Кой какво каза последните дни (за писането)

 

Събрах тези цветни стъкълца от постове, коментари и други места - всичко, което ме впечатли наскоро:

от Графа - Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората - от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за “дотворяване” - те определят какъв ще е броя на “съавторите”.

от Тишо - Стивън Кинг беше казал нещо от рода на: “разказът е моментно привличане, кратка целувка, а романът - дългогодишна и разтърсваща любовна афера.”

от Амелия - Думи, думи, думи…

Модел на свят в дискретни единици.

Безуспешни опити да напъхаш единното в словесните нашийници на смислите.

от Калин - Не ме четете избирателно (цитирано по памет). Нарочно не давам линк, защото страницата се нарича „Кървящи” и е много лична.

от Светлина - …аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права - някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де…

от Пейо (след кря на конкурса „Оставката на министъра”) - Ако е нужен извод или личното ми мнение, то е че ничие въображение не може да се сравнява с действителността.

от Vanbergen (когато пише разказ) - Дойде ли последната точка, съм безсилен.

Да скочиш в изживяването „Писателска работилница”

Много противоречиви мисли извиква тя в мен. Има ли смисъл от нея или не? Ще науча ли нещо наистина важно, което не мога да науча сама? Ще помогне ли или ще попречи? Да не се окажа аз най-бъбривата и най-активната там. И имам ли всъщност какво да кажа на другите, което да им е от полза?

Ще видим, като свърши. Засега нямам отговор на никой от въпросите по-горе.

Разбрала съм, че всичко важно, което творецът научава, го научава сам. Отнема време, но самият процес на търсенето е обучението. Писателската работилница запълва по-скоро нуждата да общуваш с други себеподобни, други търсещи.

И все пак мисля, че е по-добре да пишеш разкази, отколкото анализи. Да чувстваш, отколкото да обясняваш чувствата си. Да се намесваш в чувствата на друг и да ги коригираш, е почти излишно, освен, ако той го иска, както е в случая.

Ей такова ми е - противоречиво. Но, кого го е грижа… Хвърлям се с главата надолу, като изплувам, ще пиша пак.

Космосът над Земята и космосът на душата

Космосът и душата си приличат по това, че имат притегателната сила на неовладяеми бездни. Две бездни, които се оглеждат една в друга - душата черпи своето вдъхновение от звездите, звездите отразяват в нея своята красота.

Приличат си по своята неспособност и нашите домогвания до тях. Колкото навътре сме навлезли в космоса, толкова път сме изминали и до дълбините на душата - говорим за дълбочина, а още дълбаем на повърхността. Разбира се, и там има много за дълбаене.

Мечтите и стремежите, ведно с научния подход, са главната ни двигателна сила за навлизане в тези пространства. Любопитството също. Възможностите ни и в двата случая са нашите ограничители.

И в небесния и в душевния космос засега сме проникнали само с въображението си. То е единственото ни истинско средство, което не се спира пред никакви прегради. Технологиите също се развиват повече благодарение на въображението ни, не толкова на научния подход. Ако имате възражения срещу това, замислете се, дали бихме открили нещо ново, без преди това да сме дръзнали да си го представим.

Науката е само помощник, въображението е двигателят. Въображението и знанието вървят ръка за ръка, но докато първото пробива като свредел обвивките на нашето невежество, второто само го следва.

Човешкото тяло е малко на фона на космическата необятност, но душата вътре в човека може да се мери с безграничната Вселена. Въображението, като израз на душевната ни същност, доказва това. Човек не може да има богато и гъвкаво въображение, без да носи жива, откликваща, ранима душа. Тя е онази, която ни кара да гледаме към звездите, онази, която ни кара да търсим звездите вътре в нас.

Изборът на Ахил

 

Събрах мъдри думи, но в чии уста да ги сложа?

Изборът на Ахил

Да живееш дълго и спокойно, без да знаеш дали името ти ще остане в историята, или направо да вземеш мерки то да остане в историята…

У всеки от нас живее по един гений и по един графоман. Геният иска да се откъсне от света и да твори. А графоманът желае да покаже на света още сега, че го има. Може би, защото е наясно, че геният, макар и полезен на другите, никога не е полезен на себе си.

За въпросите и отговорите

…и всеки отговор води до нови въпроси. И по-важни са въпросите, отколкото отговорите. Въпросите движат мисълта, отговорите я спират. Въпросите ни карат да тръгнем да вършим разни неща, не отговорите. Достигането до приемлив отговор е най-тъжната част от пътя, не най-щастливата.

            Ние всъщност не се нуждаем от отговори. Затова пък въпросите са ни много нужни. Никой не упреква този, който задава въпроси, всички се нахвърлят върху онзи, който даде отговор…

Стратегия за набиране на популярност:

1. Заставам права в интернет на някой кръстопът, където духат силни ветрове и се разразяват урагани (например форум).

2. Стоя там.

3. Стоя там.

4. Продължавам да стоя там.

5. Не приемам нищо лично (макар че по-лично от това, здраве му кажи!)

6. И накрая разбирам, че е вярна поговорката „всяко чудо - за три дни”.