точно, но прави онова, за което ще прочетете във втората част. И няма намерение да се отказва. (Ето го тук.)

    Коментар от Диана — юни 17, 2008 @ 9:16 am

  9. […] информация какво да правя по-нататък. Първо изрових издателствата, писах им. Доста от тях ме отрязаха любезно, малка част ми […]

    Pingback от Пак за участието в конкурси « Панаира на Vira — юли 4, 2008 @ 2:15 pm

  10. Диана, прочетох и втората част на книгата. Защо чак сега вероятно се досещате.
    Няма да ù правя „рецензия” след като няма как да я прочетат другите. Само искам да кажа, че заслужава да могат! Определено е над средно ниво в жанра изобщо – а сред многобройните излизащи сега даже доста над.
    Главната причина за това е разказът. Определящо за качеството на един роман е сюжетът, разказът и финалът. Вашият сюжет е достатъчно интригуващ, финалът Ви е чудесно ненатрапчиво отворен.
    Разказът, обаче, е висше качество! През цялото време четеш история, която простичко ти разказва свидетел, а не писател. Няма изкуствено „интелигентно” построени изречения, няма обмислени „интелектуални” думи – един съвсем естествен разказ на нормален човек. Показателно е – само в едно изречение има леко отклонение, което не би се забелязало, но Вие и него сте поправили: „Рат забърза с все сили към следващата пещера в същата посока като тяхната, за да ги види пак и да се увери, че не халюцинира (че не се е излъгал)”.
    Разказът е този, който те кара да забравиш, че става дума за фантастика и измислени ситуации. Всичко така е преплетено с ежедневието на учениците, че всичко става реалност, нещо, което наистина се е случило някъде.
    Пожелавам Ви от все сърце книгата да бъде издадена. Тя определено го заслужава.

    Коментар от Графът — август 4, 2008 @ 8:31 am

  11. Графе, благодаря за хубавите думи, много ме зарадвахте!
    Сега, покрай блога, приятелите ми, между които и Вие, и всичко, с което се занимавам, не мисля много дали книгите ми ще бъдат издадени. Доставя ми удоволствие да пиша, да чета, да разказвам и да общувам. А някой ден може да стана и истинска писателка. Ще видим 😀 😀

    Коментар от Диана — август 4, 2008 @ 1:04 pm

  12. http://books.google.com/books?q=inpublisher:fliorir&hl=bg&rview=1
    Пожелания за успехи и за усмивки.

    Коментар от Фльорир — февруари 23, 2009 @ 3:56 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: