НЕИЗРЕЧЕНА МОЛИТВА

Иван Николов

НЕИЗРЕЧЕНА МОЛИТВА

Стихотворенията са двечки - трогателно-непохватни, като две мъхести патенца. Кога съм ги преписвал така грижливо на старата си машинка, къде и за какво съм ги изпращал?… А те все пак успели да намерят обратния път, поискали да се върнат и да си останат тук, при мен.
Две мои отколешни стихотворения - две непроходили мои дечица! Не мога да се похваля с тях, но пък и няма защо да се срамувам.
Впрочем, това е без значение! Сега изпитвам само закъсняло бащинско състрадание, искам да ги погладя по главиците, да избърша сололивите им нослета. Защото най-горе, в десния ъгъл и на двете поизбелели от времето странички, стилото на смръщения, тогава жив още, класик със сократовски череп и отвъдни очи е изписало само две латински букви:
Nо - и три удивителни.
Nо!!! - макар че и тогава оръжията за редакционна отбрана бяха по-други: „Не!”, „Слабо!”, „Несполучливо!”
Къде сте тръгнали, патенца мъхести, дечица непроходили мои?
Не виждате ли латинската главна буква: уж портичка към заповедни владения, но закована с напречен мертек!
Подозирам, че класикът си е промърморил и едно: р а s а г а n, но се е въздържал да го изпише.
А ние сме викали, възразявали, настоявали:
- Доброволно поехме тежкия кръст…
- Nо!!!
- Не умеем, но искаме да се научим…
- Nо!!!
- Късаме го от съня и хляба си, от библейската бедност, от чуждите тавански стаички…
- Nо!!!
Ти, който бдиш над делата ни - бог ли си, нравствен законодател ли! Наказвай ме както искаш: гол и гладен да тръгна, сляп и глух да се видя…
Само две неща те моля да ми спестиш: латинските букви и литературното високомерие!

Из „Требник. Приписки с върха на перото”

Свободни ли сте в понеделник?

Има ли желаещи за една мини среща - утре (понеделник 22.09.2008), в сладкарница “Пчела” в Белите брези? Предлагам да е следобед, към 17:30 ч.

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС

АРТ КЛУБ „ХЕРОС” СТАРА ЗАГОРА

ФОНДАЦИЯ “Д-р Щерев” гр. София

НЧ „Даскал Петър Иванов” гр. Стара Загора

 

ОБЯВЯВАТ

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС

за рисунка, стихотворение, есе, разказ, фотография и фотоколаж

на тема: „ЯБЪЛКАТА”

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА КРАТКА ПРОЗА „ЦВЕТНИЦА”

Фондация „Д-р Щерев” София

АРТ КЛУБ „ХЕРОС” СТАРА ЗАГОРА

НЧ „Даскал Петър Иванов” гр. Стара Загора

 

ОБЯВЯВАТ

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН  КОНКУРС ЗА КРАТКА  ПРОЗА „ЦВЕТНИЦА”

Новото ни списание “Литературен свят”

Представям ви списанието, което направихме заедно с Elf, поета Георги Ангелов и съпругата му Ваня Душева. Готово е и стана точно такова, каквото си го представях - прекрасно - и технически и откъм съдържание:

ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

Много автори се включиха със свои произведения и тепърва ще се включват и други. Целите, които сме си поставили, ще ги видите скоро на страницата “За списанието”.

Списанието нямаше да се реализира без помощта и на моя съпруг Валентин Павлов, който ни купи домейна и хостинга.

Изказваме благодарност на всички, които помогнаха да се осъществи тази страхотна идея и ако някой иска да се включи с доброволен труд, е добре дошъл сред нас!

Равновесие

 

Равновесие

Облива ме покоят на градините,
в които силният живот расте.
Вървя уверено напред в годините,
запазила страстта си на дете.

Каквото да докосна - разцъфтява,
каквото да погаля - плод ми дава.
Душата ми отправя към света
послания за мир и топлота.

Върви денят по своя земен път,
и всяка мисъл уравновесява.
Посока, цел, увереност ми дава
да следвам неизменния му ход.

Аз виждам как хармония създава
и се прекланям пред Великия живот.

 

Слятост

Да пуснеш в теб реките да текат,
да чуеш ветровете си как пеят,
да вдъхнеш миг от ароматен цвят
и семена в душата да засееш.

Във мислите - живот да ромоли,
във думите ти - вихри да се смеят,
да пламват от ръцете ти искри
и водни струи после да се леят.

Да стопляш и да напояваш,
на помътнялото живот да даваш
и път - на устремените зърна
и кълнове - на Майката земя.

Пусни през теб животът да минава,
пусни звездите да го озаряват,
съедини се с неговия път -
цветята му във теб ще разцъфтят.

 

Тези две стихотворения, както и „Душата знае” са посветени на книгите на Вадим Зеланд - „Транссърфинг на реалността”. Прочетох две от тях - прекрасни са.

Благодарности на Elf

 

Опитах се да направя нещо с WordPress (като стане готово, ще ви го покажа) и съм благодарна на Елфа, че се отзова на молбата ми за помощ, а също и че:
- ме накара да изчета всичките PHP скриптове и да разгадая кое за какво се отнася;
- да издиря нови такива и да ги сравнявам с моите, за да видя откъде идва проблемът, който искам да реша;
- и накрая - да се почувствам удовлетворена от себе си, защото вече мога да правя и това.
Но иначе той свърши най-важната работа - изгради връзките между всичко в сайта, така че да работи перфектно и по начина, по който исках. Без него нямаше да се справя. Признателна съм му за безвъзмездния труд! Елф, благодаря ти!

(картинката я сложих, защото е много весела, иначе говоря съвсем сериозно!)

За поетите - откъс от Питър Пан на Джеймс Матю Бари

Джеймс Матю Бари

Книжката “Първите приключения на Питър Пан” от Джеймс Матю Бари ме е грабнала тези дни. Имам една друга книга за Питър Пан - далеч не толкова красиво написана като тази. Линда Гудман в хороскопите си използва цитати от Питър Пан и се чудех от къде ги е взела, докато не попаднах на истинските истории на Джеймс Матю Бари.

Ето как започва третата глава: “Шели бил млад господин, пораснал толкова, колкото може да се очаква от него. Той бил поет, а поетите никога не порастват напълно. Поетите са хора, които презират парите - освен онези, които им трябват от днес за днес, а той имал толкова и дори пет лири повече. Тъй че, като се разхождал веднъж в Кенсингтънския парк, Шели направил хартиена лодка от излишната си банкнота и я пуснал да плава по Серпентината.” 

_______________________________________

Преинсталирахме Уиндоуса - сега сме с Виста. Форматирахме всичко, че го бях превърнала на сървър.

Мързелан и Мързеланка

Една от най-хубавите български детски приказки в стихове за мен е „Мързелан и Мързеланка” на Асен Разцветников. Мисля, че е виртуозно написана. Моето лично разбиране за „виртуозно” е да звучи ясно и разбрано, никъде да не дразни и да казва повече с по-малко думи. А точно зад така звучащите неща се крие много, много труд и майсторство. Не знам дали ще ви допадне, но за мен е истински шедьовър:

Мързелан и Мързеланка

Край речица на полянка
Мързелан и Мързеланка
си живели в къщурка,
ниска като костенурка.

Ала дъжд ли се извие
къщичката ще ги скрие.
Зимна буря ли завей -
вкъщи ален огън грей.

Имали си те козица
с бяла пухкава брадица
и на кривите рогчета
с две пиринчени звънчета.

Във кошарата врещяла
с ясен звън ги веселяла
и ги хранела с попара
щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан
дръпвал вехтия юрган
и побутвал Мързеланка:
- Ставай пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува
и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!

Триъгълник, квадрат и кръг на плажа

Триъгълник, квадрат и кръг на плажа

Квадрат и Кръг на плажа
лежали по корем.
- Кръг, дай да ти намажа
гърба със плажен крем!

Кръг вирнал нос и казал:
- Квадрате, престани!
Ти би ли се намазал?
Това е за жени!

- Да седнем под чадъра! -
предложил пак Квадрат.
- О, стига дъра-бъра!
Ще ставам шоколад!

Триъгълникът рекъл:
- Аз също искам тен!
И друг път съм се пекъл…
Не ме мажи и мен!

От плажа се прибрали
червени като рибки
и на въжето спали,
защипани със щипки.

Ангелина Жекова