Как блести този сняг

Как блести този сняг!
Как блести!
Вървя първа в колоната,
пътеката слиза плавно по склона,
и на равното –
гълъб, застанал в снега –
като жив. Но не мърда.
Спирам,
зад мене надничат глави.
Никой не вижда гълъба,
аз го закривам с тяло
и не зная дали
напълно е мъртъв,
дали от студа –
така, както е спял,
както там е застанал –
на ръба на пътеката,
вървейки към своя подслон…
Вдигам глава –
другите птици
са скупчени в клоните –
и за тях е студено,
но какво е сковало
на този гълъб крилете –
дали зимата вън
или някаква друга
зима в сърцето…

За да не натъжавам никого, ще поясня, че това птиче го видях тази сутрин на пътечката към училището. Дори не беше гълъб, а гугутка, но то е все едно. Склонът е съвсем малко възвишение – по-кратък път. Птичето беше замръзнало. Нямаше какво да направя. Всички деца зад мен се стреснаха като го видяха, но им казах, че не е мъртво. Казах им да минат внимателно покрай него, за да не го събудят. Просто това ми се стори, че е най-добре да им кажа за момента. Нямаше и време за повече. По-късно се сетих за птичето, защото ми стана тъжно от нещо друго. Снегът не блестеше сутринта, блестеше по обяд, когато пак минах от там. Птичето го нямаше. Това е.