Заглавието може да ви прозвучи странно, но става дума за нещо съвсем конкретно:
Децата от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките” отдавна пишат колективни романи. Не само ги пишат добре, но и сами си ги илюстрират и оформят кориците. Последният от тях - „Играта” предстои да се издаде. И както за всяко издаване на книга, са нужни средства.
Човешката библиотека ги е взела под крилото си и им помага. Сега са измислили нестандартен подход да съберат нужните средства. Нека да помогнем и ние - като се включим в кампанията и като я популяризираме.
Вестник Уикенд, както разбирам от единствения им брой, който съм виждала, е жълт вестник - толкова жълт, та чак пуска черно по пръстите. На 26.04.2008г. разбрах, че са ми откраднали цяла статия от блога, без да ме попитат, без да посочат името ми или пък адреса, от където са я взели. Ето тази:
Само са сложили думите ми в кавички и пред кавичките пише: „Близка на певицата разказва” - все едно, че съм го разказала специално на тях! „Автор” на статията им е някой с безличното име Иван Георгиев. Освен това е объркал нещо много важно (от глупост и недоглеждане или нарочно - за по-голяма сензация) и това много ме подразни: Написала съм, че Виктор се роди на рождената дата на загиналата дъщеря на Маргрет Николова. Те (отгоре с големи букви) са написали, че се е родил в деня, в който е загинала дъщеря и. Ето, вижте и „тяхната” статия:
Яна ме покани да напиша за последните книги, които съм купила, прочела, подарила, и тези, които искам да прочета - нови и стари. Ето, вижте:
(все пак се въздържах да пиша само за детскте кнги, с които напоследък е пълен животът ми)
Последните 3 книги, които си купих:
Дневникът на един маг - Паулу Коелю
Двойниците в легендите, магията и живота - Иван Николаевич Тересов
Хари Потър и нечистокръвният принц - Джоан Роулинг
Последните 3 книги, които помня, че купих за някого: Повече от три, но всичките от раздела „Тайни и загадки” в Хеликон. На рождените дни на баща ми само такива му подаряваме. Имената им не помня.
Последните 3 книги, които прочетох:
Завръщане към битие - Зекария Сичин
Магьосникът от Землемория - Урсула Ле Гуин
Лявата ръка на мрака - Урсула Ле Гуин
Последните 3 детски книги, които прочетох (на глас): Фердо мравката - Ондржей Секора
Карлсон - Астрид Линдгрен
Пипи дългото чорапче - Астрид Линдгрен
3 книги, които бих искала да прочета отново: Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес - Яна ме подсети за тази книга, която много обичам (пак по сантиментални причини)
Братята с лъвски сърца - Астрид Линдгрен
Роня, дъщерята на разбойника - Астрид Линдгрен
(това се сетих на прима виста, иначе има стотици книги - не преувеличавам - които ми се препрочитат. Едни от тях са книгите на Хенри Милър)
3 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време: Приказка безкрай - Михаел Енде
Сърцето на змията - Иван Ефремов (искам да наваксам с фантастиката)
Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли - разкази и новели (искам да наваксам с фантастиката)
Каня ви да продължите (ако вече не сте минали по реда си): LeeAnn , Жени, Майк Рам, както и всеки друг, който желае!
Навремето великденските яйца са ги боядисвали с природни бои. И аз се научих да го правя (не е никак сложно) не защото не харесвам съвременните оцветители, а защото боядисаните с люспи от лук яйца стават изключително красиви и неповторими.
За съжаление не съм снимала нито едно от тях да ви го покажа, но мога да опиша как се прави за тези, които биха искали да опитат.
Защо толкова рано? Не е никак рано, защото трябва да си съберете предварително люспи от лук. Всички отпадъци от обелването на лука ги отделям в една торба и до Велик ден събирам достатъчно. Ако не, отивам в близкия „плод и зеленчук” и помолвам да ми оберат нападали люспи от щайгите.
Като дойде време за боядисването:
Трябват ви: по-бели яйца (но и по-тъмни стават), непотребен дамски чорапогащник, конец и прясно набрани дребни листенца и тревички с интересна форма - здравец, дори миниатюрни листа (съвсем млади) от кестеново дърво.
Чорапогащникът се нарязва на правоъгълни парчета с големината на пощенска картичка (в неопънато състояние). Конците също си ги нарежете предварително за по-удобно. Яйцата - сурови - ги измийте и подсушете. Пригответе си една чинийка с няколко капки олио в нея.
Сложете люспите от лука в тенджера, залейте ги със студена вода и сядайте да връзвате яйцата.
Как става това: Потапяте леко листенцето в олиото, за да се омазни от едната страна. Поставяте го върху яйцето - с олиото към черупката. Гледате да не мърда и да не се размазва много-много (макар че не е фатално). И цялото това нещо го увивате с парче чорапогащник, което опъвате хубаво по яйцето и усуквате отзад (противоположно на листото). Усуканото място връзвате здраво с конец. Отрязвате стърчащите краища и пъхате в тенджерата при люспите лук и водата.
Като приготвите всички яйца и ги настаните добре на мекичко между лучените люспи, слагайте тенджерата на котлона. Оставете да ври 15 - 20 минути и после обезателно яйцата да изстинат в тенджерата с лука. Така ще се боядисат най-добре - до красиво керемидено червено. Чак тогава ги извадете, внимателно отрежете и отделете увивните материали, и като изсъхнат яйцата, ги намажете с малко олио.
Както казах, стават с неповторим и наситен червен цвят, там, където е било листенцето може да се оцветят и в бледо зелено, а отзад, където е бил усукан чорапогащникът, се получава шарка като фина мрежа - като център на паяжина.
Искам да популяризирам една идея - организиран е литературен конкурс „Оставката на министъра”. Информацията за него получих по пощата от „Литературата днес” на Преслав Ганев.
Маргрет Николова - колко хора я помнят? Иска ми се да са много, но се опасявам, че не е така.
Когато един певец или актьор слезе от сцената, често пъти дирите му се изгубват и в следващите поколения има все по-малко хора, които са чували за него. Защото той отстъпва мястото си там на нови певци, на нови актьори, и се оттегля в своето усамотение, в живот без публика. Понякога иска да бъде така, понякога то става от само себе си.
За всички, които не знаят коя е Маргрет Николова - тя е певица - една от първите на българската естрада . Първоначално е учила в Музикалната академия специалност пиано, докато през 1946 година не се включва, като певица, в младежкия художествен колектив “Лиляна Димитрова”. Така кариерата ú взима обрат в друга посока и слава богу, защото иначе естрадната ни музика щеше да загуби един невероятен глас. 1948 г. след успешно издържан конкурс, тя вече е в ансамбъла на МВР, от където започва професионалната ú кариера. 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио. 1961г. става солистка в ансабла на Народната Армия. 1963 г. е поканена да участва в Армейския естраден състав към Театъра на народната армия. Тук кариерата ú вече е ориентирана към естрадата и там работи до края на 1975 година. От тогава започва соловата ú кариера - участия в дуети и спектакли. Така до 2000 година, когато Маргрет Николова се оттегля от активна творческа дейност на 72 годишна възраст. Много хора я свързват предимно с БКП, един вид тя е комунистическа певица. Въпреки времето, в което е живяла и работила и политическите ú пристрастия, Маргрет Николова е “Пръв глас на Балканите” и е оставила за поколенията незабравими песни като “Птици мои”, “Целуни ме”, “Любили сме, Любили”, “Малка къща сред полето” (която между другото е и първата филмирана песен за БНТ).
Ето още информация за певицата: kliuki.net (Въпреки че мястото се казва “Клюки”, информацията е вярна.)
По една щастлива случайност обаче, Маргрет Николова е прабаба на моя племенник Виктор от страна на баща му. Има и още нещо интересно и пророческо, което вероятно не е известно почти на никого. Искам да го спомена, понеже вярвам, че е щастлива поличба - племенникът ми Виктор се роди на същата дата, на която се е родила и загиналата дъщеря на Маргрет - 10 март. Беше тръгнал да излиза три дни преди това и как ли не му помагаха, но удържа и се роди в първите часове на 10ти.
Малцина знаят сигурно също колко много я обичаше нейният съпруг Петър Николов. Той издаде и книга за нея - книга, екземпляри от която имат само най-близките им хора. Ето така изглежда корицата ú:
Сега Маргрет Николова живее спокойно, има двама прекрасни внуци - вече големи хора, и един правнук - Виктор. На вид е скромна, деликатна, по нищо не личи, че е била звезда. Държи се с всички нас сърдечно и топло, радва ни се.
Щастлива съм, че точно на мен се падна честта да пиша за Маргрет. Когато държах правнучето ú на ръце, тя стоеше до мен. После изведнъж запя една нежна песничка на Виктор. А аз стоях и я слушах и не смеех да трепна, за да не секне гласът ú. Да се докоснеш до такава легенда е като да се докоснеш до вечността. С това чувство пиша за нея сега.
За мен тя е образец за това как трябва да се остарява, а също и потвърждение на максимата, че младостта идва отвътре. Вижте, в навечерието на осемдесетата ú годишнина, Маргрет Николова, наричана с любов от цялото си сегашно семейство Мама Грета:
Вярвам, че има хора, които биха се зарадвали да чуят гласа на своята младост:
Благодарности на Иглика за снимките и биографичните данни
Издателство АРГУС обявява деветия си конкурс от годишните награди за българска фантастика.
Единственото ограничение е пределът на вашето въображение!
Наградите ще се присъждат в категориите роман и разказ само за непубликувани произведения.
Фантастичните произведения, подписани от автора, да се изпращат на адреса на издателство АРГУС, придружени с кратка автобиография. Годишно се приема само по едно участие на автор (възможно и в двете категории). Приемат се само четливи копия на пишеща машина, компютърна разпечатка или електронен вариант (изпратен файл по e-mail). Ръкописи не се рецензират и не се връщат.
Условия:
Роман: до 300 страници (450 хил. знака)
Награда: публикуване в поредицата “Нова българска фантастика” на издателство АРГУС.
Разказ/повест: до 100 страници (150 хил. знака)
Награди:
първа – 250 лв.
втора – 150 лв.
трета – 100 лв.
Наградените и избрани сред най-добрите разкази ще бъдат публикувани в поредната антология “Хоризонти” от “Нова българска фантастика” на АРГУС.
Внимание: Срокът за изпращане на текстовете е 24 май 2008 г.
Материалите изпращайте на адрес:
Изд. АРГУС, 1463 София – пк 5
или по електронна поща: argus@ttm.bg
Клуб „УИБРОБИЯ”, съвмесно с Народно читалище „Георги Илиев” гр. Стара Загора, обявява седмият традиционен конкурс за литературно произведение (роман и разказ), базирани на фантастичното и приказното в българският фолклор и митология „ТАЛАСЪМИЯ 2008″
Условия:
1. Няма ограничения за възрастта на авторите.
2. Няма ограничения за обема на произведенията и за броя на произведенията, с които един автор може да участва.
3. Допускат се само непубликувани творби към датата на обявяване на резултатите.
Награди за отличените произведения:
Разказ:
1-во място 250 лв.
2-ро място 150 лв.
3-то място 50 лв.
Роман:
1-во място - 500 лв.
Приемат се само текстове, изписани на кирилица. Учасниците трябва да посочат трите си имена, e-mail (ако имат), телефон или друг начин за контакт с тях.
Срок за предаване: до 15.05.2008 г.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на Еньовден, по време на фестивала „Таласъмия 2008″.
Адрес за изпращане на творбите:
Стара загора, ул. „Христо Ботев” 103
Клуб „Уибробия”
E-Mail: g_ilievsz@mail.bg
Регионален център за изкуство и култура при ЦУР “Компас”
обявява конкурс
“ФАНТАСТИЧНО ИЗКУСТВО” - БУРГАС ‘2008
РЕГЛАМЕНТ
I.Конкурсът е национален.
II.Включва три категории
I-ВА КАТЕГОРИЯ / допускат се за участие по едно произведение от автор /:
1.За литература /за непубликувано произведение на фантастична тематика/ :
а/ разказ - до 10 стр., б/ стихотворение - до 2 стр., поема - до 5 стр., /стандартна машинописна страница -30 реда / 60 знака /, в / пиеса - с приблизително времетраене - 50 мин.
2. За изобразително изкуство - живопис, малка пластика
II-РА КАТЕГОРИЯ - за сценични изкуства:
1. За музика - с приблизително времетраене - до 10 мин.
2. За танц - с приблизително времетраене - до 10 мин.
3. За театрална постановка - с приблизително времетраене - 50 мин.
III-ТА КАТЕГОРИЯ - допускат се за участие до три произведения от автор
1. За видеоклип - до 3 мин.
2. За анимация - до 10 мин.
3. За игра с фантастичен сюжет - без ограничения
III. Творбите да се изпращат както следва:
За Категория I.1. - по интернет като прикачен файл на e-mail: fant_bs@abv.bg
За Категория I.2. - по пощата се изпраща копие или снимка на DVD / за малката пластика - min 4 ракурса
За Категории II и III - Творбите да се изпращат на CD / за II.1. / и на DVD / за останалите подкатегории /
IV. Конкурсът е анонимен.
Личните данни на автора - име, адрес, телефони, е -mail / задължително да е посочен, тъй като всички съобщения до участниците относно резултатите от конкурса, съпътстващата програма и пр. ще бъдат изпратени по Интернет /, творческата биография - в т.ч. публикации, награди, издадени книги, участие в сборни издания, изложби, конкурси, фестивали и пр./ако има такава /. Снимка на автора или колектива трябва да бъдат изпращани: За категория I.1. - на отделен прикачен файл; За останалите категории - приложени в малко запечатано пликче в пощенската пратка.
V. Краен срок за приемане на творбите - 01 юни 2008 г.,
* Няма да бъдат допуснати до участие в конкурса или ще бъдат дисквалифицирани:
- вече публикувани текстове
- творби, пристигнали след крайния срок
- автори, за които е ходатайствано пряко или косвено
VI. Резултатите и съпътстващата програма ще бъдат обявени на 09.06.2008г. в сайта на
конкурса http://burgasfant.hit.bg
VII. Наградите ще бъдат определяни от 5-членно жури с различен състав за всеки отделен жанр.
VIII. Награждаването ще се състои на 13, 14 и 15 юни 2008 г.
IХ. Награди. За всеки жанр /вид изкуство/ ще бъдат присъдени:
А/ по една първа награда: - за индивидуални творби - 150 лв.
- за колективни - 250 лв.
Б/ други материални и парични награди и грамоти
Внимание! С участието си в конкурса авторите отстъпват безвъзмездно на организатора авторските права върху представените творби за еднократно публикуване или представяне, ако изрично не е уговорено друго. Материалите не се редактират и рецензират.
Ц У Р “Компас”, гр.Бургас 8 000, ул.”Странджа” 28, ет.2, тел/факс. 056 / 91-99-42
Рисунката е от страницата на Златомир Арабистанов, открих го случайно, но виждам, че е много талантлив.
Предупреждение: Не започвайте да четете, ако нямате нещо сладко за хапване подръка!
Някои книжки така отварят апетита! Не е имало случай да започнем да четем Пипи например, без още след първите няколко страници някой да не поиска палачинки или курабии. Всички курабии, които съм правила досега, са били не за Великден и за Коледа, а след четене на Пипи.
В Карлсон пък се ядат на поразия кифлички с какао. Също и кюфтенца, сандвичи с шунка и сирене, торта с каймак и бонбони. Ето, спомнете си защо му се прияжда на човек:
„Дребосъчето влетя в кухнята. Майка му с карирана престилка стоеше до печката и пържеше превъзходните кюфтенца. От време на време тя разтърсваше големия тиган и гъсто наредените малки месни топчици подскачаха и се преобръщаха на другата страна.
О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени - с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!”
„Майката не намери какво да отговори. Трябваше да прекъсне своята миротворна проповед. Нейният побойник син седеше мрачен и тя побърза да постави пред него чаша горещо какао и пресни кифлички.
Дребосъчето много обичаше всичко това. Още от стълбата той долови сладостния дъх на току-що изпечено маслено тесто. А от майчините прекрасни кифлички с канела животът му ставаше много по-сносен.”
„Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствувал.
- Сега ми е добре - рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото - отлично. Дребосъчето сам го бе сварил върху печката на Карлсон. Карлсон беше измъкнал от тяхната кутия всичко, което бе необходимо - мляко, какао и захар.”
А сега, за да не сте капо, ето ви една рецепта за курабии от моя тефтер. Стават лесно и бързо в домашната печка:
4 яйца
2 ч.ч. захар
1½ ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. олио
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. сода
Измесва се меко тесто. Овалват се малки топчета. Всяко топче се прави на пръчица с дебелина на пръста. Всяка пръчица се връзва на възел (за да заприличат на охлюви). Пекат се. Поръсват се с пудра захар.
