Странникът и орлицата

Ти бе моя майка в продължение на много дни, самотна орлице. Не можеше да ме предпазиш от всички опасности, но се нахвърляше самоотвержено върху дивите зверове, които ме доближаваха. Някъде по този наш път ти реши, че ти принадлежа.
Тогава срещнахме нея, лисицата. Тя тръгна с нас. Ти изкълва очите й, но тя продължи – сляпа. Не й трябваха очи.
Да ти кажа ли, орлице, каквото и да направиш, тя ще ме следва, защото е решила, че ми принадлежи. Не аз на нея, а тя на мен.
Ти може и да си отидеш някой ден, когато разбереш, че никой никого не може да притежава. Но тя няма да си тръгне, защото нищо не притежава, тя принадлежи.