Една дилема се прокрадва в мен днес. Като познаваме по-лошото възможно и то стане малко по-добро, такова, че поне да ти дава право на избор, да се задоволим ли с него или да се борим за възможно най-доброто? Въпросът е валиден за всичко съществуващо, но е провокиран от тази статия за Пирогов. Става въпрос за това, че майките могат да останат в отделенията с децата си срещу заплащане. Когато аз съм била там първите два пъти, изобщо не можеше да става въпрос да останеш. Сега поне можеш – като си платиш.
Да сме доволни ли или да искаме още по-добри условия? Това пък е провокирано от един материал, на който случайно попаднах (и който доста ми харесва) – през блога на Ламот.
Като цяло съм за това да се борим за възможно най-доброто, но в конкретния случай за мен и това не е малко.
