Присмехулник

Птица запя своята песен,
гората притихна щастлива,
за да я слуша.
Само един присмехулник
не можеше да намери покой.
Всеки хубав глас
трябваше да бъде негов глас,
всяка хубава песен –
да бъде от него изпята…
Той поде песента на птицата –
същата песен,
със същия глас,
но защо така гневно
шумеше гората…