Не приемай нищо лично

  Започвам моя дневник с цитати от книгата на Дон Мигел Руис „ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ИЛИ ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ЛИЧНА СВОБОДА ИЛИ ТОЛТЕКСКА КНИГА НА МЪДРОСТТА“

Не знам дали четете такива книги и дали им вярвате, дали понякога се опитвате да приложите написаното в тях. Аз лично гледам да се пазя от подобни съвети, затова тук се опитах да извадя от текста не толкова съветите, а концепцията, която ме впечатли. Предавам го със съкращения:

„Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но. Нека използваме предишния пример – ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв“, без да ви познавам, зна­чи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лич­но, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“

Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано… Причина за това е така нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или – да приемаш нещата лично – е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“… Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!

Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си… Дори когато нещата наистина изглеждат лични дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове.

Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел“, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения.

Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпките ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения.

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност… Каквото и да мислите каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват“. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате.

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хо­рата, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас.

Не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страда­ние. Хората са пристрастени към страданието в раз­лична степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтре­тиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме“. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден…“

Ако искате да го прочетете цялото, може да си свалите книгата от тук: ИЗВОРИТЕ.

Мен прочетеното ме наведе на следните изводи:

Хората, които лесно се засягат, приемаме за чувствителни. Към тях спадам и аз. Но по тази логика излиза:

1. Че те са най-големите егоисти;

2. И че колкото повече рани носи човек в душата си, толкова по-трудно му е да приеме, че не е център на света.