Панаира на Vira

януари 18, 2008

Данък блог

pear.gif 

„Не ми трябва още един блог, ама нека да има“ – да се запасяваме, че може да свършат…

Явно има някаква стратегия в правенето на допълнителни блогове, която още не съм схванала. (Ако някой иска да ми я разясни, нека го направи или поне да ме насочи къде да прочета!)

Признавам, че и за мен блогърството не е безкористно занимание – искам да намеря издател, ако не на първия, то поне на следващите си романи. А и издателите не правят нищо безкористно.

Накратко казано, писателят трябва да е станал популярен по някакъв начин още преди да са го издали, иначе трябва да си плати.

А в платеното издаване аз виждам само една висша форма на грандомания (извинявам се, че се повтарям с тая грандомания!), и нищо друго.

Смятам, че ако си платя издаването на книгата, трябва после да я подарявам, не да я продавам.

Признавам също, че блогът на Тишо ме накара да си направя свой. Благородно му завиждам за това колко много хора го четат (и аз съм една от тях) и коментират темите му. Непринуденият му стил понякога чак ме комплексира – да, аз съм по-префърцунена!

Темите му за Земята след 100 години ги изгълтах всичките. Още едно признание – и аз пиша роман за бъдещето.

И последно признание: да списваш блог е доста обсебваща работа, краде ми от времето, без да се усетя. Започнах да мисля като блогър, ако ме разбирате – всяко нещо, което ми мине през главата, го виждам като бъдеща тема и почвам да нахвърлям бележки по нея. И вместо да си пиша романите, разказите или с каквото там съм се захванала, отварям час по час прозореца да проверя колко хора са ме посетили и дали нямам някой коментар.

Сега е среднощ – вместо да си лягам, пиша това.

Ето, че си плащам данък за блога, удържан в единици интелектуален и емоционален труд и безсъние. Дано си струва!

Advertisements

6 Коментари »

  1. Блоговете са полезни – подобряват изразяването, насърчават споделянето на чувствата и мислите, обогатяват и дори помагат на читателите 🙂 С други думи – според мен има смисъл! 😛 Успех с блогърстването :]

    Коментар от sickdreamer — януари 18, 2008 @ 4:46 pm

  2. Да, така е, безспорно. Но времето ми за писане и въобще за някакво съсредоточаване е много оскъдно. Около мен има деца – моите две, а те освен че са прекрасни, са също шумни и обсебващи и търсят вниманието ми. Затова пиша когато спят. Та така…

    Коментар от vira111 — януари 18, 2008 @ 7:08 pm

  3. Пиша блог, защото обичам да пиша, имам какво да кажа и смятам, че може да съм полезна с нещо на тези, които четат. Бих изкарвала парите си с писане (всъщност част от парите си получавам и за писане, но това е просто част от работата ми, но днес работата на много хора включва писане без да е писателска 🙂 ), но не залагам на това някой издател да се зачете в блога ми и да се възхити, макар че не изключвам такава възможност – на мястото на някой издател на списание, бих си предложила да пиша за списанието. И аз имам няколко блога 🙂
    Относно платеното издаване – когато имам какво да оформя в книга и имам пари да го издам и хора, на които смятам, че ще бъде нужно, ще издам книга и ще я подарявам – не правя ли това като пиша блог? Отделям доста време за него – един вид плащам – не мисля, че е от грандомания.
    Не всички хора, които правят едно и също нещо са движени от едни и същи мотиви 🙂
    Пожелавам ти да напишеш хубави неща и да ги прочетат тези, които имат нужда от тях и да имаш много време и спокойствие за писане 🙂

    Коментар от lyd — януари 25, 2008 @ 8:30 am

  4. Благодаря, lyd! И аз пиша, защото имам потребност да пиша – дълго време я пренебрегвах, заради други неща, но тя все намира начини да си пробие път. Не се оплаквам, нито пък критикувам някого. Избрала съм WordPress точно защото тук има хора, които ми допадат.

    Коментар от vira111 — януари 25, 2008 @ 8:59 am

  5. Има “нещо” в тези дневници (блогове). В началото нямах намерение да направя нещо друго, освен да “вкарам” по-интересното от многогодишното писане по форуми. Събран архив, един вид, за поколенията. 😉 После констатирах, че това е по-скоро своеобразен “личен форум”, изчистен от много слабости на общите и, най-важно, много по-задължаващ. И колелото се завъртя… 🙂
    Да го клонирам? Пази, Боже! Че то и с тоя единствен вече започват да ме забравят в старите форумни компании.
    На ухо: Вашето “последно признание” и мен ме тресе. Все се надявам, че е “болест на детството”… 🙂

    Коментар от Графът — януари 29, 2008 @ 5:14 pm

  6. „Болест на детството“ – в смисъл, че като станем блогъри-ветерани няма да е така? И аз това си го мислех, но нека каже някой по-отдавнашен блогър!

    Коментар от vira111 — януари 29, 2008 @ 6:27 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: