Имало една свободна и красива страна. За всекиго се намирало място в нея. Който пожелаел, можел да притежава свое кътче там – свое късче от свободата и красотата й.
Много хора избрали да заживеят в нея. Загърбили своите сиви и скучни страни и се пренесли в красивата и свободна държава.
Тя имала неограничени възможности. Там можели да те видят и чуят дори от другия край на света. Светът станал малък, изгубил своите разстояния. И всичко изглеждало прекрасно.
Хората получили възможността да говорят. Говорели не само с думи, с всички изразни средства – с красиви стихове, музика, картини. Всеки успявал да изрази себе си, чувствата, вълненията си. Те говорели. Но не по между си. Не един с друг.
В тази държава с най-късите пътища, с най-кратките разстояния, никой никого не виждал. Телата, очите, гласът ги нямало там. Нямало място за тях.
Една голяма и съществена част от човека оставала скрита някъде в пространството. Човекът се разделил на две. И не можел да стане вече цял.
Страната без разстояния се превърнала в най-голямото разстояние.
Какво е да изразяваш себе си
пред погледите на света,
когато не виждаш нито един поглед?
Страната без разстояния
е най-голямото разстояние
между теб и мен…
Най-голямото разстояние за очите и ръцете…
Но за душите няма разстояния, те понякога в един ритъм живеят…
Човекът разделен е… Но душата своята цялост намира…
А ако трябва… животът ръцете ще събере в ден, който напред е…
Поздрави за думите, докосващи душите и размисли в тях раждащи! Имаме нужда… навярно…
Коментар от Амазонка — февруари 8, 2012 @ 10:22 am
Най-голямото разстояние – това в самия човек…
Амазонка, не искам да натъжавам никого. И без това сме достатъчно тъжни понякога.
Искам само да разбера кое поставя бариерите между нас.
Коментар от Диана — февруари 8, 2012 @ 10:29 am
Може би бариерите в нас са по-трудните…
Знам ли…
Коментар от Амазонка — февруари 8, 2012 @ 10:33 am
Азъ & Ego ?
Коментар от Кръстю — февруари 8, 2012 @ 11:47 am
Точно тези, нали?
Когато четох степените на егото според Ошо, се изненадах, защото се открих на най-високото стъпало
Само че това е и хубаво, защото само достигайки най-високото стъпало, можеш да паднеш и да излезеш от егото завинаги. От никое от долните стъпала не можеш да го направиш.
Ако мога, ще набера този текст от книгата му и ще го сложа тук.
Коментар от Диана — февруари 8, 2012 @ 11:58 am