май 6, 2008
април 20, 2008
април 9, 2008
Селина
Това е моята братовчедка Селина Димитрова - манекенка и художничка.
Как съчетава тези две занимания, които не са ú просто хобита, а настоящи и бъдещи професии?
Да работи като модел е нейната детска мечта, от която тя още не се е отказала. Включваме я в клуба на непоправимите мечтатели, в който членувам и аз.
За мечтата си е готова да пожертва изключително много неща - на първо място всички дребни житейски удоволствия като похапването на вкусотийки и шляенето без цел например. И това го прави с лекота.
Държа да кажа, че е изключително дисциплинирана в следването на целите си, не знам как го постига. Видимо се отличава от връстниците си така, както се отличава човек, който си е поставил високи и точно определени цели, от хората, които напредват, но без значение в коя посока.
Някои я намират за странна, аз обаче вярвам и ще продължа да вярвам в нея, макар да не намирам манекенската професия за много удачна.
А рисуването? Бих казала, че то вече ú е една сбъдната мечта. В нея тя вложи не по-малко усилия и страст и сега учи във флорентинската Academia di Belle Arti.
А това са нейните най-първи картини, които е рисувала по снимки:
Харесват ми с чистотата и наивността си, с идеализма, който е вложила в тях. Дано съхрани тази яснота не само в творчеството, но и в себе си. Защото е трудно да преминеш през годините и пак да рисуваш лица без бръчки и тревоги, идеализирани, чисти лица, пред които няма поставени маски. За критиците ще кажа, че това може да се случи само в младостта, само в „първия път”, и се е случило.
По-нататък започват натюрморти:
Скоро очаквам да ми прати снимки и на новите си неща. Чакам с нетърпение!
П.П. - познайте на кой от портретите съм изобразена аз
март 19, 2008
Лъвът Орфей
Лъвът Орфей, който изживя живота си в нашия (софийския) зоопарк, за да раздава автентичното си достолепие на нас - посетителите, които минаваме от там, за да запълним времето си.
Когато пишех Наука на науките, ми трябваше лъв - истински, жив африкански лъв. И открих него - Орфей. Тогава още беше в разцвета на силите си, а ние нямахме подходящ фотоапарат, за да го снимам.
Сега, две години по-късно, отидох да го видя. И ето какво открих:
Той е стар и немощен. Едва се придвижва от място на място.


Но не може. Няма сили. Измършавял и слаб е.

Присяда на земята.


Мислех да не разказвам подробности за тази моя емоционална „връзка” с лъва от зоопарка, но все пак реших да ги споделя:
Отдавна не бях ходила в зоологическата градина, защото, на това място се видяхме за последен път с моята приятелка Веселина. За последен път, когато тя беше все още добре, а малко след това се разболя и почина, и остави две съвсем малки деца - второто още не беше навършило годинка. А пък когато я видях наистина за последен път, ми каза - „Хайде, като се оправя, ще отидем в зоологическата градина с децата.” Вечна ú памет!
Та затова не бях ходила там. И не бях виждала Орфей. Питах за него във форума на зоопарка и ми отговориха, че си е там, но е болен и не излиза. (Между другото този форум, а и сайтът на зоопарка също отдавна ги няма - просто изчезнаха незнайно къде.)(Грешка! - сега видях, че са се появили отново, което е чудесно.)
Привързах се към Орфей докато пишех за него. Един от моите герои общува с животните по странен за околните начин - по телепатичен път. Като дете е бил ням и между него и двете му кучета се е създала такава връзка. Тогава той не е разбирал напълно своите способности, но по-късно, когато кучетата вече ги няма, общува по същия начин с лъва. Това е - казано накратко.
Мисля, че това обяснява защо посветих книгата освен на всичките си приятелки и на нашите деца, които са герои в нея, също и специално на Веселина и на лъва Орфей.




















