Не искай прошка
като войнстващите бурени на лятото,
животът на които е сезон.
Те завладяват всяка педя от земята
и смучат силно, безогледно и по много.
О, летни бурени, как бързате да израстете,
да задушите борчетата и малините безславно,
и после да им кажете: „Простете,
не сме виновни, че растете бавно…”




Прости и простно да ти е! Стихотворението е разбиващо!
)) Много неочаквано и много силно!
Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — февруари 26, 2012 @ 1:55 pm
Соня, благодаря ти!
Твоят пост за Пан също много ми хареса!
Коментар от Диана — февруари 27, 2012 @ 7:59 am