Заминавам за празниците на място, където няма да имам връзка с интернет. Ще остана там чак до 6 май. Пожелавам ви весело и приятно изкарване! Ще се видим скоро!
Ваша Диана
Сестра ми е пуснала важно съобщение за кражби на кучета и апелира да го разпространим.
Ирен, това стихотворение на Жак Превер е поздрав за теб на рождения ти ден:
Как да се направи портрет на птица
/Превод В. Ханчев/
Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате…
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак че картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак че вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.
ЖАК ПРЕВЕР
Има дни, по-специални от други. Днес е такъв ден. Освен Ирен рожден ден също има и дядо ми - Атанас Радичев - и става на 84 години. Да ни е жив и здрав! Той е от хората, за които писах, че макар и обикновени, са оставили своя следа в живота. От името на цялото ни семейство, дядо, ти благодаря и ти пожелавам благословени и спокойни старини!
Петър Рашев пожела да узнае кои са моите „трябва да” и ето, аз отговарям:
Трябва да:
1. Започна да си боядисвам косата. Досега никой не успя да ме накара. Опитвали са се - и тактично и не чак толкова. Сестра ми даже ми е купила две кутии боя, с твърдото намерение да ме намаже, ако трябва и докато спя. Не, че никога не съм се боядисвала и не съм си третирала драстично косата, напротив - била съм и червенокоса и ситно накъдрена. Но да започна да се боядисвам редовно! (което е досадно).
Та, както казах, досега никой не успя да ме накара, но преди няколко дни, една баба на пейката в градинката ме попита - това дете, дето го разхождам, внуче ли ми е!? После се оказа, че била на 87 години и недовиждала, обаче, като се прибрах, погледнах първо към боята - онази - от сестра ми.
2. Спя повече. Сегашните пет-шест часа сън в денонощието не ми стигат.
3. Напиша всички онези прекрасни книги, които „живеят” в главата ми. Някои от тях съм започнала, други - не. Но с всяка изминала година те стават повече и повече. Оставила съм ги там да узряват и помъдряват. Но единственият начин да узрея и да помъдрея аз, е да седна да ги напиша. Ето защо точка 2 вероятно няма да бъде изпълнена.
4. Изхвърля половината неща от къщи, за да се отвори място за всички кучета и котки, които смятаме да отглеждаме! Това - в рамките на шегата, но трябва да помисля дали наистина е невъзможно да си имаме домашен любимец. Големият ми син обаче иска куче, малкият - котка. Аз им отговорих, че искам лъв. А дребният разтревожен ме помоли: „Не си купувай лъв, ще ми изяде котката!” (бъдещата такава).
Като се замисля, всичко, което смятам, че е важно, го правя. Останалото се намества само.
А сега приканвам Жени, BatPep и Майк Рам да споделят кое е тяхното „Трябва да…”
В контекста на трагедията с влака, тази сутрин в Нова Телевизия се обади човек (чието име, за съжаление, не чух) и разказа случка, достойна, според мен, да се превърне в притча за помощта:
Две момчета, двама приятели - Тони и Вили (така запомних имената им) - излезли навън да си играят. Тони обещал на майка си да се прибере в определен час, но закъснял.
Майка му се ядосала, притеснила се, а него още го нямало. Най-после се върнал.
- Къде беше? Защо закъсня? - попитала го уплашена тя.
- Бях с Вили. Техните му купили ново колело. Но караше бързо, падна и се удари. Аз останах при него да му помогна…
- Да му помогнеш? И как му помогна?
- Помогнах му да плаче - отговорило детето. - Седях с него на тротоара. Не можех да го оставя сам. Помогнах му да плаче. Затова закъснях.
Моля, ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата човекът, който разказа това, мине от тук, да ми се обади!
Тази песен я бях забравила. Имам от едно време касетка (ако някой помни какво е това) с песните, които най-много харесвах, но сега нямам касетофон да си я пусна. Между тях бяха и “Child In Time” и “When a blind man cries” на Deep Purple, а също и “Where Do You Think You’re Going” на Dire Straits (има ги в YouTube, не ги бях търсила просто). Явно тези дни ми “върви” на музика. Поздравявам всеки, на когото му харесва или ще му хареса тази песен!
Добавям и нещо, което нямам думи да опиша как ми действа - Fish и песента му “Cliche”. Поздравявам с нея Иглика:
Сестра ми (Иглика) сложи текста на Клише в коментар, но го изнасям и тук, защото много ми харесва:
Ive got a reputation of being a man with a gift of words
A romantic poetic type or so they say
But I find it hard to express the way I feel about you
Without getting involved with the old cliches.
In the old cliches, its the old cliches.
This songs begun so many times but never
In a way that you wont consider to be an old cliche.
I want to say that I need you, I miss you when youre away.
And how it seemed like fate - o here we go - the same old cliches.
Its the same old cliches.
Its not that Im embarrassed or shy, well, you know me too well
But I want to make this song special in a way that you can tell.
That its solely for you and nobody else
For my best friend, my lover, when I need help - cliche - cliche?
Everything I want to say to you is wrapped up in an old cliche
Id waited so long to find you, Id been through the heartbreak and pain,
But of course you already know that cos youve been throught the same.
Thats why Im trying to say with my deepest sincerity
Thats why Im finding it comes down to the basic simplicities
The best way is with an old cliche
Its simply the best way is with an old cliche
Always the best way is with an old cliche
Ill leave it to the best way, its an old cliche
I love you.
 | vira111 on Да фантазираме… |
 | deni4ero on Да фантазираме… |
 | Светла on Да фантазираме… |
| vira111 on Да фантазираме… |
 | Жени on Да фантазираме… |
