Калин и Габи подариха на Анди една книжка със заглавие „Въже от светлина”. Това е първата книжка, написана от децата от клуб „Светлини сред сенките” в Казанлък. Тези, за които ви разказах, макар и накратко тук.

В нея те фантазират - една шарена история - за добро и зло, за светлина и мрак, за същите неща, за които са писани всички книги. Разказаната от тях приказка е самата фантазия, оставена да покълне, да израсне, да се раззелени и избуи, без прегради, без условности. Самата чиста детска фантазия, облечена в думи. И веднага ме наведе на мисълта за мястото на фантазирането в живота ни като възрастни.

От тук надолу следва една история, която може би се е случила с някои, а с други - не, не знам:

На децата е простено да фантазират. Не на всички обаче. Някои родители смятат, че са длъжни отрано да задушат плевелите на фантазията. За да не пуснат те дълбоки корени, за да не избуят жилавите им листа. Защото сериозните хора със сериозни професии и място в живота не се осланят на фантазии. Те стъпват само на твърдо и основават битието си на здравата логика.

А логика е противоположност на фантазия.

Веднага щом пораснем малко, започват да ни учат (не всички, но повечето), че фантазирането не е нещо разумно и е безполезно. Че човек трябва да живее здраво стъпил с двата си крака на земята. Че въздушните кули се сриват рано или късно, защото не можеш да ги пипнеш и да се нахраниш с тях. Че ако витаеш повечко из облаците, ставаш странен и различен, което не е никак добре.

Да, фантазията е противоположност на логиката.

И така, когато станем големи, тръгваме въоръжени с тези максими и започваме да се опитваме сами да задушим фантазията. Сами търсим и съзираме навсякъде нейната безполезност, разминаването и с действителността. И си казваме - да, ето, така е!

Но един ден пред погледа ни попада нещо - някой или книга или просто история, създадена от фантазия. И всичко стъпкано се надига от дълбините, поглежда, заобичва, поисква - да си върне красивия детски свят, да си върне пъстротата, приказното, вълшебното. Човек може да живее по рационалните правила и пак да обича Фантазия. Но това го разбира сам и то по-късно. Когато вече е натрупал достатъчно чувство за вина заради постоянните битки между Логика и Фантазия в ума му.

За щастие, това, което разказах, не се случва с всички. В умовете на повечето хора тази битка отдавна е приключила. Някои от тях с радост прегръщат реалния свят. Други го отблъскват с огорчение. Има хора, съхранили по здравословен начин детското си любопитство. Има и такива, в които Фантазия е умъртвена завинаги, без от това да ги боли.

Но има и едни други, в чиито умове битката между Логика и Фантазия продължава - без победител и без примирие.

Правете, каквото правите, само не задушавайте фантазията. Оставете я да намери мястото си. Сигурна съм, че на никого няма да пречи, ако я оставите жива. Само ще направи света по-пъстър и по-богат.

Светлина, радост, зелена трева

и шарена дъга

в един парк, за който не бях чувала досега!

Голямо благодаря, Светлина, че ме покани на рождения ден на блогчето си!

Както видя, имам някои проблеми с вълнението, но пък не искам да си спестявам вълнения заради тях! Особено хубави вълнения.

Тук са и другите снимки от събитието

Радвам се, че се запознахме на живо. А на тези, които не знаят, ще кажа, че Светлина наистина е светлина (не че съм се съмнявала в това). Яна пък е една зряла жена с прекрасна усмивка. И двете са сърдечни и топли. Въобще не съм се излъгала в тях! Липсваха ми само Деничеро и Жени.

Радвам се също, че се запознах с Калин и Габи от Човешката библиотека. Точно такива са, каквито си ги представях - в най-добрия смисъл. Почитателка съм им заради нещата, които правят. Искрено се надявам някой ден да имам средства, възможности и сили да им помагам истински.

Благодаря ти, Светлина и за това, че ни срещна на живо. По друг повод можеше и да не се престраша. Живея някак си по-изолирано, въпреки че знам, сигурна съм, че нищо не може да замени живото общуване и за пореден път се убедих.

И ми е малко тъжно, че всичките ми приятели са толкова заети и толкова далеч от мен. (batpep, нали искаше да пиша за истинските неща!)

По въпроса, който не можахме много да обсъдим на полянката - как да се казва блогчето ти - предлагам то да се казва Дъга, нищо че е момченце. Може да се казва и Дарко - по асоциация със старото списание „Дъга”. Освен това, като малка, познавах едно момченце от Сърбия, което се казваше Дарко. Веднъж той и брат му и сестра ми и аз си сравнявахме азбуките - сръбската и българската. Те казаха, че нашата е много „разбацана”. Ние се обидихме и им отвърнахме, че тяхната е „разбацана”. Ако някой е чувал сръбската азбука, ще разбере защо сме провели този спор.

П.П. Забравих да добавя най-горе и “озеленени панталони”. Такива неща обаче могат само да ме радват

Заглавието може да ви прозвучи странно, но става дума за нещо съвсем конкретно:

Децата от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките” отдавна пишат колективни романи. Не само ги пишат добре, но и сами си ги илюстрират и оформят кориците. Последният от тях - „Играта” предстои да се издаде. И както за всяко издаване на книга, са нужни средства.

Човешката библиотека ги е взела под крилото си и им помага. Сега са измислили нестандартен подход да съберат нужните средства. Нека да помогнем и ние - като се включим в кампанията и като я популяризираме.

Вижте каква е идеята

А тук е представена още по-подробно

LeeAnn вече писа за тях

Ему - също

Да направим и ние, каквото можем!

Вестник Уикенд, както разбирам от единствения им брой, който съм виждала, е жълт вестник - толкова жълт, та чак пуска черно по пръстите. На 26.04.2008г. разбрах, че са ми откраднали цяла статия от блога, без да ме попитат, без да посочат името ми или пък адреса, от където са я взели. Ето тази:

МАРГРЕТ НИКОЛОВА ИЛИ ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО ЛЕГЕНДА

Само са сложили думите ми в кавички и пред кавичките пише: „Близка на певицата разказва” - все едно, че съм го разказала специално на тях! „Автор” на статията им е някой с безличното име Иван Георгиев. Освен това е объркал нещо много важно (от глупост и недоглеждане или нарочно - за по-голяма сензация) и това много ме подразни: Написала съм, че Виктор се роди на рождената дата на загиналата дъщеря на Маргрет Николова. Те (отгоре с големи букви) са написали, че се е родил в деня, в който е загинала дъщеря и. Ето, вижте и „тяхната” статия:

Заминавам за празниците на място, където няма да имам връзка с интернет. Ще остана там чак до 6 май. Пожелавам ви весело и приятно изкарване! Ще се видим скоро!

Ваша Диана

Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)

Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг

Последните 3 книги, които помня, че купих за някого:
Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки” в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.

Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин

Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас):
Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен

3 книги, които бих искала да прочета отново:
Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)

3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:
Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)

Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!

АЗ

Вървя в града,

а трудно се върви

върху пълзящите тела на улиците.

Пред мен - лица,

палта, цветя

и радост и тъга

и безразличие.

Вървя - спокойна

сред забързани очи,

които спират погледите си за миг на мен

и продължават.

Туптя,

опитвам се да вляза в танца на града,

но моите улици ги няма…

Какъв е този град -

потаен, непознат,

защо не ме прегръща, както някога?

Измъчвам се и търся

поне една позната къща,

поне един познат прозорец

и хора.

Но всички са се скрили

зад други имена,

безименна е тяхната стена.

Очите им ме гледат,

но не проникват в мен…

* * *

А може би стената

висока и безврата

я нося АЗ навсякъде със себе си.

Кажете ми, виждате ли ме…

Ето и още снимки

Защо не съм участвала в писателска работилница досега? И въобще, защо не съм демонстрирала много присъствие в интернет доскоро? Защото не бях подготвена за по-остра критика. А как става тази подготовка? По един единствен начин - чрез критика. Като те критикуват, се научаваш да отвръщаш, да защитаваш идеалите си, да заставаш зад думите си.

Това е, ако успееш да се въздържиш от отмъстителност. Ако съумееш да защитиш своето, без да прекрачиш някои граници.

Има обаче и друга възможност - да се уплашиш. Да се затвориш в черупката си, ако си твърде чувствителен и приемаш всичко лично.

Възможно е да се огорчиш, да се подтиснеш. Възможно е да решиш, че няма смисъл.

Какво всъщност е градивна критика - да пощадиш човека отсреща, като му спестиш част от истината, или да не го пощадиш, да му я хвърлиш в лицето - твоята малка, субективна истина - и да го оставиш да се оправя сам.

Ако си никой, това може да не го смути, но ако си авторитет за него, можеш да му нанесеш непоправима вреда.

Ако си изправен срещу човек, който не е сигурен в себе си, имаш две възможности - да постъпиш деликатно - да му кажеш мнението си, но без да му го натрапваш и триеш в лицето. Или да го сразиш с един удар на меча си.

(Най-лошият случай е, когато един несигурен човек критикува или поучава друг несигурен човек.)

В повечето случаи не знаеш какъв точно е човекът отсреща, но ако си направиш труда, можеш да разбереш, като прочетеш написаното от него. Намери го, опознай го, и после реши как да постъпиш. Много е лесно да се покажеш по-силен от него, по-умен, по-знаещ, без да ти пука кой стои срещу теб. Но има хора, които приемат всичко по-навътре от други.

Аз съдя отчасти за хората по това дали когато говорим, се стремят най-вече да изтъкнат себе си, или наистина говорят с мен. По това ги избирам. И макар линията да е много тънка, имам усет за нея, който рядко ме подвежда.

И на всичкото отгоре съм много, ама много сантиментална - веднъж харесам ли някого истински, от там нататък каквото и да направи той, го приемам. Да, каквито и да ги върши.

Но когато пък някой ме отблъсне истински, важи същото - може после да срине планини, за да ми покаже, че не е такъв, но нещо в мен не ще да се пречупи, за да го приема.

Дългичко стана. Нищо чудно някъде между началото и края пак да си противореча. Просто си излях мислите, без да ги редактирам.

Та, за какво беше поста ми? За ползата от критиката? Да, полза от нея има, но когато е поднесена по подходящ начин. Ако искаш да помогнеш на някого, намери към него най-добрия възможен път. Подходи към него лично - такъв, какъвто го познаваш, а не изхождайки само от себе си, за да се изтъкнеш ти в цялата тази работа.

Малко назидателно стана накрая, но знае ли човек, може пък да назидавам себе си…