Притча за помощта

В контекста на трагедията с влака, тази сутрин в Нова Телевизия се обади човек (чието име, за съжаление, не чух) и разказа случка, достойна, според мен, да се превърне в притча за помощта:

Две момчета, двама приятели - Тони и Вили (така запомних имената им) - излезли навън да си играят. Тони обещал на майка си да се прибере в определен час, но закъснял.

Майка му се ядосала, притеснила се, а него още го нямало. Най-после се върнал.

- Къде беше? Защо закъсня? - попитала го уплашена тя.

- Бях с Вили. Техните му купили ново колело. Но караше бързо, падна и се удари. Аз останах при него да му помогна…

- Да му помогнеш? И как му помогна?

- Помогнах му да плаче - отговорило детето. - Седях с него на тротоара. Не можех да го оставя сам. Помогнах му да плаче. Затова закъснях.

Моля, ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата човекът, който разказа това, мине от тук, да ми се обади!

C’EST LA VIE

Тази песен я бях забравила. Имам от едно време касетка (ако някой помни какво е това) с песните, които най-много харесвах, но сега нямам касетофон да си я пусна. Между тях бяха и “Child In Time” и “When a blind man cries” на Deep Purple, а също и “Where Do You Think You’re Going” на Dire Straits (има ги в YouTube, не ги бях търсила просто). Явно тези дни ми “върви” на музика. Поздравявам всеки, на когото му харесва или ще му хареса тази песен!

Добавям и нещо, което нямам думи да опиша как ми действа - Fish и песента му “Cliche”. Поздравявам с нея Иглика:

Сестра ми (Иглика)  сложи текста на Клише в коментар, но го изнасям и тук, защото много ми харесва:

Ive got a reputation of being a man with a gift of words
A romantic poetic type or so they say
But I find it hard to express the way I feel about you
Without getting involved with the old cliches.

In the old cliches, its the old cliches.

This songs begun so many times but never
In a way that you wont consider to be an old cliche.
I want to say that I need you, I miss you when youre away.
And how it seemed like fate - o here we go - the same old cliches.

Its the same old cliches.

Its not that Im embarrassed or shy, well, you know me too well
But I want to make this song special in a way that you can tell.
That its solely for you and nobody else
For my best friend, my lover, when I need help - cliche - cliche?
Everything I want to say to you is wrapped up in an old cliche
Id waited so long to find you, Id been through the heartbreak and pain,
But of course you already know that cos youve been throught the same.
Thats why Im trying to say with my deepest sincerity
Thats why Im finding it comes down to the basic simplicities
The best way is with an old cliche
Its simply the best way is with an old cliche
Always the best way is with an old cliche
Ill leave it to the best way, its an old cliche
I love you.

  

“Днешната младеж”

Ей заради тази снимка реших и аз да напиша една „статия” за днешната младеж. За „силния пол”, за „слабия пол”. И за борбата кой-кого.

Това са моят син и едно момиченце, с което си играе през лятото.

Но картинката е показателна.

Забележете как го гледа тя! А той накъде гледа?

Забележете жизнерадостния му поглед! Тя обаче има нещо наум.

Забележете в кого е топката!

И кой кого иска да хване за ръка.

Днешните момичета и днешните момчета изпадат все по-често в такава ситуация, правило ли ви е впечатление?

Конкурс за сценаристи на Травъл ТВ и Фондация „БУКВИТЕ”

Травъл ТВ и Фондация „БУКВИТЕ” обявяват конкурс за сценаристи.
На най-добрите телевизията ще предложи постоянна и добре платена работа. Накратко: ще пътувате, ще пишете и ще ви плащат за това!
Какво по-хубаво и естествено за природата на писателя.

ТЕМА: МОЯТ ЛЮБИМ БЪЛГАРСКИ ГРАД

Изисквания:

- Сценарият трябва да е между 10 и 12 страници - 1800 знака или 60 знака на ред, 30 реда.
- Кандидатите имат право да изберат град, за който да пишат, но в сценария трябва да присъстват следните задължителни теми:
а/ история
б/ култура
в/ религия
г/ икономика
Съотношението на темите е според конкретните особености на града. Може да се пише, както за София или Пловдив, така и за Трън, Дулово или Горна Оряховица.
- Сценарият трябва да е структуриран около присъствието на водещ. Той/тя трябва да има между 10 и 15 ключови за сюжета реплики (синхрони) пред камерата.
- Интересни идеи за интервюта със значими за града личности. Такова интервю трябва да съчетава истинска професионална значимост и популярност на героя.
- Всеки сценарий трябва да има собствено заглавие - атрактивно, но и според основния контекст на произведението.
Препоръки:
- Пишете кратко и стегнато. С повече глаголи и по-малко прилагателни. Става дума за телевизия. Избягвайте тромави думи. Използвайте “пия” и “ям” вместо “консумирам”.
- Не забравяйте, че и най-красивите думи и образи трябва да бъдат покривани с картина, тоест с определени задачи за оператора. Така че някоя много стара, но твърде малка църква, не “носи” цяла страница текст.
- Започнете направо с интересното.

Награди:
Три големи награди - постоянни договорни ангажименти за цяла година с Травъл ТВ и списанието за пътешествия „Одисей”
- Две екскурзии в чужбина
- Две екскурзии в България
- множество целогодишни абонамента за списание Одисей

Краен срок: 29.03.2008 г.

Изпращайте сценариите на адрес - ttvi@bukvite.bg
или на
София 1000
кв. Младост 1, бл. 63, вх.10, ап.166
Камелия Иванова

Всеки автор може да участва с до три сценария.
Прилагайте в писмото трите си имена и координати за връзка.

ПРИМЕРЕН СЦЕНАРИЙ
ПЕТРИЧ: ГРАДЪТ НА ПРЕЛЕТНИТЕ ХОРА
/ОТКЪС/

Единствената бомба, която пада върху Петрич през Първата световна война, е изтървана случайно.
Случайността винаги е предопределяла съдбата на този град. Всъщност, така е с всички селища на кръстопът. В повечето случаи тя е помагала на Петрич. От древността до днес. Затова градът е смесица от мистика, прагматизъм и жизненост.

ВОДЕЩА. Аз съм между две планини - Беласица и Огражден - и между три републики: България на Изток, Гърция на Юг и Македония на Запад

Петрич е сред старите градове не само по долното течение на река Струма, а изобщо в Европа. Първите му жители са траки. Дори от онези древни времена той не е променил особено нито положението си, нито името си. Трако-римското поселище е било едва на десет километра от сегашния град, а името му не е било Петрич, а Петра. Наставката „ич” подсказва, че следващите му притежатели са славяни. Или, както чудновато обясняват някои енциклопедии: „Населението му е съставено от славянски заселници и оцелели древни жители на Петра.” Тези енциклопедии искат да кажат, че струмските славяни опожаряват и почти опустошават града по време на въстанието си срещу Рим през VI век. Седем века преди това римляните го основават, за да пази средното течение на река Струма, днешното Кресненско дефиле. Петра се превръща във важен за тях град.

ВОДЕЩА чете Едикт. „Макар че вашият град по рано беше имал в много малка степен граждански права, все пак заради присъщата ни любов към нашата държава, за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град.”
Император Цезар Галерий Валерий Максимиян Благочестив.
На много малко места в Европа има толкова запазени документи, излезли от императорската канцелария.
Петрич става част от българската държава сравнително късно - през 837-а г.. Най-славният му период е в края на X и началото на XI век, когато се превръща във важно стратегическо и укрепено място за Самуиловата държава. Остава си такова и то за цяла Югозападна България чак до падането й под турско робство в края на XIV век. Освободен е 5 века по-късно, заедно с останалите български територии, но заради решенията на Берлинския конгрес, малко по-късно е върнат отново на Високата порта /кадри от Истанбул- Висока порта/. След близо четвърт век национална агония и мъчителни освободителни битки, накрая Петрич става изцяло български. И така до ден днешен.
Всъщност, не е правилно да се каже, че той е изцяло български. Приграничните градове винаги са съчетания - от етноси, култури, валути. А Петрич е между три граници. /Църквата „Св.св. Кирил и Методий в Гърция./ Така че, героите и времената по тези места в някакъв смисъл са си все същите. Цар Самуил и византийският император Василий Втори са двете най-ярки фигури, подвизавали се в региона. Предполага се, че царят е успял да удължи съществуването на Втората българска държава поне с 50 години.

ЮЛИЯ МАРКОВА. „Валове” - В края на X и началото на XI век Самуил преминава изцяло в отбрана, ето защо той започва изграждането на изкуствени прегради Деми, във висините за да може да спре нашествието на византийския император Василий втори.Самуиловата крепост представлява именно такава изкуствена преграда - землено укрепление.От това укрепление до наши дни са достигнали три отбранителни вала със два рова, като рововете заобикалят крепостта и са представлявали за времето си водни препятствия и суха каменна стена, която обгражда изцяло крепостта, като стената в основите си е широка три метра. Тя е била много висока, изградена с дървени палисади (бойни пътеки), по които войниците са правели своя обход. Също така е запазена и основата на Самуиловата кула или наблюдателницата на Самуил, като днес на това място се издигат 4 пилона високи, 25 метра. Те са свързани с пръстен, които ни показва височината - приблизително 5 метра. На тази височина е достигала самата наблюдателница. По сведение на византийския летописец Килица, каменни съоражения са се простирали от планина Беласица до тук - планина Огражден, по които каменни съоражения е била разположена българската войска, а самия хълм е представлявал команден пункт.

Магическа рецепта за повдигане на духа, забъркана от мъдростта на блогъри-доброволци

От темата “Кое е твоето изречение, което те предпазва от крушение” се получи следната магическа рецепта за повдигане на духа:

Бъди играещ човек. Be happy (tra-la-la), когато това ти се струва невъзможно! Ако те улучи ударът на съдбата, постъпи като топката - колкото по-силно я удрят, толкова по-високо излита. А разстоянието от земята до небето е пет крачки, от които трудна е само първата. Вярвай, че имаш силата да докоснеш нечие сърце така, че да го възпламениш и завъртиш като Земята, неспираща да се върти около оста си.

Ако искаш да дадеш и своя принос, направи го тук, като продължиш мъдрите мисли нататък!

Ако участниците в забъркването на отварата са съгласни, бих предложила всеки да се чувства свободен да копира рецептата и да я използва както намери за добре!

Специално за simplyblue - захарни идеи

Това са странички от списание Дъмбо - качих ги, за да ги покажа на simplyblue във връзка с тази тема.

Кое е твоето изречение, което те предпазва от крушение

Това е част от веселата игра на mislidumi, в която сме се събрали много блогъри на самотен остров и живеем по наши си правила.

Аз се самопровъзгласих за алхимик (вещица, билкопознавач) и предложих да забъркаме изцелителна отвара от наличните на острова билки - с цел да изнамерим някой пенкилер, който да лекува всички болести. Макар че такива има вече много в търговската мрежа, но на нашия ще му бае не кой да е, а блогърското братство. Затова по-скоро си го представям като един словесен пенкилер - за лечение на душата. А билките, нека са само за фон, за картинка към поста.

И така, нека всеки да предложи своята съставка в отварата за лечение на душата. Така ще сглобим магически текст, който ще заличава всякакви обиди, неправди, страдания и несигурност. Нека бъде по едно изречение от всеки - може тъжно, може весело, може мъдро, или дори без смисъл - онова, което е най-близко до сърцето му, което го спасява от потъване при корабокрушение. Може да бъде въпрос, може да бъде отговор, може да бъде сентенция или каламбур като този, който току що измислих:

От ръба на скалата

не скачай във водата,

изплакни си краката

и се връщай в кревата!

Може да бъде дори само една дума.

После ще се опитаме да ги навържем, да видим какво ще се получи.

Моля, като измислите изреченията, давайте препратки тук или при mislidumi, за да не се загуби никое и да ги сглобим в едно. После всеки, който иска, нека сложи текста в своя блог, като магическо заклинание за предпазване от лоши очи!?

Ето моята съставка към отварата:

Дори когато думите изглеждат съвсем обикновени, те имат силата да докоснат нечие сърце така, че да го възпламенят и завъртят като Земята, неспираща да се върти около оста си.

Най-интересните ключови думи, по които ви намират през търсачките

По-скоро не думи, а словосъчетания. Моята статистика е много интересна в това отношение. Хората стигат до блога ми, търсейки нещо съвсем друго. Например:

олио от семки на грозде

училище в село глава

горяща вода

газова горелка

фризьорство

сандали 2008

керамично гърне за го (вероятно за готвене)

валенсия, замъци

осоляване на месо

най-едрата порода куче

жена очите си сам сути

наръчник за любовника

мръсни разкази

разкази за колежки

А щастливите ми думи се оказаха Ахил и живак - почти всеки ден някой търси Ахил и живак.

Не можах да се въздържа да ги покажа. И това са само от последната седмица. Ще поясня още, че много от тези неща наистина ги има в романа и в постингите ми, макар и не в такива съчетания.

И накрая - да добавя, че и аз съм търсила безброй странни неща в интернет в още по-странни комбинации от думи. Та до всички, чиито изрази цитирах: Не се обиждайте, много сте ми сладки, посетете ме пак!

Опияняващата музика

Дали остана някой свободен самотен остров и за мен, където да се приютя със седемте си албума? В началото не обръщах внимание на играта, но след като ме поканиха в нея, разрових и шкафовете и спомените си и съм доволна, че го направих.

Малко старомоден слушател на музика съм аз. Не, че новите песни не ме вълнуват, но старите ме опияняват. С тези групи, които ще изредя по-долу, съм изживяла най-волните си години - времето, когато израствах и се променях - сигурно затова те са оставили толкова дълбоки следи в мен. Едва ли има нужда да ги представям, мисля, че всеки ги е чувал. Те са групи без възраст, музика без време…

И така:

1. Това са правилата:

2. Играта e започната от Майк Рам на Сребърната планина

3. Любезно ме покани Vanilla от Being there…

4. Ето моят избор (музиката, без която не мога):

            Пинк Флойд Pink Floyd - албумът “Wish You Were Here” (1975)

            Лед Цепелин Led Zeppelin - албумите „Led Zeppelin IV” (1971) най-вече заради песента “Stairway to Heaven” и “Physical Graffiti” (1975) - заради “Kashmir”

            Дъ Дорс или Дорс The Doors - пак два албума: „L.A. Woman” (април 1971) и „Waiting For The Sun” (юли 1968)

            Джетро Тъл Jethro Tull - албумът им  „The Best of Jethro Tull” (1976) (сборен)

            Куин Queen - „Innuendo” (1991) заради “The Show Must Go On”

5. Предизвиквам ivostr, sickdreamer, ssk и bulpete да продължат играта  :-D 

Как си измисляме псевдонимите и имената на блоговете

 

Попаднах в блога на Old Firefly и се зачетох. После отворих речника да видя какво е Firefly. Показа се: Виж firebug. Видях, но има две значения - светулка и подпалвач.

Не знам дали Old Firefly е мъж или жена, дали е светулка или подпалвач и дали въобще е добре да я/го разпитвам. Затова реших да сложа този пост, а който иска да се включи (Old Firefly, това е покана и към теб!).

Моят псевдоним VIRA идва от песента на Pink Floyd - Vera:

„Does anybody there remember Vera Lynn?
Remember how she said that we would meet again…
some sunny day.
Vera, Vera
What has become of you?
Does anybody else out there feel the way I do?”

Обичам Floyd, а тази песен най-често си я тананикам, а и с този псевдоним успях да се регистрирам навсякъде, където пожелах. На английски се пише Vera и се чете Вира, но аз го написах Vira, за да се чете със сигурност Вира.

А името на блога (в което има и граматическа грешка, умишлено направена, за да се запази римата) ми хрумна от разходките из другите блогове - видях царства, кутии, свърталища, ъгълчета, къщи, светове, вселени, дъга, сребърна планина и още много интересни хрумвания - не мога да ги изредя всичките, но са кое от кое по-оригинални. Нарекох моето място панаир (с нескромната тенденция да прерасне в ефир), защото малко се отмести от първоначалния ми замисъл да е само за творчество и в него вече има какво ли не… Споделете и вие как си избрахте имената!